Много вода изтече от далечната 1991 г., когато „Montagnes magazine” и „Groupe de haute montagne” ( GHM ) връчиха първия „Златен пикел”. Днес „Piolet d ’ Or” е призната за най-голямата награда за постижения в алпинизма. Но времето върви. Светът се изменя и старата формула предизвиква все повече недоволства. И поради това организаторите на наградата предлагат нова.

Новата концепция на „Златния ледокоп”

Основната задача на „Piolet d’or” е да запознава обществеността с най-добрите първи изкачвания през дадена година и по този начин – да отдава дължимото на непреклонния дух на истинското приключение, на жаждата за нови предизвикателства и на изкуството да се оцелява. С една дума – да създава празник на Истинския Алпинизъм.

Своето вдъхновение “Piolet d ’ Or” черпи от богатото наследство, когато с всяко първо изкачване са се разширявали границите на човешките възможности. Ние помним нашите предшественици, техните идеали. Бихме искали нито едно от знаковите изкачвания да не остава без вниманието на спортната общественост.

В съвременния алпинизъм крайъгълният въпрос е: с какви средства е постигната целта. Формулата „На всяка цена”, означаваща огромни бюджети и огромни усилия (опъване на парапети, използване на кислород, ангажиране на многобройни височинни носачи), а така също многочислени състави, повече няма място в спорта, наречен алпинизъм.

Въпрос на въображение и творчество е да се намери нова линия, да се вложат минимум средства (в това число и финансови) за постигане на мечтата при максимално използване само на своя собствен опит, на собствената дързост, мъдрост, вътрешна убеденост и мъжество.

Критерии за оценка на изкачванията

Изкачванията на годината се определят независимо от националната принадлежност на участниците, като централно място заема елегантността на стила (като за еталон се смята алпийският стил), а така също да се отчитат характерните особености на даден връх.

Всеки критерий следва да се разглежда поотделно, а след това да се оценява общата картина като цяло, а именно:
- изследователският дух: самобитността на маршрута и/ или на върха, творческият подход, новаторството,
- ангажираността на участниците и техните действия в режим на максимална автономност,
- високото техническо ниво,
- логичността и уместността на линията, като за база служат обективните опасности по маршрута,
- използването на минимум средства,
- уважението към местните хора,
- опазването на околната среда,
- уважението към следващите поколения алпинисти, запазвайки за тях възможността да се потопят в истинското приключение.

Номиниране на кандидатите

Задачата на международното жури е да открои изкачванията на годината, подчертавайки приноса на участващите в това, което наричаме съвременен алпинизъм.

Предстои членовете на журито да изберат най-добрите между многобройните достойни кандидати. Номинирането на кандидатите следва да се постига с консенсус, а ако има сериозни разногласия, ще се прилага гласуване по принципа „един човек – един глас”. При равен брой гласове последната дума ще принадлежи на председателя на журито – алпинист с голям опит.

В състава на журито влизат представители на различни школи в алпинизма, професионалисти от висока класа. GHM формира колегията от алпинисти, на нея принадлежи правото да избере президент на журито. „Montagnes magazine” на свой ред отговаря за колегията от журналисти.

Преди официалната церемония по награждаването всеки номиниран екип или свръзка ще представи своето изкачване, съпровождайки разказа си с конкретни факти (фото- и видеодокументи, разкази и др.). Журито има право да реши да не допуска даден екип или свръзка до официалната церемония, ако изкачването й не съответства на духа на „Златния ледокоп”. Членовете на журито са длъжни да остават независими и безпристрастни, като по времето на конкурса се абстрахират от своите лични, политически, национални или комерсиални интереси.

„Piolet d’ Or”

Всяко изкачване е уникално и достойно за уважение. Като се започне от 2008 г., всички номинирани ще бъдат удостоявани със званието „Посланици на съвременния алпинизъм”.

Екипът или свръзката, които са предложени за наградата, също могат да дадат своя глас за най-забележителното и най-достойното за уважение – според тях – изкачване.

Окончателното решение ще се взима колегиално или – в случай на необходимост – чрез гласуване.

За да се подчертаят измененията във формулата на „Златния ледокоп”, а така също неговият интернационален характер, през 2008 г. церемонията по връчването му за първи път ще бъде организирана и проведена извън Франция.

И така, „Piolet d’ or’ 2008” ще бъде връчен на 15 февруари във Вале ди Аоста (Вал д’ Аоста).

