0506.2008
Става дума за маршрута “Magic Mushroom” (32 въжета) в Йосемити, който започва вляво от знаменития “Salathé Wall”. Според гидовниците към днешна дата трудността му е VI 5.7 A3, а стандартното време за изкатерването му е шест дни.
Преди няколко години един от най-силните американски катерачи – Адам Стак (Adam Stack) започна работа за неговото изкачване без използване на изкуствени опорни точки. След две години усилия той премина по този начин практически всички дължини. Само на няколко имаше единични пасажи, за които Стак писа “за мене са непреодолими”. По този начин подхвърли идеята за чисто преминаване на линията на двама от своите най-добри приятели, които са и между най-титулованите катерачи в Йосемити, що се отнася до изкатервания на класика по Ел Капитан.
Става дума за Томи Колдуъл (Tommy Caldwell, 30 г.). Той има в актива си всички класически линии по Ел Кап – освен “El Nino” (VI 5.13c A0), което означава 11 маршрута. А тъй като някои от тях е преминавал повече от един път, този мега-катерач има 15 такива изкатервания по знаменитата стена!
Партньор на Колдуъл стана Джъстин Сионг (Justen Sjong, 36 г.). Той пък е преминал чисто “Golden Gate” (VI 5.13b, Huber-Huber, 2000 г.), “Salathé Wall” (VI 5.9 A2, Frost-Pratt-Robbins, 1961 г.; FFA, първо без изкуствени опорни точки: 5.13b Piana-Skinner, 1988 г.), “Muir Wall” (VI 5.9 A2, Chouinard-Herbert, 1965 г.; FFA: 5.13c, Caldwell, 1995 г.). Сионг в известен период партнираше на Стак в работата за чисто преминаване на “Magic Mushroom” през 2005 г.
През тази година американците работиха върху отделните фрагменти на маршрута около месец. На 12 май започна решителният опит. По-рано, в рамките на подготовката, на няколко места предварително бяха организирани биваци – т. е. бяха оставени спални чували, вода, храна, а на две места – допълнително и бивачни платформи (portaledges). Това беше предизвикано от решението на Колдуъл и Сионг и първият, и вторият в свръзката да катерят без използване на изкуствени опорни точки.
Първия ден двамата преодоляха 13 въжета, от които четири 5.12, представляващи част от “Muir Wall”, и трудния траверс с оценка 5.13b, който двамата преминаха от втори опит. Първият бивак бе на “Grey Ledges”.
Поредният ден започна с трудно въже, имащо боулдър-характер, също с оценка 5.13b (преминато от втори опит). Втората си нощ по стената двамата прекараха на 19-тата площадка за осигуровка.
Между 18 и 27 въже само четири дължини бяха по-лесни от солидно 5.13 (те бяха оценени съответно с 5.13a, 5.12d. 5.12a и 5.11d). Този фрагмент от маршрута се характеризираше с атлетично катерене по камини, технично запъване, умело заклинване на колената, силово набиране на миниатюрни хватчици, страшно силово заклинване в плитката пукнатина на “дъното” на тесен винкел (т. нар. flar).
На 14 май първи нагоре тръгна Колдуъл, който от втори опит преодоля ключовото място на маршрута с оценка 5.14a. Като втори Сионг опита четири пъти да изкатери тази дължина, но не успя. Явно това не беше неговият ден... Свръзката реши да продължи катеренето по-нататък, като някои въжета – като това с оценка 5.13d – бяха преминавани от пети опит.
На поредния бивак (portaledge на 22-та площадка за осигуряване) Колдуъл и Сионг прекараха цял следобед и целия следващ ден – това беше тяхната заслужена почивка.
Горната част на маршрута, от средата на 23-тото въже, върви заедно със знаменития клинов тур “Jolly Roger” (VI 5.10 A5), прокаран от Чарлз Коул (Charles Cole) и Стийв Гросмън (Steve Grossman) през 1979 г. Той и до ден днешен се смята за един от най-трудните по стената. Точно на този фрагмент от маршрута се пада едно от ключовите въжета – т. нар. Seven Seas. Трудността на надвесената пукнатина беше оценена с 5.13d.
