0910.2007
В последните дни братята Томас и Александър Хубер направиха два опита за поставяне на рекорд за скоростно изкачване по “Носа” на Ел Кап. Подробности – от няколко сайта, но преди всичко от първа ръка, от българският екип в Долината.
На 4 октомври т. г., по време на поредния си опит по “The Nose”, братята Алекс и Томас Хубер (Alex, Thomas Huber) успяха да го преминат за 2 часа, 48 мин и 35 сек. Т. е. с 35 сек по-бавно от Ханс Флорин и Юджи Хираяма при тяхното изкатерване по “Носа” през 2002 г., по време на което установиха признатия и до днес рекорд.
Но след точна проверка на публикациите в пресата и в интернет, които се бяха появили след изкачването на Флорин-Хираяма, се оказа, че се посочват три различни времена – 2 часа, 48 мин и 30 сек или 2 часа, 48 мин и 50 сек, дори веднъж 2 часа, 48 мин и 55 сек. Тогава братята решиха да се свържат с Флорин. Той обясни, че всички времена са верни. Стана ясно се, че Ханс и Юджи са спрели часовниците си след стигането до последната площадка за осигуряване по маршрута. Тогава часовниците на Флорин и Хираяма показвали 2 часа, 48 мин и 30 сек. Но по време на разговора с притежателите на предишния рекорд – Дийн Потър (Dean Potter) и Тими О’Нийл (Timmy O'Neil), се оказало, че последните двама са престанали да отчитат времето едва при дървото, което от години обозначава края на тура (на него се фиксира въжето за излизане от маршрута с тежките багажни торби) и което се намира на 20-30 метра след посочената по-горе последна площадка за осигуряване на самия ръб на стената. И поради това прибавили към своето време 20-25 секунди.
Когато разбрал, че братята Хубер също са отчели времето си за стигане до дървото, Флорин ги поздравил и им казал: “Смятам, че рекордът е ваш. Отлично! Струва ми се, че в най-скоро време и аз трябва да се размърдам”.
Това намерение на “стария” майстор на speed climbing-а (на Флорин принадлежи също така рекордът за солово изкатерване по този маршрут, установен през юни 2001 г. – 11 часа и 41 мин), може да стане причина – също както това се случи през 2001 г. – рекордът за изкачване по “Носа” да претърпи няколко промени в къс интервал от време. Много е вероятно, защото и братята Хубер също обявиха, че искат да се върнат на този маршрут (и осъщестиваха намерението си – както става ясно от информацията на Николай Петков по-долу).
Оказва се, впрочем – за което на www.supertopo.com съобщава Том Евънс (Tom Evans), документиращ цялото им изкачване на 4 октомври с помощта на мощен телеобектив, разположен на El Cap Meadow – че Алекс и Томас за загубили много време поради изпускането на една от стълбичките си, която е крайно необходима за придвижване по въжето със самохвати.
За мнозина цялата история може да изглежда като нещо, което се отличава от общоприетите схващания за катеренето. Не е необходимо никой да бъде убеждаван. За разбиране на случващото се може да помогне фактът, че “Nose” за американците, а вероятно за всички, които са успели да изкатерят този маршрут, е нещо много повече от поредната преодоляна линия. Той е своеобразна икона, нещо съвършено изключително. Това е най-красивият скален маршрут, на който са извършвани исторически преломи в историята на катеренето. На него е поставяно началото на нови катерачни епохи и са установявани нови стандарти в спора със земното притегляне.
В Европа съществува поговорката “Кажи ми какво си катерил през зимата, за да ти кажа какъв алпинист си”. В Йосемити функционира почти същата – “Кажи ми за колко време си преминал “Носа”, за да ти кажа какъв катерач си”.
Както знаем, братята Хубер са добри катерачи и искат да бъдат смятани за такива и в Америка. Плюс това там им плащат, а това е още един аргумент понякога да се предприемат необикновени начинания.
