На 77 г. почина французинът Рене Демезон (Rene Desmaison), смятан за един от най-големите алпинисти от втората половина на XX век. Той бе автор на 114 премиери на девствени върхове в Алпите, Хималаите и Андите.

По време на своята дълга кариера изкачи над 1000 върха. Демезон неведнъж се бе срещал очи в очи със смъртта – бе ставал свидетел на кончината на 20 алпинисти, негови партньори по свръзка. Най-трагичният случай бе през 1971 г., когато след две седмици по Гранд Жорас (Grandes Jorasses, 4208 м) в масива на Монблан, на няколко метра от върха, пред погледа му почина неговият приятел Серж Гусо (Serge Gousseault).

Демезон описа своята страст към планините и алпинизма и своя “своеобразен флирт със смъртта” в автобиографичната си книга “Мощта на планините”, която през 2005 г. бе най-продаваното заглавие на планинарска тема във Франция.

Той бе център на вниманието и през 1961 г., когато неговата свръзка загуби надпреварата за Централното ребро Френе на Монблан, смятано за “последния голям проблем в Алпите”, с английско-полския екип Крис Бонингтън (Chris Bonington)-Дон Уилънз (Don Whillans)-Йън Клъф (Ian Clough)-Ян Длугош (Jan Długosz).

През 1966 г. Демезон бе участник в спасяването на двама алпинисти във Френските Алпи, но акцията бе негативно оценена от Сдружението на гидовете в Шамони. Compagnie des Guides de Chamonix обвини Демезон, че е използвал спасителната акция с комерсиална цел – за написване на репортаж за седмичника “Paris Match”.

Рене Демезон е записал името и в историята на българския алпинизъм. С Георги Атанасов, Атанас Кованджиев и Лионел Каркасес е автор на тура “Френско-българска дружба” (тогавашна оценка 6+, А4 , днешна - 6a 5.10a) по южната стена на Портала в Рила – на 15 август 1966 г.