1802.2008
След постигането на една от най-големите цели на съвременния алпинизъм, каквато е траверсът в масива Торе, един от тези, на които принадлежи идеята за осъществяването му – Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), сподели свои виждания пред сайта PlanetMountan.Com.
Но да дадем думата на – както казва Роландо Гариботи – Маестро Салватера.
ТРАВЕРСЪТ НА ТОРЕ И БЪДЕЩЕТО НА КАТЕРЕНЕТО В ПАТАГОНИЯ
Траверсът беше направен и големият проект най-накрая беше завършен. Заедно с Джиароли (Маурицио Джиароли, Mauricio Giarolli – бел. пр.) и Орланди (Елио Орланди, Elio Orlandi – бел. пр.) първи направихме опит за преминаване по него преди почти 20 години. Това беше друга епоха. По всяка вероятност ни е липсвал и достатъчно опит в онзи момент, за да се стремим към нещо толкова голямо. Но тогава просто бяхме омагьосани от идеята сама по себе си.
Спомням си нашите мъки, решителността на моите партньори, студените дни и нощи, прекарани по тези стени. Спомням си как Ицио (Маурицио Джиароли) се катереше по леда и острите думи по мой адрес, когато настоявах да тръгваме въпреки лошото време, което не обещаваше нищо добро. Ние тръгвахме и опитвахме. А после се връщахме смазани. И всичко това беше по моя вина.
Помня как веднъж Елио се придвижваше със самохвати по “Exocet” с невероятно тежка раница. Помня също, когато с нас беше Андреа Сарки (Andrea Sarchi) и се наложи да издържим 60-часов убийствен бивак. В малка палатчица на стената. А една седмица, след като си бяхме у дома, ми позвъниха и ми казаха да не ги търся поне една година за евентуално връщане в Патагония.
В този период не знаехме нищо за Агуйя Щандхардт (Aguila Standhart), която бе изкачена за първи път няколко години по-рано. Гледахме на Пунта Ерон (Punta Herron) като на нещо нереално. Джонго1 ни разказа за Торе Егер (Torre Egger), когато се видяхме у дома му в Мерано. Доколкото си спомням, май въобще не разговаряхме за Серо Торе (Cerro Torre), но идеята за траверса ни беше завладяла изцяло. Направихме опит да го преминем. После го изоставихме за три години.
С Адриано Каваларо (Adriano Cavallaro) и Феручо Види (Ferruccio Vidi) изкатерихме Щандхардт и Ерон през 1991 г. Всичко ни изглеждаше като сън. Тези спомени ще останат в паметта ми завинаги2. Много пъти през отминаващите години разговаряхме за връщане към траверса. Някои се правеха, че не чуват. Преди няколко години към въпроса се върна Джиароли, но май никой не му обърна внимание.
Други реализираха тази моя огромна мечта. Тези, които вярваха в този проект, го завършиха, знаейки, че трябва да се опитва отново и отново. Не е лесно да се връщаш от толкова далеко и да пробваш пак. Знам отлично това и мисля, че не съм единствен.
Човек може да се научи от Роло (Роландо Гариботи – бел. пр.), че ако искаме да допринасяме за развитието на алпинизма, трябва да вървим напред, а не да почиваме на лаврите от постигнатото. Ще видим колко време ще мине, докато някой повтори словенския маршрут по източната стена на Серо Торе3, дело на невероятната свръзка Фиштравец, Йеглич, Каро, Кнез, Козйек и Подгорник (Fištravec, Jeglič, Karo, Knez, Kozjek, Podgornik) или пътищата по южната стена на Торе4, или по югоизточната стена на Торе Егер5, или великолепния Английски винкел6 по източната стена на Серо Торе, преминат за първи път от Бърк и Проктър (Burke, Proctor), или легендарната американска линия7 на Донини, Браг и Уилсън (Donini, Bragg, Wilson) по южната стена на Торе Егер.