Томас и Алекс са широко известни по света с постиженията си в Долината. По стената на Ел Кап те са прокарали или са преминали за първи път пет големи тура:
“El Nino” - VI 5.13c, A0 (30 въжета, около 99% чисто),
“Freerider” - VI 5.12d (37 въжета), октомври 1998 г.,
“Golden Gate” - VI 5.13b (41 въжета), октомври 2000 г.,
“El Corazon” - VI 5.13b (35 въжета), октомври 2001 (Алекс соло),
“Zodiac” - VI 5.13d (21 въжета), октомври 2003 г.
Освен това Алекс е автор на първото (юни 1996 г.), а Томас – на второто (юли 1997 г., едно въже в стил “Yo-yo”) повторение на “Salathe' Wall” (VI 5.13b, 35 въжета). На тях принадлежи и рекордното скоростно изкатерване по “Zodiac” през 2004 г. – 1 час и 52 минути.
А сега да дадем думата на Николай Петков – за обещаната информация от първоизточника:
На 4 октомври братята поставиха рекорд за изкачване на “Носа” – 2 часа, 48 минути и 35 секунди. Имаше двусмислено тълкуване, което е добре описано от http://www.climbing.com.
Това стана малко случайно по време на втория ден от нашето изкачване по “Носа”. Двамата преминаха покрай нас, когато се готвехме да напуснем т. нар. “Dolt Tower” – мястото, където направихме първия си бивак. Имаме доста снимки и филмов материал.
В деня, в който слязохме долу (7 октомври) и още не бяхме изпили първата си бира, видяхме братята Хубер да седят (те са близо до нас в Camp 4) на едно платнище и да си оправят багажа. Отидох при тях и ги поздравих, Мишо и Дойчин – също. Те бяха много щастливи и ни поканиха да седнем. Започна половинчасов разговор, който хората от техния филмов екип (мисля, че тази година е малък) веднага започнаха да снимат.
Питах ги за всички подробности около speed-рекорда – защо с Големия пандюл (има начин да се избегне с минаване по т. нар. Траверс на Джардин, Jardin Traverce – по-трудно е, но по-бързо), как се разминават, до каква категория катерят free, къде прилагат aid-climbing. С една дума – всичко, което катерачите биха се питали един друг.
Техният филм от 2006-та е за опита за поставяне на рекорд по “Носа”. След множество проби и приближения до рекорда в едно от изкачвания Томас пада и контузва тежко единия си глезен. Между другото, big wall speed-катеренето е доста опасен стил, защото се катери мно-о-о-о-го на свободно въже, за да се пести време и така, ако се случи, се правят огромни падания.
През тази година, преди рекордния опит, Томас и Алекс са в Йосемити от около един месец и имат 7 (седем!) тренировъчни изкачвания. По маршрута с магнезий са отбелязали хватки и места за френдове – за да пестят време и сили за мислене по тура. Няколко лабилни блока по тура са маркирани с кръст – за да не стане някоя грешка...
Докато говорихме, стана дума, че са загубили време, защото Томас си е изпуснал едната стълбичка. Това беше забавно, защото ние намерихме една “Black
Diamond”. Оказа се, че това е стълбичката на Томас. Станах да я взема, за да им я върнем. Но те казаха да я задържим за спомен – мил жест все пак.
И така, докато говорихме с тях, те не спряха да си подготвят инвентара. На другата сутрин (т. е. днес сутринта) искаха да опитат да свалят поне няколко минути от рекорда от Флорин и Хираяма, за да няма никакви съмнения. Поканиха ни да си вземем закуската и да бъдем на El Cap Meadow – за да ги подкрепяме. Приехме с удоволствие. Всъщност, много хора се събират да гледат тази атракция въпреки ранния час.
При всеки от опитите за рекорд по “Носа” Томас и Алекс стартират точно в 07.00 часа сутринта. Така тази сутрин отидохме на поляната под El Cap и погледахме това представление. Стената на Ел Кап е най-големия стадион в света в това отношение!
И успяха!
Не мога да цитирам в момента времето (според последна информация от www.climbing.com, в 17. 00 часа българско време на 8 октомври, то възлиза на 2 часа, 45 минути и 45 секунди – бел. П. А.), защото то се засича от самите тях, в момента, в който стигнат до The Tree – първото дърво, след като се прехвърли ръбът на стената. Това не може да се види отдолу. Но разликата е 20-30 секунди спрямо момента, в който вторият се качи на ръба. Последният е много отчетлив. Там има голям надвес и последното въже е само на болтове.
