Информацията за опитите да бъде траверсиран масивът на Серо Торе не е първа – както се оказва – от началото на сезона в Патагония. Интересни събития има и с по-ранна дата.

В началото на ноември италианската свръзка Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami), Мирко Масе (Mirko Mase) и Фабио Салвадеи (Fabio Salvadei) е изкатерила ледения маршрут на Серо Шандхардт (Cerro Standhardt) “Exocet” (VI 5.9 WI6, Дж. Бридуъл, Г. Смит, Дж. Смит, J. Bridwell, G. Smith, J. Smith, 1988 г.). По време на катеренето Салватера е бил ударен от ледена отломка в гърба, а на следващия ден е изкълчил крака си. Няма информация дали споменатото в предишната информация тръгване по траверса е било първо за италианците. Знае се само, че са прекарали две седмици в градчето Ел Чалтен (El Chalten), изчаквайки оздравяването на лидера им.

Но и това изкатерване не първото за сезона. Месец по-рано в района е действал екип от Испания в състав Дани Аскасо (Dani Ascaso), Санти Падрос (Santi Padros), Алваро Новело (Alvaro Novellon) и Оскар Перес (Oscar Perez). Последните двама като свръзка имат в актива си миналогодишното повторение в алпийски стил на Японския маршрут на Латок-3 в Каракорум. Цел на испанците е била комбинация от маршрутите на Марсиньи-Перкин (Marsigny-Parkin) и Ферари (Ferrari) по южната и западната стена на Серо Торе. Миналата година тази линия беше преодоляна във великолепен стил от американците Кели Кърдс (Kelly Cordes) и Колин Хейли (Colin Haley).

Испанците започват изкачването рано сутринта (около 04.00 часа). Те успяват да преминат първите лесни въжета много бързо. При навлизането в по-трудния терен неочаквано – въпреки ранния час и студеното време – върху тях се стоварват две снежно-каменни лавини. Поради това било взето решение за връщане. Но още същия ден вниманието им било привлечено от огромната микстова стена на Серо Адела (Cerro Adela, около 2938 м), която се издига вляво от мястото, от което започва варианта на Марсиньи-Перкин.

Тъй като времето било хубаво, испанците решават да се насочат към ясно изразения ледено-снежен кулоар, разполовяващ стената на Серо Адела на две части. И което е интересно, в момента на вземане на решението, те не знаели дали тази линия е преминавана, или не. Днес, благодарение на един от най-големите познавачи на района – Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), знаем, че испанците са изкатерили премиерен маршрут.

Но да се върнем към самото изкачване, започнато в 02.30 часа след полунощ на 10 октомври. Маршрутът е преодолян от две независими свръзки. Първоначалните метри испанците преминат с взаимно осигуряване. След стигането до същинските трудности по стената, групата се разделя на две свръзки. Първата – Аскасо и Падрос – продължава право нагоре по кулоара. На поредните три въжета среща труден лед (до 95 градуса) и микстов терен около M5+. В същото време Новелон и Перес тръгват наляво, където се сблъскват със същите трудности – лед до 96 градуса и микст M5. След 15 часа нонстоп цялата четворка се събира на върха. Слизането, по време на което испанците бивакуват в снежна пещера, се осъществява по южния склон на върха.

И двете свръзки съобщават за несигурни скали и лед. Те са нарекли направеното с едно общо име – “Asamblea de Majaras” (“Сборището на идиотите”). Оценката му е ED: M5 95 градуса, 1000 м.