0101.2008
Отново дойде време за равносметка на постиженията в планините на света. Алпинистите се приспособиха към политическата нестабилност в Централна Азия и отново масово атакуват тамошните планини.
Зимата на 2006/ 2007 г. в Каракорум мина под знака на полския опит за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м) и на отчаяните усилия на италианеца Симоне Моро на Броуд пик (8047 м). По същото време се сипеха съобщения от Южното полукълбо, главно от Андите и Патагония. А на Маунт Винсън (4897 м) в Антарктида няколко души завършиха колекциите си “Seven Summits” (от най-високите върхове на всички континенти).
Хималаите преди мусона
През пролетният сезон в Хималаите бяха счупени всички рекорди. В Непал и Тибет действаха около 200 експедиции, а в подножията на Чо Ойю (8201 м) и Еверест (8848 м) се появиха цели палаткови градчета. Задълбочи се тенденцията силите да се концентрират на няколко върха. А единствената цел на посещаващите тези места е да запишат в актива си някое осемхилядно постижение – най-добре на Еверест. Поради тази причина последният привлича около 90% от експедициите, а така също вниманието на медиите.
Според списъците на Еберхард Юргалски (един от най-авторитетните хроникьори и статистици на хималайския алпинизъм), през пролетта на 2007-а 604 души са направили 630 изкачвания на Третия полюс. Между тях има 34 жени (5,5% от общия брой). На 22 май бе записан нов възрастов рекорд – постави го (с употреба на кислород) японецът Кацусуке Янагисава, на 71 години и 2 месеца.
Към този момент на Еверест са направени почти 3700 изкачвания. В последните години половината от стъпилите на осемхилядници са шерпи, а 50% от останалите успели в това начинание са участници в комерсиални експедиции.
Лятото в Каракорум
Сезонът беше доста чудноват. На няколко (не всички) осемхилядника беше много успешен, а на седемхилядниците – крайно слаб. Да припомним: 77 изкачвания бяха направени на Броуд пик (той беше цел на редица екипи по случай 50-годишнината от първото му изкачване), 27 – на Гашербрум-1 (8068 м), само 8 – на Гашербрум-2 (8035 м, предишната година – 126!), 29 – на К-2 (8611 м), 17 – на Нанга Парбат. Според Юргалски, на К-2 към момента са направени 284 изкачвания, дело на 280 души, от които 9 дами (3,2%).
На върховете от категорията на най-високите бяха записани две премиери – на руснаците по западната стена К-2 (но в старомодния тежък обсаден стил) и на италианците Даниеле Бернаскони и Карл Унтеркитхер по 3000-метровата северна стена на Гашербрум-2 откъм Китай. Втората, реализирана от малък екип в едно от най-дивите и най-непристъпните места на нашата планета, бе посочено от Райнхолд Меснер при неотдавнашното му посещение в България като едно от най-забележителните постижения на 2007 г.
Много шум се вдигна около изкачването на руснаците с казахстански паспорти Денис Урубко и Сергей Самойлов по северното ребро на К-2. То беше смятано за направено в алпийски стил (двамата твърдяха така) до момента, в който стана ясно, че са използвали парапетите до 8000 м и лагерите на действалата преди тях казахстанска експедиция, а така също са тръгвали няколко пъти по маршрута.
Със стигането си до Броуд пик на 12 юли Силвио “Няро” Мондинели стана 13-тия носител ма “Хималайската корона” и третият италианец (след Райнхолд Меснер и Серджо Мартини), стъпил на всички осемхилядници.
На върховете с височина между 6500 и 8000 м в Пакистан бяха отбелязани епизодични успехи. Един от най-големите бе постигнат от французите Кристиян Тромсдорф и Яник Грациани. От 8 до 12 юли те преодоляха трудната 2700-метрова южна стена на Южния връх на Пумари Чиш (7350 м). “Un tres grand exploit en pure technique alpine” (“Много голямо постижение в чист алпийски стил”) – коментира Клод Мармие, един от най-големите авторитети и организатор на наградата “Златния пикел”.
Пълна равносметка за върховете под 6500 м, за които не се изискват разрешения от пакистанските власти и за които – поради тази причина – не се води отчетност, можем да очакваме след година. Макар че тъкмо на тях бяха регистрирани едни от най-големите спортни постижения. Напливът на тези върхове бе голям, а някои свръзки успяха да се върнат у дома с по няколко чудесни нови маршрута. Но и в избора на цели по върховете от тази категория се забелязва известно стадно чувство. Стига се до прекомерна концентрация в определени района – начело с долината Чаракуса и групата на Транго.
