Към момента в света има само 14 души, които са изкачили 14-те най-високи върха на Земята. На първо място в списъка е Райнхолд Меснер. Най-големи шансове да се присъедини към притежателите на Хималайската корона има Пьотр Пустелник.

В момента полският алпинист атакува своя 14-ти осемхилядник – Анапурна (8091 м). Преди да замине за Непал даде интервю за информационния портал “Джиенник”.

- Бихте ли рискувал живота си, за да спасите приятел?
- Не зная. Човек не може да предвиди как ще се държи в конкретна ситуация, докато не попадне в нея. Преди две години мой колега получи снежна слепота на слизане от върха. Преди този случай не знаех и не бих могъл да зная дали бихме го изоставили, или бихме останали с него, обричайки се на почти сигурна смърт.

- И какво направихте тогава?
- Останахме и изчакахме състоянието му да се подобри. Тогава не ми мина мисълта, че можем да го изоставим. Останах да чакам със съзнанието, че мога да загина. Нямахме грам храна, бяхме изтощени докрай. Ако неговата слепота бе продължила ден или два по-дълго, щяхме да останем там завинаги.

- Наистина ли бяхте готов да умрете, да оставите двамата си синове сираци, а съпругата си – вдовица?
- Да, макар че ужасно се боя от смъртта. Не съм безстрашен приказен герой. В описаната ситуация бях много уплашен, но останах. Помислих си: “Как ще живея по-нататък, ако изоставя този човек? Ще мога ли да предложа някому да катерим заедно?Ще мога ли да се погледна в огледалото?” Планините са пълни с хамлетизъм и макбетизъм.

- Вашите думи потвърждават стереотипа, че алпинистите са благородни романтици, готови за всяка саможертва...
- Знам ли? Едно е сигурно – ние не сме герои. Нещо повече – “нормалните” хора не се забъркват в такива ситуации както нас.

- Предстои ви опит да изкачите своя 14-ти осемхилядник. Защо правите това? Преди една година заявихте, че никога няма да се върнете на Анапурна и че Хималайската корона не ви интересува.
- Какъв отговор предпочитате – романтичен или прагматичен?

- Моля и за двата.
- Романтичната версия звучи така: планините ме привличат неудържимо и не мога да им устоя. Прагматичната: само кравата не променя мнението си.

- Сигурно също ви се иска хората да казват: “Това е Пьотр Пустелник, който е изкачил всички осемхилядници”.
- Не, никак не държа на това. Аз съм зрял алпинист. Не се катеря заради спортните резултати и славата. Правя това заради вътрешната потребност, заради удоволствието и възможността да контактувам непосредствено с природата и бъда в компанията на стойностни и интересни хора. Наистина, някога разглеждах Хималайската корона като задължение. Но сега мнението ми решително се промени.

- Колко дълго още се катерите? 57-те ви години са възраст за пенсиониране...
- Не крия, че сега ми е много по-тежко от преди, макар че не се срамувам от своята възраст. Непрекъснато търся в интернет информации за хора над 60 г., които се представят много добре в планината. Трябва някак си да се мотивирам и да оправдавам увлечението си. Без никакви проблеми бих се отказал от експедициите, ако установя, че изоставам от колегите си. Планините създават необикновено много възможности. Не е задължително човек да е професионален алпинист . Татрите или Биешчадите също са невероятно атрактивни.

- Случвало ли ви се по време на продължително, трудно изкачване да си кажете: “Стига толкова! Отказвам се и се връщам!”
- Да. През 2005 г. моят партньор вървеше напред като танк, а аз едва се мъкнех след него. Нямах сили дори и за това. Спрях. Това беше краят. Експедицията на Анапурна беше прекратена заради мене. Бях смазан и страшно ядосан от своята слабост. Дори си мислех да скъсам с алпинизма на толкова високо ниво.

- Случвало ли се е пред очите ви някой да умре, защото не е издържал трудностите на изкачването?
- Да, но за щастие не ми се налагало да погребвам човек от моята група.

- Как реагират алпинистите, когато видят смъртта от близко разстояние?
- Мога да говоря за себе си. Когато за първи път видях мъртъв човек в планината, краката ми се подкосиха и се вцепених.

