И "Битка за всеки сантиметър над 8200 м" - с тази фронтова лексика най-авторитетните световни сайтове за алпинизъм коментираха първото изкачване по прочутата Западна стена на втория по височина връх в света К-2 (8611 м).

След три месеца обсада и изграждане на седем височинни лагера (последният - на 8400 м) в 12,50 ч. местно време на 21 август Андрей Мариев и Вадим Попович завършиха усилията на колегите си. На 22-и успехът им бе доразвит от още няколко свръзки: Николай Тотмянин - Алексей Болотов (10,45 ч.), Глеб Соколов - Евгений Виноградски (11,50 ч.), Виктор Володин - Генадий Кириевски - Виталий Горелик (12,10 ч.) и Павел Шабалин - Иляз Тухватулин (15,00 ч.).

Всички те са участници в експедиция от 16-те най-силни алпинисти на Русия начело с Виктор Козлов. Цялата група наброява 24 души и в състава й е филмов екип, който заснема случващото се с шест камери. Сателитната и интернет връзката позволяват отразяването му онлайн от федерални и регионални медии. Генерален спонсор на начнинанието е една от най-мощните финансови институции на Русия - Газпромбанк АД. То има и още 18 спомоществователи. Главен медиен партньор е телевизията НТВ+.

С организацията му лично бяха ангажирани председателят на Федералната агенция по физическа култура и спорт, знаменитият в недалечното минало хокеист Вячеслав Фетисов, ръководителят на Централния изпълнителен комитет на партията на Владимир Путин "Единая Россия" Андрей Воробьов, председателят на Комитета на Държавната дума по въпросите на младежта, спорта и физическата култура, легендарният хокеен вратар Вячеслав Третяк - председател на Организационния комитет на руския национален отбор по алпинизъм, председателят на Комитета при Държавната дума по въпросите на собствеността Виктор Плескачевски, президентът на Руската федерация по алпинизъм Андрей Волков и др. На пресконференцията преди заминаването участниците бяха изпратени с думите: "Победата е нужна на Русия."

Руският успех - 11 души на К-2 след преодоляване на "най-големия проблем в световния алпинизъм", неминуемо ще постави със страшна сила главния въпрос в алпинизма като спорт - за съотношението между стойността на постигнатите цели и изразходваните за това средства. Всъщност за какво става въпрос? За постижение от XXI век или завръщане към 70-те години на ХХ век?

Факт е, че руснаците с необикновена твърдост и последователност постигат сериозни цели. Но винаги досега - по северните стени на Жану (7710 м, в района на Кангчендзьонга) и Еверест (8848 м) през 2004 г. и сега на К-2 от запад, действат със смятания от световната алпийска общественост за демоде тежък обсаден стил, имащ характера на военна операция. Използват практически неограничени човешки ресурси, финансови средства и време. А за значителна част от цивилизования свят "Time is money”. Затова е резонен въпросът: "Защо някой друг не е направил тези изкачвания досега?" Отговорът е прост - защото на Жану, на Еверест и К-2, по споменатите маршрути всички останали са действали в алпийски стил - без междинни лагери, без фиксирани въжета, без ешелонирано настъпление в рамките на месеци.

Една малка ретроспекция ще ни приближи към същността на проблема. През 1970 г. Дон Уилънз и Дуугъл Хейстън от британска експедиция на сър Крис Бонингтън преодоляват Южната стена на Анапурна (8091 м) в Непалските Хималаи. С което историята от Алпите - преминаване от най-малко трудните маршрути към свръхсложните стени, била и ръбове, започва да се повтаря и в най-високите планини. През 1975 г. почти същият състав, отново начело с Крис Бонингтън, прави историческо изкачване по близо 3000-метровата Югозападна стена на Еверест. За мнозина това е успех номер едно в историята на алпинизма. Но реакциите, пет години след Анапурна, са нееднозначни. Не липсват критики срещу обсадната тактика.

Времената се променят много бързо. Райнхолд Меснер вече е формулирал принципа "с честни средства", който означава пълно отрицание на изкуствените улеснения - кислород, парапети, носачи, изкуствени опорни точки, обсадна тактика и експедиции с характера на военни операции. През 1978 г. Меснер (заедно с Петер Хабелер) прави първо изкачване на Еверест без кислород. Две години по-късно, отново без кислород (както винаги преди и след това), в разгара на мусонния сезон прокарва премиерен маршрут към Еверест от север. Това му отнема само пет дни! Тази философия споделят хора, които са не по-малко ярки звезди и визионери от Меснер - Йежи Кукучка, Войчиех Куртика, Кшиштоф Виелицки, Ерар Лоретан, Жан Троайе, Петер Хабелер, Андрей Щремфел, Нейц Заплотник, Дъг Скот, Джо Таскър, Питър Бордмън и още много други.

По това време тогавашните съветски алпинисти, между които има забележителни таланти - Владимир Балибердин, Сергей Бершов, Михаил Туркевич, Казбек Валиев, да не говорим за тези от по-старите поколения, са в пълна изолация. Желязната завеса позволява на единици от тях веднъж на 4-5 години да отидат в Алпите. Любопитно е, че и до днес алпинистите от някогашния Съветски съюз трудно преглъщат факта, че в Хималаите са били изпреварени от словенци, чехи, словаци, поляци и българи (ние имаме своя хималайски дебют на Лхотце през 1981 г., една година преди тях - през 1982 г. на Еверест). В СССР господства концепцията за военноприложния характер на спорта, гарантираща пари за дейност и привилегии за получаване на отпуски. Не е случайно, че след началото на Втората световна война, на 27 юни 1941 г., със секретна заповед на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) е формирана Самостоятелната мотострелкова бригада с особено предназначение - ОМСБОН, в която влиза елитът на съветския спорт, в това число няколко десетки алпинисти.

Когато в началото на 90-те години на ХХ век руснаците вече бяха свободни да пътешестват по света и се втурнаха да наваксват изтърваното във всички области, в световния алпинизъм беше настъпил период на регрес (който впрочем продължава и досега). Най-големите бяха намалили активността си или бяха слезли от сцената. Между тези, които дойдоха след тях, има много силни алпинисти, но липсват истински звезди от ранга на Меснер и Кукучка.

Новото поколение във височинния алпинизъм започна да се занимава по-скоро с колекциониране на осемхилядници, отколкото с решаване на сериозни спортни задачи по върховете от тази категория. На този фон руснаците правят впечатление със своята ефективност и постиганите резултати. Но само до момента, в който бъде поставен изначалният въпрос - на каква цена. А тя е много висока. Руснаците не искат останалите да й обръщат внимание и от това - между другото - произтичат най-големите интриги и скандали около наградата "Златният пикел" в последните години.

Петър Атанасов