В последните години Банско бе посетено от редица известни личности. Но тази година в нашият зимен център идва най-голямата световна знаменитост в досегашната му история – Райнхолд Меснер.

Човекът, който през 1986 г. първи изкачи всичките 14 върха на Земята над 8000 м и пренесе в най-високите планини стила, който се използва в наполовина по-ниските Алпи – изкачване без височинни носачи, без междинни лагери, без въжени парапети. През 1978 г. сензация стана неговото първо стигане до Еверест без кислород, макар че учените не даваха никакви шансове за оцеляване. Няколко седмици по-късно Меснер изкачи сам, без кислород и в алпийски стил и “Планината-убиец” Нанга Парбат (8125 м).

После се зае с прекосяване на най-големите пясъчни и ледени пустини на планетата – Гоби, Такла-Макан, Арктика и Антарктида, за да си спечели славата на най-големия алпинист и пътешественик за всички времена. Малцина са хората, които са успявали да превърнат себе си в легенда приживе както Меснер. Той бе и отличен мениджър. Нито една експедиция не е имала такъв брой спонсори и не се е радвала на такова внимание от страна на медиите, както по времето на най-голямата му планинарска активност.

В периода 20 юли 1999 – 19 юли 2004 г. бе депутат в Европейския парламент от Фракцията на зелените. Основната му дейност бе в комисиите “Регионална политика, транспорт, туризъм” и “Външни работи, човешки права, съвместна сигурност и отбранителна политика”.

В България Меснер идва като официален гост на Седмия международен фестивал на планинарския филм (29 ноември-2 декември 2007 г.) в Банско по покана на кмета на Общината Александър Краваров и на директорката на Фестивала Натали Петрова с неоценимото съдействие на живеещата от години в Италия изтъкната българска волейболистка Цеца Божурина и съпруга й Сандро Филипини, зам.-главен редактор на един от най-големите спортни вестници в Европа “Ла Гадзета дело Спорт”. По време на краткото пребиваване в Банско ще бъде представена първата му книга (от общо 52, преведени на 40 езика), излизаща на български – “Моят живот на ръба”, издадена от мюнхенското издателство “Пипер Ферлаг” през 2006 г.

Предлагаме ви едно неотдавнашно интервю на Меснер с полската журналистка Моника Рогожинска от вестник “Жечпосполита”.

- Загубил сте единия си брат, Гюнтер по време на вашето драматично слизане от Нанга Парбат през 1970 г. Друг ваш брат, Зигфрид, е убит от мълния по време на катерене в Доломитите. Вие самият сте започнал да се катерите от 5-годишен, под ръководството на баща ви. На колко години са децата ви? Учите ли ги на алпинизъм?
- Не. Двете ми дъщери са на 19 и 5 г. Синът, който носи две имена – тибетското Гейзар и европейското Симон, е на 16 г. Не ги въвеждам в алпинизма не защото братята ми са загинали в планината. Просто смятам, че всеки човек трябва сам трябва да намери пътя си. В живота няма правилен, а собствен път. Не насочвам децата си в никаква посока. И двамата по-големи отлично карат ски и яздят. Не искам да повторят съдбата на Питър Хилари, сина на Едмънд Хилари, който прави първото изкачване на Еверест през 1953 г. Знам добре, че Питър не е щастлив.

- Защо? И той самият е изкачил Еверест.
- Но в какъв стил? Целият му живот е опит да подражава на баща си – велик човек, станал герой. А синът се опитва да прави същото 40 г. по-късно. Тъжно е. Малцина знаят, че през 1979 г. спасих живота на Питър. Той и още четирима алпинисти от Нова Зеландия бяха пометени от лавина при изкачване по западната стена на Ама Даблам, недалеко от Еверест. Един загина. Питър беше със счупена ръка. Бяха се оказали в средата на стената без инвентар. Успяхме да ги свалим до подножието.