В същото време редица атрактивни масиви остават извън полезрението на катерачите. За това пишат братята Гилермо и Дамиан Бенегас след поредния си неуспешен опит на Латок-1 (7145 м): “Районът предоставя неизброими възможности за премиерни маршрути по девствените скални игли и кули с височина между 5500 и 6200 м. Но липсват желаещи, защото броят на свръзките, които търсят подобни предизвикателства, непрекъснато намалява, особено ако мястото не се радва на широка популярност или пък е – както групата Латок – труднодостъпно”. Това мнение може би ще заинтересува някои от българските катерачи, които искат да запишат имената си в историята. Това може да стане още през следващото пакистанско лято.
След мусона
В Хималаите през последните години основен сезон е пролетта (т. е. времето преди мусона). През есента броят на желаещите да премерят сили с тях е незначителен. Някои аналитици обясняват този факт с глобалните промени в климата и с влошаването на метеорологичните условия в следмусонния сезон. Тази година все пак имаше известно раздвижване. След като Урубко и Самойлов стояха в Каракорум до 2 октомври, когато направиха най-късното в историята стигане до К-2, нямаше прекъсване между лятото в този масив и есента в Хималаите.
Наистина и тази година нямаше желаещи за Еверест. Най-масово по традиция бяха атакувани Чо Ойю и Шиша Пангма. По южната стена на последния връх се изкачиха петима южнокорейци (5 октомври) и двама баски (8 октомври). Много, прекалено много шум се вдигна около премиерното солово изкачване на словенеца Томаж Хумар (същият, за чието спасяване от Рупалската стена на Нанга Парбат през 2005 г. бе организирана безпримерна хеликоптерна акция) по дясната част на южната стена на Анапурна (8091 м), и стигането на руснаците Валерий Бабанов и Сергей Кофанов по нов маршрут до Жану (7710 м).
В същото време незабелязани от медиите останаха великолепните успехи на словенските алпинисти Тине Чудер, Матей Кладник, Алеш Кожель, Борис Лоренчич (носител на “Златния пикел” за 2006 г. с Марко Презель), Митя Шорн, Миха Валич и д-р Дамян Мешко в масива на Кангчендзьонга (8586 м) под ръководството на знаменития ветеран Тоне Шкаря (начело и на първото изкачване по Западния гребен на Еверест, преминат единствено от словенци и българи през 1979 и 1984 г.) . Но пък точно такива постижения със спортен и откривателски характер остават в историята чрез страниците на “Alpine Journal” или “American Alpine Journal”, докато стотиците “разходки” с кислород на Чо Ойю или Еверест са само за статистиката.
Останалият свят
Планините на нашата планета не се изчерпват само с Хималаите и Каракорум. Пълни с хора са базовите лагери в планините на някогашните съветски републики в Централна Азия и Китай. В изкачванията и изследванията по тези места номер едно са японците, но напоследък там се появяват също американци, англичани французи, словенци и поляци. За пример могат да служат английските премиери на Манамчо (6264 м, Мик Фаулър и Пол Ремсдън) и на Пик 5935 (Стийв Бърнз и Йън Картрайт) в планините Ниаинкентагхла, Тибет. Редица интересни изкачвания в Памир или Тян-Шан не успяват да събудят интереса на световните медии, макар по нищо да не отстъпват на тези в Непал или Пакистан.
Непрекъснато расте активността по големите стени в Андите, Патагония, Аляска, Гренландия, Африка (Висок Атлас, Мадагаскар, Мали). Един от най-активните в Аляска е канадецът от полски произход Рафал Славински. В Патагония силно впечатление направи скокът с парашут (B. A. S. E. jump) на руснака Валерий Розов от върха на една от Кулите Пайне (Торес дел Пайне) в 1400-метровата пропаст. Множество екипи се насочват към Антарктида, където правят забележителни първи изкачвания и откриват нови големи стени. Братята баски Икер и Енеко Поу завършват своя проект “7 paredes, 7 continentes” (“7 стени на 7 континента) на Кейп Ренърт Тауърз (Cape Renart Towers). Появиха се нови маршрути и в Алпите, и в Кавказ. Интересни изкачвания бяха направени дори в такива добре познати масиви като Бен Невис в Шотландия. В рамките на Международната алпинистка среща, организирана от Британския алпийски съвет, на 1 март бяха прокарани три нови, изключително трудни маршрута, един от които увековечи името на загиналата малко преди това на Маунт Форакър в Аляска Карън Макнийл.