Ето и списъка на кандидатите за номинации в конкурса за „Златния ледокоп’ 2007”:

Непал

- Лхотце (Lhotse, 8516 м), впечатляващото първо зимно изкачване по неговата южна стена от японска експедиция на Токайския университет под ръководството на Осаму Танабе (Osamu Tanabe), декември 2006 г.,
- Джасемба (Jasemba, 7350 м), 21 -23 май 2007 г., Ханс Камерландер (Hans Kammerlander) и Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher), Италия, първо изкачване по 2000-метровата южна стена (парапети на първите 1300 м, по-нататък – в алпийски стил),
- Лхотце Шар (Lhotse Shar, 8400 м), многочислена корейска експедиция по южната стена, с използване на кислород и фиксирани въжета, един от участниците – със сериозни измръзвания на краката и лицето,
- Гармуш (Garmush, 6244 м), корейска свръзка, в алпийски стил,
- Жану (Jannu, 7710 м), Валерий Бабанов и Сергей Кофанов (Русия), първо изкачване по т. нар. Magic Pillar, 3000 м,
- Източна Анапурна (8047 м), Томаж Хумар (Словения) соло, в алпийски стил по южната стена,
- Ганеш-5 (Ganesh V, 6770 м), френска експедиция: Емерик Клуе (Aymeric Clouet), Матийо Менадие (Mathieu Maynadier), Фредерик Дегуле (Frederique Degoulet), Жюлиен Дюсер (Julien Dusserre), ноември, първо изкачване (пет дни, 6a / 6b, M5).

Тибет

- Манамчо (Manamcho, 6264 м) – след Сигунянг през 2002 г. британците Мик Фаулър и Пол Ремсдън се върнаха в района Ниаингентагхла (Nyainqentaglha), където през април направиха премиерно изкачване в алпийски стил по северозападното ребро на девствения връх Манамчо (800 м, лед VI, микст до М4+),
- Къзъл Аскер (Червеноармеец, 5842 м), Одинцов, Ручкин, Михайлов (Русия), премиерен маршрут, 5-13 септември, 1500 м, лед VI, А3,
- Пик 5965 (Pic 5965 м) в масива на Маунт Гениен (Mount Genyen), Питър Ингълс (Peter Inglis) и Джо Пърийар (Joe Puryear), може би първо изкачване на Пик 5965.

Пакистан

- К-2 (8611 м), руска експедиция, 15 души, 80 дни продължителност, първо изкачване на К-2 от запад, използвани над 2000 м парапети, установени са четири височинни лагера, с използване на кислород (за медицински цели), изкуствени опорни точки (А3),
- К-2 (8611 м), в началото на октомври Денис Урубко и Сергей Самойлов (Казахстан) се изкачиха до върха по северното му ребро, повтаряйки Японския маршрут от 1982 г., до 8000 м използвайки парапетите и лагерите на действалата преди тях казахстанска експедиция,
- Западен връх на K-7 (6858 м), словенецът Марко Презель (Marko Prezelj) и американците Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) на 3 септември стъпиха на девствения връх след изкачване в алпийски стил, 2000 м, лед, 6с,
- К-7 – два трудни нови маршрута на белгийците Шон Вилануева (Sean Villanueva), Никола и Оливие Фаврес (Nicolas, Olivier Favresse) и поляка Адам Пустелник (Adam Pustelnik ) – “Badal” (1200 м, 7 c , само с 8 скални клина и 12 спита, 6 от които – за бивачната платформа, 5 – за спускане), и “Ledgeway to Heaven” (1300 м, 7c), по него не са оставени нито скални клинове, нито спитове,
- Пумари Чиш (Pumari Chhish, 7350 м), Яник Грациани (Yannick Graziani) и Кристиян Тромсдорф (Christian Trommsdorff), 8-13 юни, премиерно по южната стена на девствения връх, алпийски стил (2700 м, М5, А1, 5+), по думите на Тромсдорф Грациани маршрутът е сравним с известното „Златно ребро” на Спантик, изкачено през 1989 г., и с маршрута на Войчиех Куртика-Роберт Шауер по Западната („Сияйната”) стена на Гашербрум-4 от 1985 г.
- Шиптъм Спайър (Shipton Spire, 5852 м), през юли испанката Силвия Видал (Silvia Vidal) направи соло премиерно изкачване по тура „Life is Lila” по североизточното ребро на върха (870 м, А4+, 21 дни, 12 от които в изчакване времето да се подобри), в горната си част линията съвпада със словашкия „Рrisonnier du Shipton”,
- Шиптън Спайър – в същия период (18-30 юли) руснаците Денис Савелиев, Сергей Нилов, Евгений Корол и Андрей Муришов преминаха премиерно „Fragments of Freedom” по югоизточната стена, 13 дни, 1450 м, А4, 6 b,
- Шингу Чарпа (Shingu Charpa, 5600 м), Михаил Деви, Александър Шабунин, Александър Кльонов (Русия), първо изкачване по източната стена, 21 дни, 1600 м, 7 a, A3, WI 4, M5,
- Гашербрум-2 (Gasherbrum II, 8035 м), италианците Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher) и Даниеле Бернаскони (Daniele Bernasconi), първо изкачване по Централния контрафорс на северната стена, техният партньор Микеле Компаньони се отказа на 150 м от върха, 1200 м парапети в долната част на маршрута, по-нататък – алпийски стил, 3000 м, М5, 5 дни, спускане – по класическия маршрут,
- Латок-3 (Latok III, 6949 м), 26-годишният Рош Малнюи (Roch Malnuit) и 22-годишният Жюлиен Ери (Julien Herry) от Шамони през септември записаха изкачване по югозападната стена, алпийски стил, 6 дни (изкачване и слизане), 6а, М5, A1/ A2 (маршрутът е преминат за първи път през 1979 г. от японци, а след това е преодоляван два пъти в алпийски стил – през 1988 и 2005 г.),
- Хонборо пик (Honboro Peak, 6430 м), в края на август поляците Лукаш Депта (Lukasz Depta), Анджей Глушек (Andrzej Gluszek) и Войчиех Козуб (Wojciech Kozub) преминаха югозападното ребро на Хонборо пик (района на Машербрум, Masherbrum), 1200 м, M5, маршрутът завършва на Западния връх, който е с 20 м по-нисък от Главния и пътят до който по осеяния с козирки гребен се оказа изключително опасен.

