3006.2008
На 11 юни т. г. в Джемона (областта Фриули, Италия) на 73 г. почина известният италиански алпинист Игнацио Пиуси (Iganzio Piussi) – една от най-големите фигури на италианското катерене в периода 1950-1970 г.
“Пиуси бе неподражаем и необикновен човек, който винаги стоеше встрани от житейската врява, но имаше мнение по всички въпроси и държеше на него” – писа по повод смъртта му неговият партньор и приятел в продължение на половин век Роберто Соргато.
Игнацио Пиуси бе роден на 22 април 1935 г. в Пеццайт, Вал Раколана (Val Raccolana), Фриули. Неговият прадядо Джузепе Пиуси (Giuseppe Piussi), познат и като Пучич, е първият планински гид от Вал Раколана. Дядо му Игнацио и по-далечните му роднини Освалдо Песамоска (Osvaldo Pesamosca, водач на легендарния Юлиус Куги) и Давиде Песамоска също са гидове.
Ето по-важните дати от биографията на Игнацио Пиуси:
1952 г. – първи крачки в катеренето с братята Арналдо и Берто Перисути (Arnaldo, Berto Perissutti) и Лоренцо Булфон (Lorenzo Bulfon),
1954 г. – първо изкачване по северната стена Пиколо Мангарт ди Коритенца (Piccolo Mangart di Coritenza),
1955 г. – първо изкачване по северната стена и източното ребро на Веунца (Mt. Veunza), Групо дел Мангарт (Gruppo del Mangart) в Юлийските Алпи с братята Перисути,
1955 г. – първо повторение на маршрута на Лачедели (Via Lacedelli) на Чима Скотони (Cima Scotoni), Доломитите,
1956 г. – първи зимен траверс на планинската верига Мангарт (Юлийските Алпи) с Лоренцо Булфон, Арналдо Перисути и Бруно Джакомуци (Bruno Giacomuzzi),
1956 г. – първо изкачване по северната стена и западния ръб на Веунца, Групо дел Мангарт (Gruppo del Mangart) с Арналдо Перисути,
1958 г. – първо солово изкачване по маршрута на Deye-Peters на Торе дела Мадре дей Камоски (Torre della Madre dei Camosci или Jof Fuart).
1959 г. – първо изкачване по южната стена на Торе Триесте (Torre Trieste) в масива на Чивета, Доломитите, с Джоржо Радаели (Giorgio Radaelli),
1961 г. – първо изкачване по Централния ръб Френе (Freney Central Pillar) на Монблан,
1962 г. – първо изкачване по северния ръб на Пиколо Мангарт ди Коритенца със Серджо Белини (Sergio Bellini) и У. Перисути (U. Perissutti),
1963 г. – първо зимно по Золедер-Летенбауер (Solleder-Lettembauer) на Чивета (Civetta), Доломитите, със Серджо Радаели и Тони Хибелер (Tony Hiebeler),
1965 г. – първо изкачване на Пунта Тиси (Punta Tissi) в масива на Чивета (Civetta) с Роберто Соргато (Roberto Sorgato) и Пиер Мазо (Pierre Mazeaud),
1967 г. – първо изкачване по северозападното ребро на Чима су Алто в масива на Чивета с Алциро Молин (Alziro Molin), Алдо Ангилери (Aldo Anghileri) и Ернесто Панцери (Ernesto Panzeri),
1968 г. – експедиция в Антарктида, организирана от Италианския алпийски клуб (C.A.I.) и Националния център за изследвания (Centro Nazionale Ricerche), по време на която участва в изкачването на 8 девствени върха за 21 дни,
1975 г. – експедиция начело с Рикардо Касин (Riccardo Cassin), която прави първия сериозен опит за изкачване по знаменитата Южна стена на Лхотце (8516 м) в Непалските Хималаи.
“Пиуси бе неподражаем и необикновен човек, който винаги стоеше встрани от житейската врява, но имаше мнение по всички въпроси и държеше на него” – писа по повод смъртта му неговият партньор и приятел в продължение на половин век Роберто Соргато.
Игнацио Пиуси бе роден на 22 април 1935 г. в Пеццайт, Вал Раколана (Val Raccolana), Фриули. Неговият прадядо Джузепе Пиуси (Giuseppe Piussi), познат и като Пучич, е първият планински гид от Вал Раколана. Дядо му Игнацио и по-далечните му роднини Освалдо Песамоска (Osvaldo Pesamosca, водач на легендарния Юлиус Куги) и Давиде Песамоска също са гидове.
Ето по-важните дати от биографията на Игнацио Пиуси:
1952 г. – първи крачки в катеренето с братята Арналдо и Берто Перисути (Arnaldo, Berto Perissutti) и Лоренцо Булфон (Lorenzo Bulfon),
1954 г. – първо изкачване по северната стена Пиколо Мангарт ди Коритенца (Piccolo Mangart di Coritenza),
1955 г. – първо изкачване по северната стена и източното ребро на Веунца (Mt. Veunza), Групо дел Мангарт (Gruppo del Mangart) в Юлийските Алпи с братята Перисути,
1955 г. – първо повторение на маршрута на Лачедели (Via Lacedelli) на Чима Скотони (Cima Scotoni), Доломитите,
1956 г. – първи зимен траверс на планинската верига Мангарт (Юлийските Алпи) с Лоренцо Булфон, Арналдо Перисути и Бруно Джакомуци (Bruno Giacomuzzi),
1956 г. – първо изкачване по северната стена и западния ръб на Веунца, Групо дел Мангарт (Gruppo del Mangart) с Арналдо Перисути,
1958 г. – първо солово изкачване по маршрута на Deye-Peters на Торе дела Мадре дей Камоски (Torre della Madre dei Camosci или Jof Fuart).
1959 г. – първо изкачване по южната стена на Торе Триесте (Torre Trieste) в масива на Чивета, Доломитите, с Джоржо Радаели (Giorgio Radaelli),
1961 г. – първо изкачване по Централния ръб Френе (Freney Central Pillar) на Монблан,
1962 г. – първо изкачване по северния ръб на Пиколо Мангарт ди Коритенца със Серджо Белини (Sergio Bellini) и У. Перисути (U. Perissutti),
1963 г. – първо зимно по Золедер-Летенбауер (Solleder-Lettembauer) на Чивета (Civetta), Доломитите, със Серджо Радаели и Тони Хибелер (Tony Hiebeler),
1965 г. – първо изкачване на Пунта Тиси (Punta Tissi) в масива на Чивета (Civetta) с Роберто Соргато (Roberto Sorgato) и Пиер Мазо (Pierre Mazeaud),
1967 г. – първо изкачване по северозападното ребро на Чима су Алто в масива на Чивета с Алциро Молин (Alziro Molin), Алдо Ангилери (Aldo Anghileri) и Ернесто Панцери (Ernesto Panzeri),
1968 г. – експедиция в Антарктида, организирана от Италианския алпийски клуб (C.A.I.) и Националния център за изследвания (Centro Nazionale Ricerche), по време на която участва в изкачването на 8 девствени върха за 21 дни,
1975 г. – експедиция начело с Рикардо Касин (Riccardo Cassin), която прави първия сериозен опит за изкачване по знаменитата Южна стена на Лхотце (8516 м) в Непалските Хималаи.
Добави коментар