Това бяха други времена. Тогава алпинистите наистина бяха много корави. Вярно, понякога използваха парапети, но това беше друга епоха. Сега е време да изкатерим тези маршрути в чист алпийски стил. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето. Но, честно казано, бих искал – ако не да видя, поне да прочета за изкатервания като траверса в масива на Торе.
Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)
-----------------
1 Джулиано Джонго (Giuliano Giongo) и Бруно де Дона (Bruno de Dona) през март 1980 г., след няколко по-ранни опита, прокарват премиерния маршрут “Tempeste” (ED, 6a, A2, 85/ 90°, 1000 м) на Торе Егер. Той извежда на премката между Торе Егер (Torre Egger) и Пунта Ерон (Punta Herron). Свръзката с един удар стига и до двата върха. Това е второто изкачване на Егер и първото на Ерон.
2 Тогава италианците прокарват новия маршрут “Spigolo dei bimbi” (ED, 6a+, 90°, 400 м), който тръгва от седловината между Серо Щандхардт (Cerro Standhardt) и Пунта Ерон (Punta Herron) и стига до Пунта Ерон.
3 Става дума за Словенския маршрут по източната стена. Първи по него през януари 1986 г. преминават Матияж Фиштравец (Matjaz Fistravec), Янез Йеглич (Janez Jeglič), Силво Каро (Silvo Karo), Франц (Франчек) Кнез (Franc Knez), Павле Козйек (Pavle Kozjek) и Петер Подгорник (Peter Podgornik).
4 Още два маршрута, дело на словенци. Първият (ED, VIII+, A4, 95°, 1000 м) от 1988 г. е “Каро-Йеглич” (на Силво Каро, Silvo Karo, и Янез Йеглич-Йохан, Janez Jeglič-Johan). Познат е и като “Peklenska diretisima” (на словенски), “Directisima del Infierno” (итал.), “Directissima del Diablo” (исп.), “Devil’s Directissima” (англ.). Първи идеята за изкатерването му изказва Франчек Кнез.
Вторият е “What's Love Got To Do With It” (в оригинал “Kaj ima ljubezen s tem?”) на Янез Йеглич (Janez Jeglič), Марко Лукич (Marko Lukič) и Миха Прапротник (Miha Praprotnik) през 1994 г. (ABO, VIII-, A4, 90°, 800 м).
В оригинала на материала на Салватера (а и в много други печатни и интернет-източници) е написано, че “What's Love Got To Do With It?” (“Kaj ima ljubezen s tem?”) е прокаран от “Jeglič, Likic, Praprotnik”. Грешката е очевидна. Става дума за добре познатия катерач Марко Лукич (Marko Lukič), който е известен с повторенията на “Kanal in Rucken” (X/ 8b) през 1989 г., на “White Wedding” (5.14a/ 8b+) в Смит Рок (Smith Rock), щата Орегон (САЩ) през1990 г. и с отличната серия в Австралия през 1992 г., включваща “Punks in the Gym” (32/ 8b+, OS) и легендарната линия “Serpentine” 29/ 8a, на която трябва да се поставят и собствени осигуровки. През 1995 г. записа в актива си “Shogun” (8c) в Карлщайн (Karlstein), а през 1997-а - “Just do it” (5.14 c/ 8c+) в Смит Рок (Smith Rock), Орегон.
5 Маршрутът “Psycho Vertical” (ED+, VII+, A3, 90°, 950 м) на Янез Йеглич (Janez Jeglic), Франц (Франчек) Кнез (Franc Knez) и Силво Каро от декември 1986 г.
6 “English Dihedral” (5.10, A4, WI 5), изкатерен (без стигане до връхната точка) от Фил Бърк (Phil Burke) и Том Проктър (Tom Proctor) през 1981 г.
7 Американският маршрут (5.9 A4 WI 5) на Джей Уилсън (Jay Wilson), Джон Браг (John Bragg) и Джим Донини (Jim Donini) от февруари 1976 г., през седлото Col of Conquest и по южното ребро на Торе Егер..
