2008.2007
На 16 август 2007 г. се завърна първата група от тазгодишното българско присъствие в Тян-Шан. Представям кратък разказ за успешното изкачване на този красив връх.
Кан Тенгри е 6995 м, но заедно с върховия снежен гребен-козирка височината му често се отбелязва като 7010 м. Изкачен е от българи за първи път през лятото на 1989 г., когато до върха последователно стигат 28 родни алпинисти! Досега на него са стъпили от около 38 българи. Последният успех е през лятото на 1998 г. На 2 август 1998 г. на върха се изкачват Николай Петков и Тодор Минков. На следващия ден с успех се поздравява и свръзката Радко Рачев - Кирил Тафраджийски.
Тази година върхът отново беше цел на български алпинисти. На 24 юли 2007 г. в изходния пункт - лагера Каркара, на ок. 300 км ЮИ от Алмати, пристигнахме групата Владимир Владов, Марин Мичинов и Боян Петров. Основната ни цел беше изкачване на Кан Тенгри от базовия лагер на ледника Северен Инилчек.
На следващия ден в Каркара пристигнаха Здравко Петров, Запрян Хорозов, Орлин Стойчев и Павел Павлов (всички от АК “Вихрен”). Тяхната основна цел бе изкачване на връх Победа (7439 м) от базовия лагер на ледника Южен Инилчек.
На 28 юли 2007 г. с полет на хеликоптер МИ-8, собственост на киргизката армия , и двете групи пристигнахме в базовите си лагери, съответно от север и юг. По-надолу следва кратко описание на изкачването по маршрута на В. Соломатов (1974), през рамото на пик Чапаев от север.
На 29 юли 2007 г. изградихме лагер 1 (4600 м). С Марин преспахме в него и на следващия ден продължихме нагоре и организирахме лагер 2 (5550 м). Владо реши да не рискува с толкова бърза крачка нагоре. На 29 юли преспа в базовия лагер и на 30 юли се изкачи отново в лагер 1, с намерение да продължи към лагер 2 на следващия ден. Привечер ясно е почувствал признаците на развиващ се белодробен отток и е взел решение да слезе към базовия лагер. На 31 юли рано сутринта, притеснен от липсата на подобрение в състоянието му, Владо се евакуира към Каркара с редовен полет на хеликоптера, обслужващ лагера. Същия ден Марин и Боян слязохме от лагер 2 до базовия лагер за възстановяване.
След 3 дни почивка и изчакване слягането на снега от всекидневните снеговалежи, на 3 август двамата с Марин отново преспахме в лагер 1. На следващия и последващия ден съответно стигнахме лагерите 2 и 3. Щурмовият лагер 3 е на седлото между пик Чапаев и Хан Тенгри (ок. 5800-5900 м). Успяхме да се настаним в една от пещерите на седлото, което е най-удобния изходен пункт за атака. Марин беше твърде изтощен след изкачването до седлото. Поради това се разбрахме, че аз ще тръгна сам към върха на следващия ден.
На 6 август, точно в 07.00 ч. напуснах снежната пещера и поех самостоятелно нагоре по маршрута. Времето беше видимо пред разваляне, но аз бях последният от поне десетина излезли за атака преди мен, така че щяхме да си помагаме, ако имаше нужда. Изкачването по западния гребен винаги е съпроводено с вятър, затовеа до малката площадка на лагер 4 (6400 м) краката ми вече бяха порядъчно измръзнали. В този лагер спрях за около 40 минути и продължително масажирах пръстите на краката си. Продължих нагоре, но в ключовия кулоар, от който маршрутът преминава надясно към югозападния гребен, се наложи да изчакам около час и половина група от четирима бавно напредващи руснаци. Времето вече се беше развалило окончателно - гъста мъгла, снеговалеж и брулещ вятър. Успях да ги заобиколя чак в основата на върховия купол и така едва в 15 ч. развях знамето, след 9 години отсъствие от този връх!
Никаква тяншанска панорама и никаква романтика не почувствах горе ;-) Само триногата седеше непоклатима в този ураганен вятър. За десетина минути направих няколко снимки със самоснимачката и поех надолу. Бързо губех височина, въпреки че много от парапетите са твърде съмнителни и се налагаше внимателно откатерване. Точно в 18 часа бях обратно в пещерата на седлото. Общо за изкачване 9 часа, за слизане 3 часа.