Юзеф НИКА
Зимата на 2006/ 2007 г. в Каракорум мина под знака на полския опит за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м) и на отчаяните усилия на италианеца Симоне Моро на Броуд пик (8047 м). По същото време се сипеха съобщения от Южното полукълбо, главно от Андите и Патагония. А на Маунт Винсън (4897 м) в Антарктида няколко души завършиха колекциите си “Seven Summits” (от най-високите върхове на всички континенти).
Хималаите преди мусона
През пролетният сезон в Хималаите бяха счупени всички рекорди. В Непал и Тибет действаха около 200 експедиции, а в подножията на Чо Ойю (8201 м) и Еверест (8848 м) се появиха цели палаткови градчета. Задълбочи се тенденцията силите да се концентрират на няколко върха. А единствената цел на посещаващите тези места е да запишат в актива си някое осемхилядно постижение – най-добре на Еверест. Поради тази причина последният привлича около 90% от експедициите, а така също вниманието на медиите.
Според списъците на Еберхард Юргалски (един от най-авторитетните хроникьори и статистици на хималайския алпинизъм), през пролетта на 2007-а 604 души са направили 630 изкачвания на Третия полюс. Между тях има 34 жени (5,5% от общия брой). На 22 май бе записан нов възрастов рекорд – постави го (с употреба на кислород) японецът Кацусуке Янагисава, на 71 години и 2 месеца.
Към този момент на Еверест са направени почти 3700 изкачвания. В последните години половината от стъпилите на осемхилядници са шерпи, а 50% от останалите успели в това начинание са участници в комерсиални експедиции.
Лятото в Каракорум
Сезонът беше доста чудноват. На няколко (не всички) осемхилядника беше много успешен, а на седемхилядниците – крайно слаб. Да припомним: 77 изкачвания бяха направени на Броуд пик (той беше цел на редица екипи по случай 50-годишнината от първото му изкачване), 27 – на Гашербрум-1 (8068 м), само 8 – на Гашербрум-2 (8035 м, предишната година – 126!), 29 – на К-2 (8611 м), 17 – на Нанга Парбат. Според Юргалски, на К-2 към момента са направени 284 изкачвания, дело на 280 души, от които 9 дами (3,2%).
На върховете от категорията на най-високите бяха записани две премиери – на руснаците по западната стена К-2 (но в старомодния тежък обсаден стил) и на италианците Даниеле Бернаскони и Карл Унтеркитхер по 3000-метровата северна стена на Гашербрум-2 откъм Китай. Втората, реализирана от малък екип в едно от най-дивите и най-непристъпните места на нашата планета, бе посочено от Райнхолд Меснер при неотдавнашното му посещение в България като едно от най-забележителните постижения на 2007 г.
Много шум се вдигна около изкачването на руснаците с казахстански паспорти Денис Урубко и Сергей Самойлов по северното ребро на К-2. То беше смятано за направено в алпийски стил (двамата твърдяха така) до момента, в който стана ясно, че са използвали парапетите до 8000 м и лагерите на действалата преди тях казахстанска експедиция, а така също са тръгвали няколко пъти по маршрута.
Със стигането си до Броуд пик на 12 юли Силвио “Няро” Мондинели стана 13-тия носител ма “Хималайската корона” и третият италианец (след Райнхолд Меснер и Серджо Мартини), стъпил на всички осемхилядници.
На върховете с височина между 6500 и 8000 м в Пакистан бяха отбелязани епизодични успехи. Един от най-големите бе постигнат от французите Кристиян Тромсдорф и Яник Грациани. От 8 до 12 юли те преодоляха трудната 2700-метрова южна стена на Южния връх на Пумари Чиш (7350 м). “Un tres grand exploit en pure technique alpine” (“Много голямо постижение в чист алпийски стил”) – коментира Клод Мармие, един от най-големите авторитети и организатор на наградата “Златния пикел”.
Пълна равносметка за върховете под 6500 м, за които не се изискват разрешения от пакистанските власти и за които – поради тази причина – не се води отчетност, можем да очакваме след година. Макар че тъкмо на тях бяха регистрирани едни от най-големите спортни постижения. Напливът на тези върхове бе голям, а някои свръзки успяха да се върнат у дома с по няколко чудесни нови маршрута. Но и в избора на цели по върховете от тази категория се забелязва известно стадно чувство. Стига се до прекомерна концентрация в определени района – начело с долината Чаракуса и групата на Транго.