Индия

- Арва Тауър (Arwa Tower, 6352 м), в края на май швейцарците Дени Бурде (Denis Burdet), Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist) и Томас Зенф (Thomas Senf) прокараха диретисимата „Lightning Strike” (32 въжета, М5, А3, 5+, 1000 м),
- Пик Рачу Тангму (Pic Rachu Tangmu, 5900 м), в края на септември словаците Андрей Коларжик (Andrej Kolarik) и Юрай Свингал (Juraj Svingal) преминаха „Le secret de la glace fin” (M6/ A1, 1340 м) по реброто на северната стена.

Аляска

- Маунт Бредли (Mount Bradley, 2960 м ), Маунт Чърч (Mount Church, 2700 м) и Маунт Джонсън (Mount Johnson, 2750 м), от 21 април до 1 май японският екип
Фумитака Ичимура (Fumitaka Ichimura), Юсуке Сато (Yusuke Sato) и Ямада Тацуро (Yamada Tatsuro) преминаха премиерно „Season of sun” по южната стена на Маунт Бредли (1500 м , WI4, M6), „Memorial Gate” (1200 м, WI4+) на Маунт Чърч и “The ladder tube” (950 м, WI4+, M5, A3, 6a) на Маунт Джонсън, на няколко места са използвани парапети,
- Уелшмън’ с Пийкс (Welshman's Peak), британците Саймън Хътчинс (Simon Hitchens), Майк Търнър (Mike Turner) и Фил Джефри (Phil Jefferey) прокараха премиерния маршрут „Bish Bash Bosh” (900 м, M7),
- Пик 8010 (Peak 8010), американците Крис Гибиш (Chris Gibisch) и Райън Хокансън (Ryan Hokanson) в края на април преодоляха премиерно микстовия „A fine Blend” по източната стена на върха (750 м, лед VI, М6).

Йосемити

- Ел Капитан (El Capitan, 2307 м), братята Томас и Александър Хубер преминаха скоростно „Носа” за 2 часа и 45 минути, подобрявайки предишния рекорд на Ханс Флорин и Юджи Хирайяма от 2002 г.

Остров Бафинова Земя (Канада)

- Шипс Прау (Ship' s Prow), французите Марсиал Дюма (Martial Dumas), Жан-Ив Фредриксен (Jean-Yves Fredriksen), Ян Миме (Yann Mimet) и Давид Раванел (David Ravanel) преминаха маршрута „Nassariit” (650 м, A3/ A4).

