2809.2007
Шестчленен руски екип имаше намерение от 22 август до 2 септември да направи спускане с два катамарана по планинската река Юрункаш в едно от най-дивите, най-труднодостъпните и най-слабо населените места на обитавания от индоевропейци Синцзяно-Уйгурския автономен окръг на Китай.
В състава бяха Александър Зверев (роден през 1972 г.), Андрей Паутов (1979 г.), Владимир Сметанников (1982 г.), Дмитрий Тишченко (1973 г.), Иван Черник (1982 г.) и Сергей Черник (1960 г.).
Помощният екип от местни хора помогна на шестимата да стигнат до мястото на старта високо в планината на 19 август. Но участниците не бяха на уреченото място за среща на 2 септември. На 12 септември от въздуха по горното течение на Юрункаш бяха забелязани редица вещи и предмети на участниците в рафтинга. Три дни по-късно, на 15 септември, след намесата на официалните руски власти (Министерството на извънредните ситуации) започна мащабна издирвателно-спасителна операция. Още същия ден бяха намерени две тела край обърнатия и изхвърлен на брега четириместен катамаран “Кат-4”. След идентификация се оказа, че принадлежат на президента на Московската федерация по спортен туризъм Сергей Черник и на неговия син Иван Черник, аспирант във Биологическия факултет на Московския университет. На следващия ден действията на спасителите бяха прекратени поради силна пясъчна буря.
А на 17 септември РИА “Новости” съобщи, че е открито и разпознато тялото на още един участник – Владимир Сметанников, край другия плавателен съд на групата – двуместния катамаран “Кат-2”, също изтласкан на брега от бурните води. След още три дни китайски специалисти излязоха с официално комюнике, в което се заявиха, че причина за смъртта на тримата е удавяне.
На 25 септември цялата 16-дневна операция по река Юрункаш с участието на три вертолета, 40 000 (!) китайци и 40 руснаци беше прекратена. И руската, и китайската страна се съгласиха Дмитрий Тишченко да бъде обявен за безследно изчезнал. В четвъртък, 27 септември, специалният самолет с руските спасители и двамата оцелели се върна от Урумчи в Москва.
Пред Алексей Ефимов, кореспондент на РИА “Новости”, Александър Зверев разказа подробности от първа ръка за трагедията:
“На 20 август започнахме спускането по реката от 4700 м надморска височина. Движехме се бързо. В един от дните преминахме 60 км. А в периода от 20 до 23 август оставихме зад гърбовете си половината от маршрута. На 24 август групата навлезе в дълбок каньон и се оказа пред много сериозно препятствие (5 километра над мястото, където е намерен “Кат-4” – бел. ред.), което не можахме да заобиколим. Опитахме се го преминем по различни траектории. Но “Кат-4” попадна в ужасен водовъртеж, преобърна и остана да се върти като пумпал. Паутов и Тишченко успяха да се отделят от съда и да изпълзят на левия бряг.
Иван и Сергей Черник останаха на катамарана. “Кат-2” мина встрани от този водовъртеж. Но веднага попадна в следващ и също се преобърна. Сметанников се изкатери върху неголям камък в средата на реката, а аз излязох на брега, откъдето виждах Паутов и Тишченко, не можех да стигна до тях заради отвесната скала между нас. След около 2 часа Сметанников забелязал как Иван Черник изплува от водовъртежа и почти в безсъзнание преминава покрай камъка му. “Кат-4” със Сергей Черник продължи да се блъска във водовъртежа още няколко часа. От него бяха откъснати всички раници и се счупиха напречните елементи, свързващи двата корпуса. Съдът беше изхвърлен от водовъртежа по всяка вероятност от повишилото се ниво на водата.
Паутов, Тишченко и аз прекарахме нощта на брега (по-рано бях успял да хвана и да измъкна от водата две раници), а Сметанников – седейки на камъка. На 25-ти сутринта, при спадналата вода, Сметанников успя да доплува до левия бряг. Той, Паутов, Тишченко и аз стигнахме до горния ръб на каньона. Аз оставих своята спасителна жилетка и неопреновия си костюм долу, на брега. Смятах, че по-нататък ще търсим спасение, вървейки през планината. На следващия ден продължихме надолу край реката и в една плитчина до левия й бряг видяхме да плават катамараните, веслата и част от раниците. На 26 август слязохме до водата и намерихме лежащия върху крайбрежните камъни Иван Черник, а малко по-нататък – Сергей Черник, чиято жилетка се беше закачила за един от катамараните. И двамата бяха мъртви...
Измъкнахме всичко на брега на около метър от водата (в хода на спасителната акция нивото й спадна с два метра). “Кат-4” не подлежеше на никакъв. Разглобихме го и с неговите части покрихме двете тела.