Сутринта на 16 май се появи лек ветрец, който допринесе за по-лесното понасяне на започващите жеги в Долината. Денят за почивка явно бе изиграл своята роля, защото следващите осем въжета (между тях 5.12a, 5.13b, 5.12d, 5.11+, 5.13d, 5.13a) бяха преминати без проблеми, в повечето случаи от първи опит. Около 14.00 часа подир обед (един ден по-рано от планираното) свръзката бе на върха.
След един час двамата започнаха спускане на рапели, за да съберат оставения по стената бивачен инвентар. Тъй като им се наложи да прекарат поредната нощ на бивачната платформа на 19-та площадка за осигуряване, на сутринта Сионг реши още веднъж да опита да изкатери ключовото място, което беше го спряло. Този път той премина без проблем цялото въже.
Може би “Magic Mushroom” няма толкова трудно единично ключово място, като преминатия преди четири години без изкуствени опорни точки от Колдуъл тур “Dihedral Wall” (който първи по стената получи оценка 5.14a). Но със сигурност това е най-трудният маршрут, ако става дума за последователност от трудности – 12 въжета са по-трудни от 5.13a, девет са 5.12a или повече. С една дума, “Magic Mushroom” е най-трудният и най-сериозният скален маршрут с традиционно осигуряване в света.
Няколко думи за осигуряването. Свръзката заби няколко клина на невралгичните места (преди всичко в камините), а така също и шест спита – по три на 6 и 27 въже, където оригиналният маршрут беше преминат с варианти без изкуствени опорни точки.
Да дадем думата на Сионг:
“Magic Mushroom” изисква владеене на най-разнообразни техники, при това на най-високо равнище. Това категорично е най-трудното нещо, което съм правил на Ел Кап. Но в същото време е най-малко криволичещата линия – това е истинска диретисима. Катериш се право нагоре, без отклонения, както е при обходните варианти по много маршрути, преминати най-напред с изкуствени опорни точки”.
По “Alpinist”
Преди няколко години един от най-силните американски катерачи – Адам Стак (Adam Stack) започна работа за неговото изкачване без използване на изкуствени опорни точки. След две години усилия той премина по този начин практически всички дължини. Само на няколко имаше единични пасажи, за които Стак писа “за мене са непреодолими”. По този начин подхвърли идеята за чисто преминаване на линията на двама от своите най-добри приятели, които са и между най-титулованите катерачи в Йосемити, що се отнася до изкатервания на класика по Ел Капитан.
Става дума за Томи Колдуъл (Tommy Caldwell, 30 г.). Той има в актива си всички класически линии по Ел Кап – освен “El Nino” (VI 5.13c A0), което означава 11 маршрута. А тъй като някои от тях е преминавал повече от един път, този мега-катерач има 15 такива изкатервания по знаменитата стена!
Партньор на Колдуъл стана Джъстин Сионг (Justen Sjong, 36 г.). Той пък е преминал чисто “Golden Gate” (VI 5.13b, Huber-Huber, 2000 г.), “Salathé Wall” (VI 5.9 A2, Frost-Pratt-Robbins, 1961 г.; FFA, първо без изкуствени опорни точки: 5.13b Piana-Skinner, 1988 г.), “Muir Wall” (VI 5.9 A2, Chouinard-Herbert, 1965 г.; FFA: 5.13c, Caldwell, 1995 г.). Сионг в известен период партнираше на Стак в работата за чисто преминаване на “Magic Mushroom” през 2005 г.
През тази година американците работиха върху отделните фрагменти на маршрута около месец. На 12 май започна решителният опит. По-рано, в рамките на подготовката, на няколко места предварително бяха организирани биваци – т. е. бяха оставени спални чували, вода, храна, а на две места – допълнително и бивачни платформи (portaledges). Това беше предизвикано от решението на Колдуъл и Сионг и първият, и вторият в свръзката да катерят без използване на изкуствени опорни точки.
