Райнхолд Меснер – първият човек, изкачил всичките 14 най-високи върха на Земята, тръгва към своя 15 осемхилядник. В средновековни замъци и стари укрепления на Южен Тирол той създава музеи на планините.

Един от тях е в собствения му дом – в разположения на една стръмна скала 800-годишен замък Ювал.

“Големите неща се случват, когато човек се срещне с планината” е писал Уилям Блейк, английски поет и живописец от епохата на романтизма. Материалите, които рекламират четирите вече съществуващи музея на планините (Messner Mountain Museum или накратко MMM) често цитират това изказване. Но Блейк е знаел само половината от истината. По негово време алпинизмът като спорт е правел своя прощъпалник и никой дори не е допускал, че на Земята има върхове, които се издигат на височина над 8 километра. Райнхолд Меснер твърди, че когато алпинистът се среща с планината, се случват големи неща. Но също така и абсолютни мерзости. И неговият изпълнен със страсти живот се люшкал между тези крайности.

Началото на кошмара

Роден в Доломитите на Южен Тирол, Меснер се влюбва в планините и алпинизма толкова силно, че зарязва следването си в Болцано, където учи инженерство. Тази любов не отслабва, дори след като загубва по-големия си брат, поразен от мълния в планината по време на изкачване.

Смелото самотно преодоляване на извънредно трудни стени, нерядко без осигуровка – за да не руши скалите – донася на Райнхолд известност и покана да участва в немската хималайска експедиция на Нанга Парбат (8125 м). През юни 1970 г. Райнхолд и по-малкият му брат Гюнтер, който също е в екипа, стъпват на Нанга Парбат. Но нощта ги настига недалеко от върха. Заледеният терен и липсата на въже отрязват пътя за слизане по Рупалската стена – най-голяма в света, с дължина около 4 километра и половина, по която са се изкачили. След бивак без троха храна и глътка вода Райнхолд решава да започнат спускане от другата страна на масива, по покритата със сняг Диамирска стена. Драматичното слизане продължава три дни. В основата на стената Гюнтер е погребан от лавина. В състояние на пълно изтощение, повече мъртъв, отколкото жив, Райнхолд е намерен от местни пастири.

Но това не е краят на кошмара. Ръководителят на експедицията, д-р Карл-Мария Херлигкофер, и някои от участниците не приемат разказа на Меснер. Нахвърлят се върху него с нападки, че е виновен за смъртта на брат си. Обвиняват го, че е оставил започналия да губи сили Гюнтер на Рупалската стена, за да не му попречи да стане автор на голямо спортно постижения – първи траверс на осемхилядник, с изкачване по едната страна на масива и слизане по другата с преминаване през върха.

За Райнхолд следващите години са серия от непрекъснати успехи в най-високите планини и... безкрайни съдебни дела с Херлигкофер, чиято цена е самоубийството на един участниците в спомената експедиция на Нанга Парбат. Светът на Меснер се разделя на врагове и приятели. Романът му със съпругата на един от участниците в същата експедиция не му спечелва привърженици. Дълбоко уязвен и уязвяван от останалите, Райнхолд сам се научава да уязвява.

Въпрос без отговор

Първото стигане до Еверест без кислород, самотното прокарване на нови маршрути по стените на хималайските гигантите, първото изкачване на всички осемхилядници – все постижения, които разширяват представата за границите на човешките възможности, донасят на Меснер позицията на алпинист номер едно в света. Той постига и сериозни финансови успехи, за които му се налага сериозно да се труди. Написва около 50 книги, преведени на десетки езици. Снима филми. Изнася лекции.

Колкото повече расте славата му, толкова по-недоверчив и по-подозрителен става. Разпадат се връзките му с близки хора. Разделя се, често след скандали, с партньорите си от експедиции и изкачвания. Научава се умело да манипулира медиите, подхранвайки интереса им към личния си живот. След всяка експедиция издава поредната си книга. За което някои го обвиняват, че превръща планините в разменна монета. Той пък от своя страна им се отплаща, като руши легендите за алпийските среди, показвайки истинското лице на някои техни представители с егоизма, страхливостта и личните им амбиции, които водят до погазване на моралните принципите.

... Лично на мене ми изглеждаше, че положението няма да променят нито сегашната му съпруга – австрийката Сабине Щееле, нито трите деца, които му роди, нито сбъдването на детската му мечта – да живее в средновековен замък. Построеният през XIII век Ювал често е сменял собствениците си. Принадлежал е на тиролски князе, на един богат англичанин, принуден да напусне тези места по време на Втората световна война, после – на вдовицата му, която пък го продала на един инженер от Болцано. Меснер го купува през 1983 г. Неотразимо впечатление му направили дърветата, растящи на двора. Някой от предишните собственици ги донесъл неизвестно кога от... Хималаите.