Та времето им е около 2 часа и 38 минути или подобно. Но не изчакахме да слязат, защото имахме и други неща за вършене. Така, че днес има нов рекорд на Носа.
------------------------------
И накрая малко история.
Премиерата по “Носа” е дело на Уорън Хардинг (Warren Harding), Джордж Уитмор (George Whitmor) Уейн Меъри (Wayne Merry) 12 ноември 1958 г. Работата над линията им отнема 45 дни в рамките на година и половина. Опънати са 900 метра парапети, забити са 675 клина и 125 роолплъга. Финалното изкатерване (5.9, С2) продължава 11 дни. Толкова масово използване на изкуствени опорни точки се среща с много сериозна критика от страна на катерачната общност. Но все пак трябва да се признае, че в ония времена не се намира нито един смелчак, който да предприеме толкова дръзко изкачване. Като се вземат под внимание дължината и трудността на маршрута, единствено тактиката, възприета от Хардинг, тогава гарантира успех.
Първото чисто преминаване на “Носа” е дело на Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. с оценка 5.13+. През следващата година тя се върна на “The Nose”, за да го изкатери за един ден, водейки, разбира се, на всички въжета. Това е и първото изкатерване на маршрут по Ел Кап за един ден и без използване на изкуствени опорни точки! То беше признато от списание “Climbing” за едно от 20-те най-големи катерачни постижения на ХХ век.
На 14 октомври 2005 г. Бет Роудън (Beth Rodden) и Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) завършиха второто чисто изкачване (продължило четири дни) по легендарния маршрут. Те се сменяха във водачеството, като и вторият действаше без изкуствени опорни точки. Бет премина “Great Roof” от втори опит, а Томи – “Changing Corners” от трети. Тогава Колдуъл заяви, че трудността на “Great Roof” е 5.13c, а на “Changing Corners” – 5.14a!
На 17 октомври 2005 г., само 36 часа след изкатерването по “Носа”, съпружеската свръзка Бет Роудън-Томи Колдуъл тръгна по маршрута отново. Този път Томи реши да води през цялото време. Преодоляването на цялата линия им отне 12 часа, само с едно падане – на “Changing Corners”. Бет се занимаваше с осигуряването на Томи, а докато тя катереше със самохвати, Томи почиваше. Това е първо мъжко за един ден, без използване на изкуствени опорни точки.
Ето кратка хроника на най-важните събития по “The Nose”:
1958 г. – първо изкачване (в обсаден стил) на Уорън Хардинг (Warren Harding), Уейн Меъри (Wayne Merry) и Джордж Уитмор (George Whitmore),
1960 г. – първо изкачване в стил big wall на Том Фрост (Tom Frost), Джо Фичън (Joe Fitschen), Чък Прат (Chuck Pratt) и Роайъл Робинз (Royal Robbins), второ въобще, за 4 дни,
1969 г. – първо солово, Том Баумън (Tom Bauman),
1975 г. – първо еднодневно, Джим Бридуъл (Jim Bridwell), Джон Лонг (John Long), Били Уестби (Billy Westbay),
1977 г. – първо женско, Моли Хигинс (Molly Higgins) и Барб Ийстмън (Barb Eastman),
1989 г. – първо еднодневно соло, Стийви Шнайдър (Steve Schneider),
1992 г. – първо еднодневно дамско, Сю Макдивит (Sue McDevitt) и Ненси Фийгън (Nancy Feagin),
1993 г. – първо без използване на изкуствени опорни точки, Лин Хил (Lynn Hill),
1994 г. – първо еднодневно без използване на изкуствени опорни тчоки, Лин Хил,
2002 г. – първо дамско соло, Жаклин Флорин (Jacqueline Florine),
2002 г. – speed rekord 2 часа, 48 мин и 30 сек, Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) и Ханс Флорин (Hans Florine),
2005 г. – второ без изкуствени опорни точки, Бет Роудън (Beth Rodden) и Томи Колдуъл (Tommy Caldwell),
2005 г. – второ еднодневно без изкуствени опорни точки, Томи Колдуъл.