Превод и бележки: Петър Атанасов
Но да дадем думата на – както казва Роландо Гариботи – Маестро Салватера.
ТРАВЕРСЪТ НА ТОРЕ И БЪДЕЩЕТО НА КАТЕРЕНЕТО В ПАТАГОНИЯ
Траверсът беше направен и големият проект най-накрая беше завършен. Заедно с Джиароли (Маурицио Джиароли, Mauricio Giarolli – бел. пр.) и Орланди (Елио Орланди, Elio Orlandi – бел. пр.) първи направихме опит за преминаване по него преди почти 20 години. Това беше друга епоха. По всяка вероятност ни е липсвал и достатъчно опит в онзи момент, за да се стремим към нещо толкова голямо. Но тогава просто бяхме омагьосани от идеята сама по себе си.
Спомням си нашите мъки, решителността на моите партньори, студените дни и нощи, прекарани по тези стени. Спомням си как Ицио (Маурицио Джиароли) се катереше по леда и острите думи по мой адрес, когато настоявах да тръгваме въпреки лошото време, което не обещаваше нищо добро. Ние тръгвахме и опитвахме. А после се връщахме смазани. И всичко това беше по моя вина.
Помня как веднъж Елио се придвижваше със самохвати по “Exocet” с невероятно тежка раница. Помня също, когато с нас беше Андреа Сарки (Andrea Sarchi) и се наложи да издържим 60-часов убийствен бивак. В малка палатчица на стената. А една седмица, след като си бяхме у дома, ми позвъниха и ми казаха да не ги търся поне една година за евентуално връщане в Патагония.
В този период не знаехме нищо за Агуйя Щандхардт (Aguila Standhart), която бе изкачена за първи път няколко години по-рано. Гледахме на Пунта Ерон (Punta Herron) като на нещо нереално. Джонго1 ни разказа за Торе Егер (Torre Egger), когато се видяхме у дома му в Мерано. Доколкото си спомням, май въобще не разговаряхме за Серо Торе (Cerro Torre), но идеята за траверса ни беше завладяла изцяло. Направихме опит да го преминем. После го изоставихме за три години.
С Адриано Каваларо (Adriano Cavallaro) и Феручо Види (Ferruccio Vidi) изкатерихме Щандхардт и Ерон през 1991 г. Всичко ни изглеждаше като сън. Тези спомени ще останат в паметта ми завинаги2. Много пъти през отминаващите години разговаряхме за връщане към траверса. Някои се правеха, че не чуват. Преди няколко години към въпроса се върна Джиароли, но май никой не му обърна внимание.
Други реализираха тази моя огромна мечта. Тези, които вярваха в този проект, го завършиха, знаейки, че трябва да се опитва отново и отново. Не е лесно да се връщаш от толкова далеко и да пробваш пак. Знам отлично това и мисля, че не съм единствен.
Човек може да се научи от Роло (Роландо Гариботи – бел. пр.), че ако искаме да допринасяме за развитието на алпинизма, трябва да вървим напред, а не да почиваме на лаврите от постигнатото. Ще видим колко време ще мине, докато някой повтори словенския маршрут по източната стена на Серо Торе3, дело на невероятната свръзка Фиштравец, Йеглич, Каро, Кнез, Козйек и Подгорник (Fištravec, Jeglič, Karo, Knez, Kozjek, Podgornik) или пътищата по южната стена на Торе4, или по югоизточната стена на Торе Егер5, или великолепния Английски винкел6 по източната стена на Серо Торе, преминат за първи път от Бърк и Проктър (Burke, Proctor), или легендарната американска линия7 на Донини, Браг и Уилсън (Donini, Bragg, Wilson) по южната стена на Торе Егер.