На 27 август натоварихме всичко, което беше годно за употреба, на “Кат-2” и поехме надолу по реката. Бяхме решили да избягваме всички опасни места и така да стигнем до най-близкото удобно място за напускане на маршрута. Но след 8-10 км стигнахме до началото на нов каньон. Някак си се справихме с няколко препятствия, но не можахме да спрем пред следващия бързей. Веднага след него се оказахме във поредния водовъртеж. “Кат-2” попадна в капана му. Аз (без спасителна жилетка и неопренов костюм) и Паутов бяхме изхвърлени от съда. Някак си се измъкнах на левия бряг. Паутов продължи в плуване надолу. Когато Тишченко също беше изхвърлен от “Кат-2”, се намираше в безсъзнание. Въобще не успях да забележа кога това се е случило със Сметанников...
Без храна и без суха екипировка три дни се спусках надолу край водата. Долината започна да се разширява, а реката се раздели на три ръкава. В една плитчина видях едната обувка на Тишченко и каската му. Няколко пъти опитвах, но не можах да продължа надолу. Затова се върнах в една пещера, която бях забелязал. През деня спях в нея, през нощта бодърствах.
На 11 септември видях първия вертолет. В следващите дни полетите продължиха, но никой не ме забелязваше. На 17-ти спасителите намерили тялото на Сметанников и хеликоптерът кацна за малко на пясъчната ивица близо до брега. Помислих, че ми посочват място, откъдето могат да ме вземат. Преплувах през реката дотам. На 21 септември най-после ме забелязаха да размахвам ръце. Приземиха се до мене, взеха ме на борда. Когато започнахме да набираме височина, съм загубил съзнание. После разбрах, че руският спасител С. И. Бобир ме е забелязал още когато са вдигали тялото на Сметанников. Но поради трудности в общуването с китайския екипаж са прелетели край мене. Веднага бях превозен до болницата на китайския град Хотан. На другия ден към мене се присъедини Андрей Паутов, който сам стигнал до лагера на спасителите. И той също като мене не беше сложил троха в устата си 25 дни”.
Руски източници съобщават, че Зверев е загубил 25 кг и в момента на намирането си е тежал 53 кг. А самият той добавя: “Когато вечерта четиримата излязохме на брега, си казахме: “Никога вече!” Но когато летях с хеликоптера и погледнах надолу, усетих непреодолимо влечение към тези места. Мисля, че това е болест и трябва да се лекувам от нея. Т. е., на тази река ние прекрачихме границата на риска. Просто не трябваше да тръгваме по нея. Тя е бяло петно на картата. Още от първия ден ми беше ясно, че не можем да преминем този маршрут изцяло. Юрункаш е невероятно трудна. Ако трагедията не се беше случила този ден, това щеше да стане на следващия”...
В състава бяха Александър Зверев (роден през 1972 г.), Андрей Паутов (1979 г.), Владимир Сметанников (1982 г.), Дмитрий Тишченко (1973 г.), Иван Черник (1982 г.) и Сергей Черник (1960 г.).
Помощният екип от местни хора помогна на шестимата да стигнат до мястото на старта високо в планината на 19 август. Но участниците не бяха на уреченото място за среща на 2 септември. На 12 септември от въздуха по горното течение на Юрункаш бяха забелязани редица вещи и предмети на участниците в рафтинга. Три дни по-късно, на 15 септември, след намесата на официалните руски власти (Министерството на извънредните ситуации) започна мащабна издирвателно-спасителна операция. Още същия ден бяха намерени две тела край обърнатия и изхвърлен на брега четириместен катамаран “Кат-4”. След идентификация се оказа, че принадлежат на президента на Московската федерация по спортен туризъм Сергей Черник и на неговия син Иван Черник, аспирант във Биологическия факултет на Московския университет. На следващия ден действията на спасителите бяха прекратени поради силна пясъчна буря.
А на 17 септември РИА “Новости” съобщи, че е открито и разпознато тялото на още един участник – Владимир Сметанников, край другия плавателен съд на групата – двуместния катамаран “Кат-2”, също изтласкан на брега от бурните води. След още три дни китайски специалисти излязоха с официално комюнике, в което се заявиха, че причина за смъртта на тримата е удавяне.
На 25 септември цялата 16-дневна операция по река Юрункаш с участието на три вертолета, 40 000 (!) китайци и 40 руснаци беше прекратена. И руската, и китайската страна се съгласиха Дмитрий Тишченко да бъде обявен за безследно изчезнал. В четвъртък, 27 септември, специалният самолет с руските спасители и двамата оцелели се върна от Урумчи в Москва.
Пред Алексей Ефимов, кореспондент на РИА “Новости”, Александър Зверев разказа подробности от първа ръка за трагедията:
“На 20 август започнахме спускането по реката от 4700 м надморска височина. Движехме се бързо. В един от дните преминахме 60 км. А в периода от 20 до 23 август оставихме зад гърбовете си половината от маршрута. На 24 август групата навлезе в дълбок каньон и се оказа пред много сериозно препятствие (5 километра над мястото, където е намерен “Кат-4” – бел. ред.), което не можахме да заобиколим. Опитахме се го преминем по различни траектории. Но “Кат-4” попадна в ужасен водовъртеж, преобърна и остана да се върти като пумпал. Паутов и Тишченко успяха да се отделят от съда и да изпълзят на левия бряг.