На 4 октомври т. г., по време на поредния си опит по “The Nose”, братята Алекс и Томас Хубер (Alex, Thomas Huber) успяха да го преминат за 2 часа, 48 мин и 35 сек. Т. е. с 35 сек по-бавно от Ханс Флорин и Юджи Хираяма при тяхното изкатерване по “Носа” през 2002 г., по време на което установиха признатия и до днес рекорд.
Но след точна проверка на публикациите в пресата и в интернет, които се бяха появили след изкачването на Флорин-Хираяма, се оказа, че се посочват три различни времена – 2 часа, 48 мин и 30 сек или 2 часа, 48 мин и 50 сек, дори веднъж 2 часа, 48 мин и 55 сек. Тогава братята решиха да се свържат с Флорин. Той обясни, че всички времена са верни. Стана ясно се, че Ханс и Юджи са спрели часовниците си след стигането до последната площадка за осигуряване по маршрута. Тогава часовниците на Флорин и Хираяма показвали 2 часа, 48 мин и 30 сек. Но по време на разговора с притежателите на предишния рекорд – Дийн Потър (Dean Potter) и Тими О’Нийл (Timmy O'Neil), се оказало, че последните двама са престанали да отчитат времето едва при дървото, което от години обозначава края на тура (на него се фиксира въжето за излизане от маршрута с тежките багажни торби) и което се намира на 20-30 метра след посочената по-горе последна площадка за осигуряване на самия ръб на стената. И поради това прибавили към своето време 20-25 секунди.
Когато разбрал, че братята Хубер също са отчели времето си за стигане до дървото, Флорин ги поздравил и им казал: “Смятам, че рекордът е ваш. Отлично! Струва ми се, че в най-скоро време и аз трябва да се размърдам”.
Това намерение на “стария” майстор на speed climbing-а (на Флорин принадлежи също така рекордът за солово изкатерване по този маршрут, установен през юни 2001 г. – 11 часа и 41 мин), може да стане причина – също както това се случи през 2001 г. – рекордът за изкачване по “Носа” да претърпи няколко промени в къс интервал от време. Много е вероятно, защото и братята Хубер също обявиха, че искат да се върнат на този маршрут (и осъщестиваха намерението си – както става ясно от информацията на Николай Петков по-долу).
Оказва се, впрочем – за което на www.supertopo.com съобщава Том Евънс (Tom Evans), документиращ цялото им изкачване на 4 октомври с помощта на мощен телеобектив, разположен на El Cap Meadow – че Алекс и Томас за загубили много време поради изпускането на една от стълбичките си, която е крайно необходима за придвижване по въжето със самохвати.
За мнозина цялата история може да изглежда като нещо, което се отличава от общоприетите схващания за катеренето. Не е необходимо никой да бъде убеждаван. За разбиране на случващото се може да помогне фактът, че “Nose” за американците, а вероятно за всички, които са успели да изкатерят този маршрут, е нещо много повече от поредната преодоляна линия. Той е своеобразна икона, нещо съвършено изключително. Това е най-красивият скален маршрут, на който са извършвани исторически преломи в историята на катеренето. На него е поставяно началото на нови катерачни епохи и са установявани нови стандарти в спора със земното притегляне.
В Европа съществува поговорката “Кажи ми какво си катерил през зимата, за да ти кажа какъв алпинист си”. В Йосемити функционира почти същата – “Кажи ми за колко време си преминал “Носа”, за да ти кажа какъв катерач си”.
Както знаем, братята Хубер са добри катерачи и искат да бъдат смятани за такива и в Америка. Плюс това там им плащат, а това е още един аргумент понякога да се предприемат необикновени начинания.
Томас и Алекс са широко известни по света с постиженията си в Долината. По стената на Ел Кап те са прокарали или са преминали за първи път пет големи тура:
“El Nino” - VI 5.13c, A0 (30 въжета, около 99% чисто),
“Freerider” - VI 5.12d (37 въжета), октомври 1998 г.,
“Golden Gate” - VI 5.13b (41 въжета), октомври 2000 г.,
“El Corazon” - VI 5.13b (35 въжета), октомври 2001 (Алекс соло),
“Zodiac” - VI 5.13d (21 въжета), октомври 2003 г.