- Готов ли да умрете по време на изкачване?
- Кой е от нас е готов да си отиде от този свят? Всеки нормален човек здраво се вкопчва в живота. Аз също. Имам съзнанието, че всяка експедиция може да се окаже последна. Но не мисля за това, не анализирам този факт. Ако правя това, сигурно ще се побъркам. Но веднъж ми се случи да приема, че ще умра.

- Кога?
- В спомената ситуация с партньора ми, който ослепя. Тогава си казах: “Всичко е свършено, това е краят!” Помислих дали да наредя на най-младия от нас да слиза надолу. Момчето все някак щеше да се оправи. За щастие всичко завърши щастливо. Но потресът от преживяното ме преследваше месеци наред.

- Вършил ли сте в планината нещо в разрез с правилата?
- Много пъти. На Дхаулагири с партньора ми се натъкнахме на неголяма ледникова пукнатина. Той свали раницата, прехвърли я на другата страна и прескочи препятствието. А мене ме домързя да сваля багажа от гърба си. Засилих се и... паднах в пукнатината. Висейки, си помислих: “Ама че съм глупак!” 99% от инцидентите в алпинизма са заради човешки грешки.

- Суеверни ли са алпинистите?
- Като всички останали. Аз например вярвам, че планината е живо същество, че има душа, че мога да поговоря с нея. И така, докато се катеря, разговарям с нея. Надявам се, че това общуване ще ми осигури безопасност.

- Молил ли сте по време на катерене? На 8000 метра човек сигурно усеща близостта на Бог?
- Със сигурност се усеща, че си в близост до нещо много голямо, неразгадаемо и тайнствено. Вярващият католик ще ви каже, че това е Бог. За нас това е някакво неопределено величие.

- Случва ли се да разговаряте и да се шегувате по време на атаката към някой връх?
- Не, защото всяка загуба на концентрация може да завърши трагично. Тогава сме необикновено съсредоточени. Разбираме се с къси реплики. Някои колеги слушат музика от mp3. Аз не проумявам това. Разбира се, човек може да релаксира по този начин в палатката си. Но по време на атака? Това е предизвикване на съдбата. Човек трябва да се вслушва в отгласите на природата, за да не бъде изненадан.

- Попадал ли сте в лавина?
- Да, но никога не съм бивал циментиран от снежните маси така, че да бъда спасяван. Няколко пъти съм тръгвал с лавина. Това е страховито усещане. Снегът прониква навсякъде – в очите и ушите. Бързо настъпва общо охлаждане. Не се учудвам, че хора, попаднали в лавина се изпускат... В такива моменти човек оценява спокойствието.

- В разказите и информациите за хималайските експедиции винаги става дума за шерпите. Що за хора са те?
- Те са представители на живеещо в Хималаите племе. Поради тази причина генетично са подготвени отлично за пребиваване на голяма височина. За съжаление, живеят кратко – средно 57 години. Тяхната сърдечно-съдова и дихателна система се износват много бързо. Ако бях шерп, сигурно вече нямаше да съм между живите. Това са страшно симпатични хора, с характер – същите типични планинци както нашите от Закопане. Завиждам им за великолепната обмяна на веществата. Те са много жилести и мускулести. Мъжете много се харесват на жените, в това число и на чужденките. Ако човек иска да ускори действията на своята експедиция, трябва да наеме шерпи – те помагат във всичко и изнасят багаж до високите лагери. Аз рядко използвам услугите им, за разлика от някои звезди на алпинизма, които правят това прекалено често.

- Съществува ли в алпинизма ранг-листа на най-добрите?
- Разбира се, както във всеки спорт.

- Къде се намирате в този списък? Пьотр Пустелник разпознаваема личност ли е в света на алпинизма?
- Не. Пьотр Пустелник е много добър занаятчия, продукт на много голяма упоритост.

