Известните испански катерачи, баските Енеко и Икер Поу (Eneko, Iker Pou) прокараха нов маршрут в Антарктика. Така завършиха своя проект “Седем стени на седемте континента”. Партньор по време на 24-дневната експедиция им бе Шави Бараиасара.

Енеко, Икер и Шави Бараисара (Jabi Baraiazarra) направиха първо изкачване на върха Трите прасенца (Three Pigs) по маршрут, който нарекоха “Azken Paradisua” (7a, M6, 90 градуса, 600 м). Той се състои от 400 метра скала и 200 м микст и стига кулминацията на ледената гъба на върха.

Баските организираха своя базов лагер върху леден терен, само на 20 м над нивото на морето и на малко разстояние от ледено-скалните игли, наречени Фалшивия (Неистинския) Нос Ренърд (False Cape Renard) или Трите прасенца (Three Pigs).

След проучвателно излизане тримата предприеха първата атака на 21 декември. Но силният вятър, обилният снеговалеж и падане на Енеко при катерене по заледена пукнатина ги принудиха да се върнат. След подобряването на времето свръзката тръгна отново нагоре на Бъдни вечер – 24 декември, в 07.30 часа сутринта. Най-напред тримата преодоляха 250-те метра, които отделят т. нар. Шпора на западната стена от морето. Този участък бе покрит с лед, чийто наклон във финалната му част стигаше 70 градуса.

400-метровата скална част на маршрута беше преодоляна с 10 въжета. Първите три имаха максимална трудност в границите на 5.8 – 5.9. Четвъртото – ключовото въже – предложи 5.11d. След него следваха две въжета 5.10, лесно 5.11 и три поредни, започващи с 5.10 категория, която постепенно намалява до 5.5-5.6. В последната част катеренето беше микстово (ледено-скално) – до 90 градуса на ледените пасажи, 5.10c.

Рапелите на слизане (по линия, различна от тази на изкачването) отне на Икер, Енеко и Шави 6 часа. Самото изкатерване продължи 13 часа. В 07.30 часа на Коледа, 25 декември, след 24 часа акция, те бяха обратно в базовия лагер. Времето в тази част на света е изключително променливо и баските искаха да направят изкачването и слизането non-stop, без да рискуват и да бивакуват на стената.

Братята Поу, по-добре познати като отлични спортни катерачи, се сблъскаха с условия, които коренно се отличават от тези, при които действат нормално – ниски температури, ураганни ветрове, девствен терен и нулеви шансове за евентуална помощ отвън в случай на нужда. Затова те определят преживяването си в Антарктика като най-голямото приключение в досегашните им катерачни биографии.

Проектът “Седем стени на седемте континента” се роди в главите им през 2002 г. Тогава те решиха да посетят всеки от земните материци и да изкатерят някой класически и представителен за дадения район скален маршрут.

През 2003-а направиха първите крачки, преминавайки чисто, без използване на изкуствени опорни точки, “El Nino” (5.13c) на Ел Кап в САЩ и “Zunbeltz” (8b+) на Наранхо де Булнес (Naranjo de Bulnes) в масива Пикос де Еуропа (Picos de Europa), Испания. През следващата година осъществиха първо чисто (без изкуствени опорни точки) изкачване по “Bravo les Filles” (8b) в масива Тсараноро, остров Мадагаскар. През 2005-а стигнаха връхната точка на Тотем пол (Totem Pole), остров Тасмания. Оттам директно заминаха за Пакистан, където премериха сили с най-амбициозната цел от проекта си – маршрутът “Eternal Flame” (IX/ IX+) на Транго Тауър (Trango Tower). Въпреки преминаването по маршрута и стигането до върха те не можаха да изкатерят всички въжета чисто. Шестият континент, на който действаха, бе Южна Америка, където от втори опит преодоляха на класика “Supercanaleta” (6c, 90 градуса, M6) на Фицрой (Fitz Roy).


Three pigs Massiv


Three pigs West Face