В същото време редица атрактивни масиви остават извън полезрението на катерачите. За това пишат братята Гилермо и Дамиан Бенегас след поредния си неуспешен опит на Латок-1 (7145 м): “Районът предоставя неизброими възможности за премиерни маршрути по девствените скални игли и кули с височина между 5500 и 6200 м. Но липсват желаещи, защото броят на свръзките, които търсят подобни предизвикателства, непрекъснато намалява, особено ако мястото не се радва на широка популярност или пък е – както групата Латок – труднодостъпно”. Това мнение може би ще заинтересува някои от българските катерачи, които искат да запишат имената си в историята. Това може да стане още през следващото пакистанско лято.
След мусона
В Хималаите през последните години основен сезон е пролетта (т. е. времето преди мусона). През есента броят на желаещите да премерят сили с тях е незначителен. Някои аналитици обясняват този факт с глобалните промени в климата и с влошаването на метеорологичните условия в следмусонния сезон. Тази година все пак имаше известно раздвижване. След като Урубко и Самойлов стояха в Каракорум до 2 октомври, когато направиха най-късното в историята стигане до К-2, нямаше прекъсване между лятото в този масив и есента в Хималаите.
Наистина и тази година нямаше желаещи за Еверест. Най-масово по традиция бяха атакувани Чо Ойю и Шиша Пангма. По южната стена на последния връх се изкачиха петима южнокорейци (5 октомври) и двама баски (8 октомври). Много, прекалено много шум се вдигна около премиерното солово изкачване на словенеца Томаж Хумар (същият, за чието спасяване от Рупалската стена на Нанга Парбат през 2005 г. бе организирана безпримерна хеликоптерна акция) по дясната част на южната стена на Анапурна (8091 м), и стигането на руснаците Валерий Бабанов и Сергей Кофанов по нов маршрут до Жану (7710 м).
В същото време незабелязани от медиите останаха великолепните успехи на словенските алпинисти Тине Чудер, Матей Кладник, Алеш Кожель, Борис Лоренчич (носител на “Златния пикел” за 2006 г. с Марко Презель), Митя Шорн, Миха Валич и д-р Дамян Мешко в масива на Кангчендзьонга (8586 м) под ръководството на знаменития ветеран Тоне Шкаря (начело и на първото изкачване по Западния гребен на Еверест, преминат единствено от словенци и българи през 1979 и 1984 г.) . Но пък точно такива постижения със спортен и откривателски характер остават в историята чрез страниците на “Alpine Journal” или “American Alpine Journal”, докато стотиците “разходки” с кислород на Чо Ойю или Еверест са само за статистиката.
Останалият свят
Планините на нашата планета не се изчерпват само с Хималаите и Каракорум. Пълни с хора са базовите лагери в планините на някогашните съветски републики в Централна Азия и Китай. В изкачванията и изследванията по тези места номер едно са японците, но напоследък там се появяват също американци, англичани французи, словенци и поляци. За пример могат да служат английските премиери на Манамчо (6264 м, Мик Фаулър и Пол Ремсдън) и на Пик 5935 (Стийв Бърнз и Йън Картрайт) в планините Ниаинкентагхла, Тибет. Редица интересни изкачвания в Памир или Тян-Шан не успяват да събудят интереса на световните медии, макар по нищо да не отстъпват на тези в Непал или Пакистан.
Непрекъснато расте активността по големите стени в Андите, Патагония, Аляска, Гренландия, Африка (Висок Атлас, Мадагаскар, Мали). Един от най-активните в Аляска е канадецът от полски произход Рафал Славински. В Патагония силно впечатление направи скокът с парашут (B. A. S. E. jump) на руснака Валерий Розов от върха на една от Кулите Пайне (Торес дел Пайне) в 1400-метровата пропаст. Множество екипи се насочват към Антарктида, където правят забележителни първи изкачвания и откриват нови големи стени. Братята баски Икер и Енеко Поу завършват своя проект “7 paredes, 7 continentes” (“7 стени на 7 континента) на Кейп Ренърт Тауърз (Cape Renart Towers). Появиха се нови маршрути и в Алпите, и в Кавказ. Интересни изкачвания бяха направени дори в такива добре познати масиви като Бен Невис в Шотландия. В рамките на Международната алпинистка среща, организирана от Британския алпийски съвет, на 1 март бяха прокарани три нови, изключително трудни маршрута, един от които увековечи името на загиналата малко преди това на Маунт Форакър в Аляска Карън Макнийл.
Юзеф НИКА
Добави коментар