Освен това Алекс е автор на първото (юни 1996 г.), а Томас – на второто (юли 1997 г., едно въже в стил “Yo-yo”) повторение на “Salathe' Wall” (VI 5.13b, 35 въжета). На тях принадлежи и рекордното скоростно изкатерване по “Zodiac” през 2004 г. – 1 час и 52 минути.
А сега да дадем думата на Николай Петков – за обещаната информация от първоизточника:
На 4 октомври братята поставиха рекорд за изкачване на “Носа” – 2 часа, 48 минути и 35 секунди. Имаше двусмислено тълкуване, което е добре описано от http://www.climbing.com.
Това стана малко случайно по време на втория ден от нашето изкачване по “Носа”. Двамата преминаха покрай нас, когато се готвехме да напуснем т. нар. “Dolt Tower” – мястото, където направихме първия си бивак. Имаме доста снимки и филмов материал.
В деня, в който слязохме долу (7 октомври) и още не бяхме изпили първата си бира, видяхме братята Хубер да седят (те са близо до нас в Camp 4) на едно платнище и да си оправят багажа. Отидох при тях и ги поздравих, Мишо и Дойчин – също. Те бяха много щастливи и ни поканиха да седнем. Започна половинчасов разговор, който хората от техния филмов екип (мисля, че тази година е малък) веднага започнаха да снимат.
Питах ги за всички подробности около speed-рекорда – защо с Големия пандюл (има начин да се избегне с минаване по т. нар. Траверс на Джардин, Jardin Traverce – по-трудно е, но по-бързо), как се разминават, до каква категория катерят free, къде прилагат aid-climbing. С една дума – всичко, което катерачите биха се питали един друг.
Техният филм от 2006-та е за опита за поставяне на рекорд по “Носа”. След множество проби и приближения до рекорда в едно от изкачвания Томас пада и контузва тежко единия си глезен. Между другото, big wall speed-катеренето е доста опасен стил, защото се катери мно-о-о-о-го на свободно въже, за да се пести време и така, ако се случи, се правят огромни падания.
През тази година, преди рекордния опит, Томас и Алекс са в Йосемити от около един месец и имат 7 (седем!) тренировъчни изкачвания. По маршрута с магнезий са отбелязали хватки и места за френдове – за да пестят време и сили за мислене по тура. Няколко лабилни блока по тура са маркирани с кръст – за да не стане някоя грешка...
Докато говорихме, стана дума, че са загубили време, защото Томас си е изпуснал едната стълбичка. Това беше забавно, защото ние намерихме една “Black
Diamond”. Оказа се, че това е стълбичката на Томас. Станах да я взема, за да им я върнем. Но те казаха да я задържим за спомен – мил жест все пак.
И така, докато говорихме с тях, те не спряха да си подготвят инвентара. На другата сутрин (т. е. днес сутринта) искаха да опитат да свалят поне няколко минути от рекорда от Флорин и Хираяма, за да няма никакви съмнения. Поканиха ни да си вземем закуската и да бъдем на El Cap Meadow – за да ги подкрепяме. Приехме с удоволствие. Всъщност, много хора се събират да гледат тази атракция въпреки ранния час.
При всеки от опитите за рекорд по “Носа” Томас и Алекс стартират точно в 07.00 часа сутринта. Така тази сутрин отидохме на поляната под El Cap и погледахме това представление. Стената на Ел Кап е най-големия стадион в света в това отношение!
И успяха!
Не мога да цитирам в момента времето (според последна информация от www.climbing.com, в 17. 00 часа българско време на 8 октомври, то възлиза на 2 часа, 45 минути и 45 секунди – бел. П. А.), защото то се засича от самите тях, в момента, в който стигнат до The Tree – първото дърво, след като се прехвърли ръбът на стената. Това не може да се види отдолу. Но разликата е 20-30 секунди спрямо момента, в който вторият се качи на ръба. Последният е много отчетлив. Там има голям надвес и последното въже е само на болтове.