Иван и Сергей Черник останаха на катамарана. “Кат-2” мина встрани от този водовъртеж. Но веднага попадна в следващ и също се преобърна. Сметанников се изкатери върху неголям камък в средата на реката, а аз излязох на брега, откъдето виждах Паутов и Тишченко, не можех да стигна до тях заради отвесната скала между нас. След около 2 часа Сметанников забелязал как Иван Черник изплува от водовъртежа и почти в безсъзнание преминава покрай камъка му. “Кат-4” със Сергей Черник продължи да се блъска във водовъртежа още няколко часа. От него бяха откъснати всички раници и се счупиха напречните елементи, свързващи двата корпуса. Съдът беше изхвърлен от водовъртежа по всяка вероятност от повишилото се ниво на водата.
Паутов, Тишченко и аз прекарахме нощта на брега (по-рано бях успял да хвана и да измъкна от водата две раници), а Сметанников – седейки на камъка. На 25-ти сутринта, при спадналата вода, Сметанников успя да доплува до левия бряг. Той, Паутов, Тишченко и аз стигнахме до горния ръб на каньона. Аз оставих своята спасителна жилетка и неопреновия си костюм долу, на брега. Смятах, че по-нататък ще търсим спасение, вървейки през планината. На следващия ден продължихме надолу край реката и в една плитчина до левия й бряг видяхме да плават катамараните, веслата и част от раниците. На 26 август слязохме до водата и намерихме лежащия върху крайбрежните камъни Иван Черник, а малко по-нататък – Сергей Черник, чиято жилетка се беше закачила за един от катамараните. И двамата бяха мъртви...
Измъкнахме всичко на брега на около метър от водата (в хода на спасителната акция нивото й спадна с два метра). “Кат-4” не подлежеше на никакъв. Разглобихме го и с неговите части покрихме двете тела.
На 27 август натоварихме всичко, което беше годно за употреба, на “Кат-2” и поехме надолу по реката. Бяхме решили да избягваме всички опасни места и така да стигнем до най-близкото удобно място за напускане на маршрута. Но след 8-10 км стигнахме до началото на нов каньон. Някак си се справихме с няколко препятствия, но не можахме да спрем пред следващия бързей. Веднага след него се оказахме във поредния водовъртеж. “Кат-2” попадна в капана му. Аз (без спасителна жилетка и неопренов костюм) и Паутов бяхме изхвърлени от съда. Някак си се измъкнах на левия бряг. Паутов продължи в плуване надолу. Когато Тишченко също беше изхвърлен от “Кат-2”, се намираше в безсъзнание. Въобще не успях да забележа кога това се е случило със Сметанников...
Без храна и без суха екипировка три дни се спусках надолу край водата. Долината започна да се разширява, а реката се раздели на три ръкава. В една плитчина видях едната обувка на Тишченко и каската му. Няколко пъти опитвах, но не можах да продължа надолу. Затова се върнах в една пещера, която бях забелязал. През деня спях в нея, през нощта бодърствах.
На 11 септември видях първия вертолет. В следващите дни полетите продължиха, но никой не ме забелязваше. На 17-ти спасителите намерили тялото на Сметанников и хеликоптерът кацна за малко на пясъчната ивица близо до брега. Помислих, че ми посочват място, откъдето могат да ме вземат. Преплувах през реката дотам. На 21 септември най-после ме забелязаха да размахвам ръце. Приземиха се до мене, взеха ме на борда. Когато започнахме да набираме височина, съм загубил съзнание. После разбрах, че руският спасител С. И. Бобир ме е забелязал още когато са вдигали тялото на Сметанников. Но поради трудности в общуването с китайския екипаж са прелетели край мене. Веднага бях превозен до болницата на китайския град Хотан. На другия ден към мене се присъедини Андрей Паутов, който сам стигнал до лагера на спасителите. И той също като мене не беше сложил троха в устата си 25 дни”.
Руски източници съобщават, че Зверев е загубил 25 кг и в момента на намирането си е тежал 53 кг. А самият той добавя: “Когато вечерта четиримата излязохме на брега, си казахме: “Никога вече!” Но когато летях с хеликоптера и погледнах надолу, усетих непреодолимо влечение към тези места. Мисля, че това е болест и трябва да се лекувам от нея. Т. е., на тази река ние прекрачихме границата на риска. Просто не трябваше да тръгваме по нея. Тя е бяло петно на картата. Още от първия ден ми беше ясно, че не можем да преминем този маршрут изцяло. Юрункаш е невероятно трудна. Ако трагедията не се беше случила този ден, това щеше да стане на следващия”...
Добави коментар