Това бяха други времена. Тогава алпинистите наистина бяха много корави. Вярно, понякога използваха парапети, но това беше друга епоха. Сега е време да изкатерим тези маршрути в чист алпийски стил. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето. Но, честно казано, бих искал – ако не да видя, поне да прочета за изкатервания като траверса в масива на Торе.
Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)
-----------------
1 Джулиано Джонго (Giuliano Giongo) и Бруно де Дона (Bruno de Dona) през март 1980 г., след няколко по-ранни опита, прокарват премиерния маршрут “Tempeste” (ED, 6a, A2, 85/ 90°, 1000 м) на Торе Егер. Той извежда на премката между Торе Егер (Torre Egger) и Пунта Ерон (Punta Herron). Свръзката с един удар стига и до двата върха. Това е второто изкачване на Егер и първото на Ерон.
2 Тогава италианците прокарват новия маршрут “Spigolo dei bimbi” (ED, 6a+, 90°, 400 м), който тръгва от седловината между Серо Щандхардт (Cerro Standhardt) и Пунта Ерон (Punta Herron) и стига до Пунта Ерон.
3 Става дума за Словенския маршрут по източната стена. Първи по него през януари 1986 г. преминават Матияж Фиштравец (Matjaz Fistravec), Янез Йеглич (Janez Jeglič), Силво Каро (Silvo Karo), Франц (Франчек) Кнез (Franc Knez), Павле Козйек (Pavle Kozjek) и Петер Подгорник (Peter Podgornik).
4 Още два маршрута, дело на словенци. Първият (ED, VIII+, A4, 95°, 1000 м) от 1988 г. е “Каро-Йеглич” (на Силво Каро, Silvo Karo, и Янез Йеглич-Йохан, Janez Jeglič-Johan). Познат е и като “Peklenska diretisima” (на словенски), “Directisima del Infierno” (итал.), “Directissima del Diablo” (исп.), “Devil’s Directissima” (англ.). Първи идеята за изкатерването му изказва Франчек Кнез.
Вторият е “What's Love Got To Do With It” (в оригинал “Kaj ima ljubezen s tem?”) на Янез Йеглич (Janez Jeglič), Марко Лукич (Marko Lukič) и Миха Прапротник (Miha Praprotnik) през 1994 г. (ABO, VIII-, A4, 90°, 800 м).
В оригинала на материала на Салватера (а и в много други печатни и интернет-източници) е написано, че “What's Love Got To Do With It?” (“Kaj ima ljubezen s tem?”) е прокаран от “Jeglič, Likic, Praprotnik”. Грешката е очевидна. Става дума за добре познатия катерач Марко Лукич (Marko Lukič), който е известен с повторенията на “Kanal in Rucken” (X/ 8b) през 1989 г., на “White Wedding” (5.14a/ 8b+) в Смит Рок (Smith Rock), щата Орегон (САЩ) през1990 г. и с отличната серия в Австралия през 1992 г., включваща “Punks in the Gym” (32/ 8b+, OS) и легендарната линия “Serpentine” 29/ 8a, на която трябва да се поставят и собствени осигуровки. През 1995 г. записа в актива си “Shogun” (8c) в Карлщайн (Karlstein), а през 1997-а - “Just do it” (5.14 c/ 8c+) в Смит Рок (Smith Rock), Орегон.
5 Маршрутът “Psycho Vertical” (ED+, VII+, A3, 90°, 950 м) на Янез Йеглич (Janez Jeglic), Франц (Франчек) Кнез (Franc Knez) и Силво Каро от декември 1986 г.
6 “English Dihedral” (5.10, A4, WI 5), изкатерен (без стигане до връхната точка) от Фил Бърк (Phil Burke) и Том Проктър (Tom Proctor) през 1981 г.
7 Американският маршрут (5.9 A4 WI 5) на Джей Уилсън (Jay Wilson), Джон Браг (John Bragg) и Джим Донини (Jim Donini) от февруари 1976 г., през седлото Col of Conquest и по южното ребро на Торе Егер..
Превод и бележки: Петър Атанасов
Добави коментар