На 25 август т. г. италианският алпинист Франко Николини завърши реализацията на програмата “82 х 4000” (82 четирихилядника) за 60 дни. На финала негов партньор беше сънародникът му Диего Джовани.


Последният връх от поредицата беше Пиц Бернина (Piz Bernina). А в хода й Николини действаше с двама спътници – Диего Джовани и Мирко Медзаноте. Но Мирко се отказа от изкачванията на последните 20 върха, след като получи травма на крака при атаката на Матерхорн. Първоначалният план на тройката предвиждаше изкачване на всички върхове за 82 дни – колкото е броят им.

Такава цел си бе поставил друг много известен алпинист – загиналият при опита за постигането й през 2004 г. французин Патрик Беро (Patrick Berhault). Нещастието се случи на 66-тия от общо 82-ата върха – Ташхорн (Taschhorn).

До 25 август 2008-а рекордното време за изкачването на всички четирихилядници в Алпите принадлежеше на словенеца Миха Валич и бе постигнато през 2007 г. 82-та върха му отнеха 102 дни, като всичките си изкачвания Миха направи през зимата (от декември до април). Достигайки до 72 върха за 82 дни, той трябваше да посвети на оставащите 10 още близо три седмици!

През тази година италианците наложиха високо темпо от началото и 72 върха бяха изкачени за 48 дни.

Всички придвижвания между подножията на върховете те извършаваха по “естествен” начин – със ски, велосипеди или пеша. Те използваха GPS, а желаещите можеха да следят напредването им в реално време.

Двойката Николини-Джовани премина общо над 90 000 м денивелация и около 750 км с велосипеди. Те стъпиха на 81-вия си връх на 58-ия ден от своето приключение. Оставаше им само лесният Пиц Бернина (4049 м).

”Това беше главната ми цел през последните три години – заяви Франко. – Ние до минимум сведохме движението по гребените, като се стараехме да избираме предимно стенни маршрути. Най-много сили ни отне траверсът на Ташхорн. Непрекъснато си спомняхме какво се бе случило с Беро и това ужасно ни подтискаше.”

Според Николини и Джовани най-красиви са им се сторили Алечхорн (Aletschhorn) и Бернина – може би и заради чувството на удовлетворение от постигането на голямата цел.