Първия ден двамата преодоляха 13 въжета, от които четири 5.12, представляващи част от “Muir Wall”, и трудния траверс с оценка 5.13b, който двамата преминаха от втори опит. Първият бивак бе на “Grey Ledges”.
Поредният ден започна с трудно въже, имащо боулдър-характер, също с оценка 5.13b (преминато от втори опит). Втората си нощ по стената двамата прекараха на 19-тата площадка за осигуровка.
Между 18 и 27 въже само четири дължини бяха по-лесни от солидно 5.13 (те бяха оценени съответно с 5.13a, 5.12d. 5.12a и 5.11d). Този фрагмент от маршрута се характеризираше с атлетично катерене по камини, технично запъване, умело заклинване на колената, силово набиране на миниатюрни хватчици, страшно силово заклинване в плитката пукнатина на “дъното” на тесен винкел (т. нар. flar).
На 14 май първи нагоре тръгна Колдуъл, който от втори опит преодоля ключовото място на маршрута с оценка 5.14a. Като втори Сионг опита четири пъти да изкатери тази дължина, но не успя. Явно това не беше неговият ден... Свръзката реши да продължи катеренето по-нататък, като някои въжета – като това с оценка 5.13d – бяха преминавани от пети опит.
На поредния бивак (portaledge на 22-та площадка за осигуряване) Колдуъл и Сионг прекараха цял следобед и целия следващ ден – това беше тяхната заслужена почивка.
Горната част на маршрута, от средата на 23-тото въже, върви заедно със знаменития клинов тур “Jolly Roger” (VI 5.10 A5), прокаран от Чарлз Коул (Charles Cole) и Стийв Гросмън (Steve Grossman) през 1979 г. Той и до ден днешен се смята за един от най-трудните по стената. Точно на този фрагмент от маршрута се пада едно от ключовите въжета – т. нар. Seven Seas. Трудността на надвесената пукнатина беше оценена с 5.13d.
Сутринта на 16 май се появи лек ветрец, който допринесе за по-лесното понасяне на започващите жеги в Долината. Денят за почивка явно бе изиграл своята роля, защото следващите осем въжета (между тях 5.12a, 5.13b, 5.12d, 5.11+, 5.13d, 5.13a) бяха преминати без проблеми, в повечето случаи от първи опит. Около 14.00 часа подир обед (един ден по-рано от планираното) свръзката бе на върха.
След един час двамата започнаха спускане на рапели, за да съберат оставения по стената бивачен инвентар. Тъй като им се наложи да прекарат поредната нощ на бивачната платформа на 19-та площадка за осигуряване, на сутринта Сионг реши още веднъж да опита да изкатери ключовото място, което беше го спряло. Този път той премина без проблем цялото въже.
Може би “Magic Mushroom” няма толкова трудно единично ключово място, като преминатия преди четири години без изкуствени опорни точки от Колдуъл тур “Dihedral Wall” (който първи по стената получи оценка 5.14a). Но със сигурност това е най-трудният маршрут, ако става дума за последователност от трудности – 12 въжета са по-трудни от 5.13a, девет са 5.12a или повече. С една дума, “Magic Mushroom” е най-трудният и най-сериозният скален маршрут с традиционно осигуряване в света.
Няколко думи за осигуряването. Свръзката заби няколко клина на невралгичните места (преди всичко в камините), а така също и шест спита – по три на 6 и 27 въже, където оригиналният маршрут беше преминат с варианти без изкуствени опорни точки.
Да дадем думата на Сионг:
“Magic Mushroom” изисква владеене на най-разнообразни техники, при това на най-високо равнище. Това категорично е най-трудното нещо, което съм правил на Ел Кап. Но в същото време е най-малко криволичещата линия – това е истинска диретисима. Катериш се право нагоре, без отклонения, както е при обходните варианти по много маршрути, преминати най-напред с изкуствени опорни точки”.
По “Alpinist”
Добави коментар