- А как ви оценяват вашите познати, които не са свързани с планините? Не ви ли се подсмиват зад гърба, че вместо да си копаете градината, сте хукнал по планините? Или пък ви се възхищават?
- Това, което правя, се възприема по три начина. Първият е изпълнен с ентусиазъм и съпроводен с аплодисменти от типа: “Ти си истински мачо!” Тогава отговарям: “Оставете тези работи, аз съм най-обикновен човек.” Макар че дълбоко в себе си чувствам гордост. Вторият е нещо от рода на: “Свършвай по-бързо с тези планини, защото на света има други толкова хубави неща!” Най-лош е третият. Тогава чувам, че съм безотговорен, че съм заплаха за децата ми, за жена ми, за шурея ми, за моите котки, кучета и дори за моя хамстер. Хората казват, че съм недозрял, защото не печеля пари за семейството си. Веднъж, по време на едно честване на Нова година, се сблъсках с толкова остра критика на мой приятел, че ми се отщя да пия алкохол. Сигурно си представяте колко силно съм бил засегнат?

- След преживяванията в крайни, екстремни ситуации човек може ли да се радва на дреболиите в живота?
- А вие познавате ли някой, който да не обича красивите жени, бързите коли, доброто кафе и хубавите книги? Аз обичам живота, затова съм съхранил у себе си способността да се радвам на малките неща. Всекидневните задължения също могат да носят удовлетворение. Но могат и да нервират. Например, попадането в задръстване на пътя ме вбесява. Но благодарение на планините човек си изработва имунитет срещу определени неща.

- Например?
- Работя в голяма банка, сред страшно много хора. Но не се вълнувам от техните проблеми – например от това, че на някой колата му не е в ред. Загубил съм толкова много, че нямам никакво отношение към материалните неща. Не участвам в безумната надпревара за материален успех. Планините възпитават известна дистанцираност и смирение. Когато си на някой хималайски връх, разбираш каква малка прашинка си от този свят. И проумяваш, че същината на битието няма нищо общо с парите и по никакъв начин не зависи от тях. Ако някой ме попита какво освен добрия тен, няколкото счупвания и белезите съм постигнал в живота си, то с усмивка ще му отговоря, че съм се изкачвал на няколко десетки от най-високите върхове в света и благодарение на това се чувствам свободен. А това усещане е далеч по-ценно от пълния портфейл.

----------------------

Пьотр Пустелник е роден на 12 юли 1951 г. Професор, доктор по химия, до скоро – преподавател в Политехниката в Лодз. Има двегодишна специализация със стипендия “Фулбрайт” в САЩ.

С алпинизъм се занимава от 1975 г. Катерил в Алпите, Доломитите, Аляска, Памир и Кавказ. Хималайският си дебют прави през 1985 г., когато изкачва няколко шестхилядника в Кашмир (Индия). На него принадлежи идеята за Трите корони – т. е. изкачвания на всички осемхилядници, на континенталните първенци и на вторите по височина на континентите (тази колекция се смята за далече по-престижна и по-трудна за постигане от тази с най-високите пунктове на земните материци).

Възпитаник и няколко пъти президент на Студентския планинарския клуб в Лодз (Akademicki Klub Górski). Един от авторите на идеята и съорганизатор на провежданата всяка година общополската благотворителната акция “Големият оркестър за празнична помощ” (Wielka Orkiestra Świątecznej Pomocy), чийто финал е в хижата “Самотна” (“Samotnia”) в Кърконошите.

До 2007 г. беше главен редактор на списанието “n. p. m.” (“н. м. р.” – от съкращението на полски на израза “Над морското равнище”). През същата година получи годишната награда “Explorer” от едноименния фестивал (Explorer’ s festival) в Лодз, връчвана на световни знаменитости в областта на приключенията, пътешествията и изследванията.
Отличното владеене на английски го прави желан автор и събеседник за всички световни специализирани печатни и електронни медии.

Съпругата му е фармацевт и има верига от аптеки (“Тя храни семейството” – казва Пьотр). Синовете му Адам и Павел са между най-добрите полски спортни и big wall катерачи. И двамата са лицензирани route setters (съдии-откриватели) на Международната федерация по състезателно катерене.

Пьотр си спомня огромното земетресение, предизвикало огромни лавини по склоновете на пик Корженевска (7104 м) в Памир, преживявано с български алпинисти (за съжаление и до този момент не е ясно кои са били те).

През 2001 г. гостува в България по покана на Полския Институт в София и по инициатива на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”. В рамките на късия престой направи изкачване на Мальовица, като негови гидове бяха Калина Беливанова и Георги Андонов, на които никога не пропуска да изпраща поздрави и най-добри пожелания.

Превод: Петър Атанасов