- Но бащата на Питър – Сър Едмънд, получил благородническа титла лично от кралица Елизабет Втора, е станал велик и известен по съвсем друга причина. Той е заслужил любовта на хората, изграждайки училища и болници в бедните райони на Непал, главно в “Страната на шерпите” Соло Кхумбу. Сама съм виждала как хората напускат къщите си, за да го посрещнат със свалени шапки, а децата се надпреварват да докоснат човека, когото обичат истински.
- Едмънд Хилари е човек с голямо и добро сърце. Но аз имам предвид нещо друго. По време на експедицията през 1953 г. дори не е бил предвиждан в плановете за финалната атака на върха. В тази британска експедиция успех е трябвало да постигнат само британци. А не някакъв си Хилари от Нова Зеландия или пък някакъв си шерп Тензинг. Едмънд Хилари е заслужил успеха благодарение на своята смелост и решителност.

- Как сам оценявате дейността си в Европейския парламент?
- Бях само един от 650-те депутати в Парламента, който функционира върху принципите на демокрацията. А демокрацията е страшно бавна и изяжда сама себе си. Защитавах природата на Алпите и малките земеделски стопанства от региона, които имат страшно много проблеми в рамките на Европейския съюз. Това правя и до днес. Самият аз създадох две ферми в Алпите. Едната е край моя замък в Ювал, а другата е в Зулден (Солда – ит.), в най-високата част на Южен Тирол. Така че много добре знам какво говоря.

- Едната е много известна, защото на поляната пред нея пасат тибетски якове.
- И в другата пасат якове. При това те не са само за украшение, защото дават много месо, вълна и мляко. В Ювал се намира и един от филиалите на моя Музей на планинарството.

- Разкажете за него.
- MMM (Messner Mountain Museum) е проектът, на който посвещавам най-много време и усилия в последните години. МММ в Ювал, близо до Натурно, в началото на долината Сеналес (Вал Сеналес – ит., Шналстал – нем.), е посветен на митологията и вярванията на планинските народи. В него са събрани ценни колекции произведения на изкуството, главно от Индия, Непал, Тибет. В част от него живея със семейството си през летните месеци. Наоколо имам лозя. В екофермата, която създадох, отглеждам много животни, между тях и лами от Андите. МММ “Доломити”, наречен също Музей сред облаците”, представя историята на катеренето по най-големите скални стени и изкуството, вдъхновено от общуването с планините. Разположен е в старо укрепление от времето на Първата световна война, на връх Монте Рите (2181 м), южно от Кортина д’Ампецо. МММ “Ортлес” или Музеят на леда се намира в подземие, приличащо на ледникова пукнатина, в подножието на Ортлер (3905 м) – най-високият връх на Южен Тирол, в периферията на селището Зулден (Солда), в долината на река Финшгеу (Веноста – ит.). Посветен е на ледниците и полярните райони на Земята. Една от главните му атракции са хималайските якове. МММ “Фирмиано” е място за среща с планините и за концерти, фестивали, конгреси, срещи на алпинисти и всички, които се интересуват от тази проблематика. Помещава се в реставриран замък от Х век в околностите на Болцано, на мястото, където започват три долини, свързващи Италия с Централна Европа през прохода Бренер. Все още не съм избрал мястото на последния MMM. Той ще е посветен на бита и културата на планинските народи – шерпи, тибетци, монголци, жители на Андите.

- Освен планински вериги сте прекосявал най-дивите, най-безлюдните и най-недостъпните райони на нашата планета. Какво си мислите след толкова години и толкова хиляди километри приключения и пътешествия?
- Трябва да се грижим за природата, за да могат и следващите поколения да намерят в нея това, което търсихме ние – път към опознаване на самите себе си. Природата като недокоснато от цивилизацията пространство е най-доброто огледало за нашата човещина и за стойността ни като хора.

Материали в сайта свързани с Райнхолд Меснер:

Райнхолд Меснер: “Никой няма право да осакатява планините!”

Райнхолд Меснер: “Страхът от смъртта е мотив да изпиташ смъртна заплаха”

Към статията на Меснер "До полюсите на света и до собствената същност"

Райнхолд Меснер: ”Нникога не съм използвал спитове, парапети и кислород”