При един от посещенията ми в Ювал попитах Райнхолд дали е щастлив. Не ми отговори.

От склоновете на Еверест – в музея

Вестта за намирането през миналата година на тленните останки на Гюнтер Меснер в долината Диамир, в подножието на Нанга Парбат, светкавично обиколи света. Тя свали от Райнхолд всички обвинения, че “умишлено” е предизвикал смъртта на брат си.

През юни тази (2006-а) година заедно с група журналисти срещнах Меснер при откриването на неговия нов музей на планините в замъка Фирмиано. Попитах го дали намирането на брат му е сложило край на кошмара. “Не, тази история няма да свърши никога. – отговори Райнхолд. - Прекалено много хора са изградили своята популярност върху нейното експлоатиране, прекалено много хора трупат пари от нея. Това е гаден “бизнес”. Дори се боях, че ще намерят Гюнтер преди мене и ще ги пренесат в подножието на Рупалската стена, за да имат аргументи и да поддържат своята теза. Но и аз не съм свършил всичко докрай. Намерено беше почти цялото тяло на брат ми. Но липсва главата. Изгорих тленните останки близо до базовия лагер в подножието на Нанга Парбат. Това лято голяма група роднини ще посетим мястото.”

Най-сетне Райнхолд говори за тези неща спокойно. С видимо вълнение ни показва МММ (Музея на планините на Меснер) във Фирмиано. Експозицията му ще бъде обновявана и допълвана постоянно. Идеите му са изключителни. Едно от помещенията в кулата на замъка, посветено на историята на хималаизма, е събрало експонати, които самият Райнхолд е свалил от... бунището на Еверест.

Последната воля

На следващия ден в замъка Ювал се сблъсках със семейна сцена. Най-малката, четиригодишна, дъщеричка на семейство Меснер се катереше като маймунка по скалната стена. Баща й я осигуряваше, а майка й спокойно наблюдаваше забавлението.

Самият Райнхолд от известно време не се катери, но до съвсем скоро изкачваше девствени шестхилядници в Тибет. “Това е по-трудно от туризма, който се практикува днес на Еверест, особено от хората които не жалят кислорода – отбелязва Райнхолд. – Сега най-важната ми задача е да завърша музеите. Да предам на останалите това, което беше съдържание на моя живот. Детайлите на проекта се намират в главата ми. Зад планините е скрита огромна, богата, великолепна култура – литература, живопис, музика, религия. И аз искам да ги покажа на всички.”

- Практически през целия си живот правя едно и също – добавя след малко. – Най-напред в главата ми се ражда някаква идея. А след това пристъпвам към реализацията й. В продължение на 20 г. се катерих по скалните стени. След това – на осемхилядниците. После странствах из полярните райони. След онази случка в Ювал, когато си счупих крака при опит да се прехвърля през каменния зид, след като си бях забравил ключовете от дома, след операциите и рехабилитацията, пътешествах до свещените планини на различни култури. Изминах хиляди километри, за да разгадая загадката на йети. Бях депутат в Европейския парламент. Сега създавам музеи. Това може би ще отнеме следващите две десетилетия. А после... може и да няма после... Мисълта за музеите ми се въртеше в главата отдавна.

Във Фирмиано ми показва алпийски чук:
- Преди време получих колет от Виена. Една 96-годишна жена ми пишеше, че планините не бива да бъдат осакатявани с изкуствени улеснения. И ми беше изпратила чука на своя починал приятел алпинист, който имал подобни възгледи. Намирайки се в края на своя живот, ме молеше, когато аз самият започна да се приближавам до тази граница, да го предам на някого, който мисли по същия начин, или да го изложа в музей. Това и направих.

Къде иска да бъде погребан? “В Ювал, на скалата пред входа, има тибетски чортен (сакрална постройка изпълняваща ролята на параклис – бел. пр.). Там искам да бъде поставен праха ми. Сабине знае моята воля”...

Чудно, но ми се стори, че за първи път виждам Меснер щастлив.

Моника РОГОЖИНСКА

Материалът е отпечатан в най-големия полски вестник “Жечпосполита” (“Rzeczpospolita”) на 14 юни 2006 г. Climbingguidebg.com го публикува с любезното съгласие на авторката му Моника Рогожинска.

Към друго интервю с Меснер в сайта