Алпите

- Северната стена на Чима Овест (Cima Ovest) от Тре Чиме ди Лаваредо (Tre cime di Lavaredo, 2973 м), Александър Хубер изкатери свободно (без използване на изкуствени опорни точки) “Pan Aroma” (вариант на маршрута на Касин), 8с,
- 82 х 4000 – зимно-пролетната епопея на словенеца Миха Валич (Miha Valic), 27 декември-7 април, по време на която изкачи верижно 82 върха над 4000 метра,
- Западната стена на Пти Дрю (Petit Drus, 3754 м), Марсиал Дюма (Martial Dumas) и Жан-Ив Фредриксен (Jean-Yves Fredriksen), първо изкачване по “Les Papas aux Drus”, по мястото на голямото срутване през 2005 г., 28 януари-5 февруари, 1000 м, 6b, A3,
- Северната стена на Айгер (Eiger, 3970 м), швейцарецът Ули Щек (Ueli Steck) постави нов рекорд по Класическия маршрут от 1938 г. На 21 февруари той го премина за 3 часа 54 минути,
- Северната стена на Айгер, през октомври италианецът Кристоф Хайнц (Christophe Hainz) и швейцарецът Роже Шали (Roger ShaÎli) прокараха премиерния маршрут „Magic Mushroom” (20 въжета, между 6a и 7a , с ключов пасаж 7с),
- Северната стена на Пти Дрю (Petit Drus, 3754 м), парижаните Венсан Анри Амар (Vincent Henry Amar) и Никола Лошу (Nicolas Lochu) на 10 април преминаха премиерно по ледената линия “Freedom” (500 м, разнообразен релеф, 6b, А1, М8, лед 6+), вляво от северния кулоар,
- Южната стена на Мармолада (Marmolada, 3342 м), края на април, 23-годишният австриец Ханс-Йорг Ауер (Hansjorg Auer), солово изкачване по “A travers le Poisson” (900 м, 7b+),
- Егюйи Сан Ном (Aiguille Sans Nom, 3982 м), Кристоф Дюмаре (Christophe Dumarest) и Тома Емоне (Thomas Emonet), възползвайки се от отличното време на 13-14 юли, прокараха премиерно „Tifenn” по северната стене (1000 м, М7, за два дни),
- Монблан (Mont Blanc, 4810 м), август, Патрик Габару (Patrick Gabarrou) и Кристоф Дюмаре (Christophe Dumarest), първо изкачване по „Jean – Chri” (A1/ 7a+), в памет на техен загинал приятел).
Патагония (Чили/ Аржентина)
- Серо Кота 2000 (Cerro Cota 2000), източната стена (масива Пайне, Paine), премиера на италианската свръзка Елио Орланди (Elio Orlandi), Микеле Кагол (Michele Cagol), Роландо Лархер (Rolando Larcher) и Фабио Леони (Fabio Leoni) по “Osa, Ma non Troppo” (700 м , 7b, A3),
- Троно Бланко (Trono Blanco), Куернос Норте (Cuernos Norte) и Серо Катедрал (Cerro Cathеdral), февруари-март, националният младежки отбор на Франция, две първи изкачвания – „Hoja de Rosa” (650 м, TD+) и „Dentelle de Roche” (700 м, 7а, А2), второ изкачване по „Escoba de Dios” на Cerro Cathedral (900 м, 6c , A4),
- Серо Торе (Cerro Torre, 3102 м), американците Кели Кърдс (Kelly Cordes) и Колин Хейли (Colin Haley), началото на февруари, първо свързване в едно на маршрутите “Los Tiempos Perdidos” и “Ferrari” на Cerro Torre, алпийски стил, 32 часа (през 1994 г. Франсоа Марсиньи и Анди Перкин получиха „Златния ледокоп” за премиерата по „Los Tiempos Perdidos” – бел. прев.),
- Фицрой (Fitz Roy, 3405 м), северната стена, словенците Грега Лачен (Grega Lacen) и Томаж Якофчич (Tomaz Jakofcic) преминаха премиерно “Ultimos Dias del Paraiso” (600 м , 6c/ A2, 38 часа до върха) , вариант на маршрута на Афанасиеф-Обер-Фавр (Afanassief-Aubert-Favre) през 1979 г.,
- Серо Адела (Cerro Adela, 2930 м), испанците Алваро Новелон (Alvaro Novellon), Оскар Перес (Oscar Perez), Дани Аскасо (Dani Ascaso) и Санти Падрос (Santi Padros) записаха премиерата „Asamblea de majaras” по източната стена (1000 м, лед VI+, M5+) за 15 часа в алпийски стил,
- Серо Торе (Cerro Torre, 3102 м), италианците Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra, 52 г.), Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami), Мирко Масе (Mirko Mase), Фабио Салвадеи (Fabio Salvadei) преодоляха невероятно красивия траверс, свързващ върховете Серо Щандхарт (Cerro Standhart), Пунта Ерон (Punta Herron) и Торе Егер (Torre Egger), без да стигнат до последния.

Перуански Анди

- Източна Пускантура (Puscanturpa, 5410м), в Кордилера Уаиуаш (Cordillera Huayhuash), словенците Павле Козьек (Pavle Kozjek) и Грега Кресал (Grega Kresal) преминаха премиерно „Stonehenge” (600 м, WI4, 6b),
- Марипоса (Mariposa, 5808 м), в Коридилера Вилканота (Cordillеra Vilcanota), на 20 май Рьоми Льоклюз (Rеmy Lеcluse) се спусна със ски по западната стена на върха и заяви: „Това беше най-красивото спускане в кариерата ми”.

Остров Кергелен (Kerguelen)

- Пти и Гран Рос (Petit-Grand Ross, 1850 м), през декември 2006 г., Лионел Доде (Lionel Daudet) и Маню Коши (Manu Cauchy) за първи път преминаха сложния траверс между върховете Пти Рос (Petit Ross) – Гран Рос (Grand Ross, 1850 м).