Та времето им е около 2 часа и 38 минути или подобно. Но не изчакахме да слязат, защото имахме и други неща за вършене. Така, че днес има нов рекорд на Носа.
------------------------------
И накрая малко история.
Премиерата по “Носа” е дело на Уорън Хардинг (Warren Harding), Джордж Уитмор (George Whitmor) Уейн Меъри (Wayne Merry) 12 ноември 1958 г. Работата над линията им отнема 45 дни в рамките на година и половина. Опънати са 900 метра парапети, забити са 675 клина и 125 роолплъга. Финалното изкатерване (5.9, С2) продължава 11 дни. Толкова масово използване на изкуствени опорни точки се среща с много сериозна критика от страна на катерачната общност. Но все пак трябва да се признае, че в ония времена не се намира нито един смелчак, който да предприеме толкова дръзко изкачване. Като се вземат под внимание дължината и трудността на маршрута, единствено тактиката, възприета от Хардинг, тогава гарантира успех.
Първото чисто преминаване на “Носа” е дело на Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. с оценка 5.13+. През следващата година тя се върна на “The Nose”, за да го изкатери за един ден, водейки, разбира се, на всички въжета. Това е и първото изкатерване на маршрут по Ел Кап за един ден и без използване на изкуствени опорни точки! То беше признато от списание “Climbing” за едно от 20-те най-големи катерачни постижения на ХХ век.
На 14 октомври 2005 г. Бет Роудън (Beth Rodden) и Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) завършиха второто чисто изкачване (продължило четири дни) по легендарния маршрут. Те се сменяха във водачеството, като и вторият действаше без изкуствени опорни точки. Бет премина “Great Roof” от втори опит, а Томи – “Changing Corners” от трети. Тогава Колдуъл заяви, че трудността на “Great Roof” е 5.13c, а на “Changing Corners” – 5.14a!
На 17 октомври 2005 г., само 36 часа след изкатерването по “Носа”, съпружеската свръзка Бет Роудън-Томи Колдуъл тръгна по маршрута отново. Този път Томи реши да води през цялото време. Преодоляването на цялата линия им отне 12 часа, само с едно падане – на “Changing Corners”. Бет се занимаваше с осигуряването на Томи, а докато тя катереше със самохвати, Томи почиваше. Това е първо мъжко за един ден, без използване на изкуствени опорни точки.
Ето кратка хроника на най-важните събития по “The Nose”:
1958 г. – първо изкачване (в обсаден стил) на Уорън Хардинг (Warren Harding), Уейн Меъри (Wayne Merry) и Джордж Уитмор (George Whitmore),
1960 г. – първо изкачване в стил big wall на Том Фрост (Tom Frost), Джо Фичън (Joe Fitschen), Чък Прат (Chuck Pratt) и Роайъл Робинз (Royal Robbins), второ въобще, за 4 дни,
1969 г. – първо солово, Том Баумън (Tom Bauman),
1975 г. – първо еднодневно, Джим Бридуъл (Jim Bridwell), Джон Лонг (John Long), Били Уестби (Billy Westbay),
1977 г. – първо женско, Моли Хигинс (Molly Higgins) и Барб Ийстмън (Barb Eastman),
1989 г. – първо еднодневно соло, Стийви Шнайдър (Steve Schneider),
1992 г. – първо еднодневно дамско, Сю Макдивит (Sue McDevitt) и Ненси Фийгън (Nancy Feagin),
1993 г. – първо без използване на изкуствени опорни точки, Лин Хил (Lynn Hill),
1994 г. – първо еднодневно без използване на изкуствени опорни тчоки, Лин Хил,
2002 г. – първо дамско соло, Жаклин Флорин (Jacqueline Florine),
2002 г. – speed rekord 2 часа, 48 мин и 30 сек, Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) и Ханс Флорин (Hans Florine),
2005 г. – второ без изкуствени опорни точки, Бет Роудън (Beth Rodden) и Томи Колдуъл (Tommy Caldwell),
2005 г. – второ еднодневно без изкуствени опорни точки, Томи Колдуъл.
Добави коментар