1909.2008
Полски пещерняци от клубовете по спелеология в Познан и Руда Шльонска продължиха своите проучвания в масива Хоер Гьол (Hoher Göll), Залцбургските Варовикови Алпи (Австрия). Участниците бяха 14.
Главна цел на изследванията беше интензивното навлизане в подземната кухина, която заедно с “Пещерата на мълвящите камъни” и Камершартенхьоле (Kammerschartenhöhle) е част от пещерната система Хохшартен (Hochschartehöhlensystem). Изходен пункт бяха постигнатите през предните години 4,7 км обща дължина на галериите и минус 773 м дълбочина.
В резултат на усилията денивелацията на пещерната система като цяло се увеличи от 1033 м до 1070 м, а към общата й дължина беше прибавен един километър. Системата продължава надолу, но поради голямата дълбочина на достигнатото “дъно” по-нататъшните открития ще представляват все по-голямо предизвикателство.
По време на обхожданията на повърхността (главно по стените на връх Камершнайд. (Kammerschneid) бяха открити четири нови, неголеми обекта. Но по всяка вероятност нито един от тях не дава шансове за продължение.
Участници в екипа бяха: Збигниев Ришиецки (Zbigniew Rysiecki), Норберт Сковронски (Norbert Skowroński), Стефан Новак (Stefan Nowak), Марчин Гожеланчик (Marcin Gorzelańczyk), Ришард Хиниевич (Ryszard Chiniewicz), Пьотр Стелмах (Piotr Stelmach), Славомир Козловски (Sławomir Kozłowski), Александра Харат (Aleksandra Harat), Аркадиуш Бжоза (Arkadiusz Brzoza), Войчиех Холиш (Wojciech Hołysz), Агниешка Апелт (Agnieszka Appelt), Матеуш Голич (Mateusz Golicz, ръководител на експедицията), Михал Вичишлик (Michał Wyciślik) и Александра Сковрон (Aleksandra Skowron).
Главна цел на изследванията беше интензивното навлизане в подземната кухина, която заедно с “Пещерата на мълвящите камъни” и Камершартенхьоле (Kammerschartenhöhle) е част от пещерната система Хохшартен (Hochschartehöhlensystem). Изходен пункт бяха постигнатите през предните години 4,7 км обща дължина на галериите и минус 773 м дълбочина.
В резултат на усилията денивелацията на пещерната система като цяло се увеличи от 1033 м до 1070 м, а към общата й дължина беше прибавен един километър. Системата продължава надолу, но поради голямата дълбочина на достигнатото “дъно” по-нататъшните открития ще представляват все по-голямо предизвикателство.
По време на обхожданията на повърхността (главно по стените на връх Камершнайд. (Kammerschneid) бяха открити четири нови, неголеми обекта. Но по всяка вероятност нито един от тях не дава шансове за продължение.
Участници в екипа бяха: Збигниев Ришиецки (Zbigniew Rysiecki), Норберт Сковронски (Norbert Skowroński), Стефан Новак (Stefan Nowak), Марчин Гожеланчик (Marcin Gorzelańczyk), Ришард Хиниевич (Ryszard Chiniewicz), Пьотр Стелмах (Piotr Stelmach), Славомир Козловски (Sławomir Kozłowski), Александра Харат (Aleksandra Harat), Аркадиуш Бжоза (Arkadiusz Brzoza), Войчиех Холиш (Wojciech Hołysz), Агниешка Апелт (Agnieszka Appelt), Матеуш Голич (Mateusz Golicz, ръководител на експедицията), Михал Вичишлик (Michał Wyciślik) и Александра Сковрон (Aleksandra Skowron).
Добави коментар