На 7 август времето не се подобри и никой не предприе изкачване. Сутринта успях да са чуя със Здравеца (Здравко Петков), чиято група по това време бяха блокирани от силния снеговалеж в лагер 1 по пътя им за пик Победа. Същия ден слязох до базовия лагер, а Марин остана да чака подобряване на времето.
И така, на 8 август, при слънчево и студено време, със силен вятър, Марин заедно с още около 20-ина членове на други групи тръгва в атака в 07:30 ч сутринта от лагер 3. Напредва бавно и достига върха в 18:30 ч. Спуска се успешно до седлото в 24 ч. На 9 август. в късния следобед, посрещнах Марин малко под лагер 1 и двамата слязохме до базовия лагер.
За изкачването на Здравко Петков на Кан Тенгри от юг на 11 август засега нямам подробна информация, но денят беше отличен за изкачване.*
В близко време ще подготвя материал с подробности за логистиката, описанието на маршрута, цените и друга полезна информация за самостоятелно изкачване на Кан Тенгри от базовия лагер Северен Инилчек.
За финансовото ми обезпечаване изказвам благодарност на фармацевтичната компания ЕЛИ ЛИЛИ - България; на Владимир Владов - за предварителната подготовка и кореспонденцията с Казбек Валиев; на Марин Мичинов - за споделената работа по маршрута за изкачване; на Никола Леваков - за кофлаците, с които се качих; на Николай Петков - за информацията за маршрута, на д-р Любомир Младенов (НСА) - за консултациите относно медицинското осигуряване; на Дойчин Боянов - за предоставената екипировка и GU-геловете; на Людмил Прекрутов и всички приятели от Националния природонаучен музей при БАН!
Боян Петров
СК “Вертикален свят”
-------------------
* Здравко Петков успешно се е изкачил на върха според информацията с която разполагаме (бел. ред.).
Кан Тенгри е 6995 м, но заедно с върховия снежен гребен-козирка височината му често се отбелязва като 7010 м. Изкачен е от българи за първи път през лятото на 1989 г., когато до върха последователно стигат 28 родни алпинисти! Досега на него са стъпили от около 38 българи. Последният успех е през лятото на 1998 г. На 2 август 1998 г. на върха се изкачват Николай Петков и Тодор Минков. На следващия ден с успех се поздравява и свръзката Радко Рачев - Кирил Тафраджийски.
Тази година върхът отново беше цел на български алпинисти. На 24 юли 2007 г. в изходния пункт - лагера Каркара, на ок. 300 км ЮИ от Алмати, пристигнахме групата Владимир Владов, Марин Мичинов и Боян Петров. Основната ни цел беше изкачване на Кан Тенгри от базовия лагер на ледника Северен Инилчек.
На следващия ден в Каркара пристигнаха Здравко Петров, Запрян Хорозов, Орлин Стойчев и Павел Павлов (всички от АК “Вихрен”). Тяхната основна цел бе изкачване на връх Победа (7439 м) от базовия лагер на ледника Южен Инилчек.
На 28 юли 2007 г. с полет на хеликоптер МИ-8, собственост на киргизката армия , и двете групи пристигнахме в базовите си лагери, съответно от север и юг. По-надолу следва кратко описание на изкачването по маршрута на В. Соломатов (1974), през рамото на пик Чапаев от север.
На 29 юли 2007 г. изградихме лагер 1 (4600 м). С Марин преспахме в него и на следващия ден продължихме нагоре и организирахме лагер 2 (5550 м). Владо реши да не рискува с толкова бърза крачка нагоре. На 29 юли преспа в базовия лагер и на 30 юли се изкачи отново в лагер 1, с намерение да продължи към лагер 2 на следващия ден. Привечер ясно е почувствал признаците на развиващ се белодробен отток и е взел решение да слезе към базовия лагер. На 31 юли рано сутринта, притеснен от липсата на подобрение в състоянието му, Владо се евакуира към Каркара с редовен полет на хеликоптера, обслужващ лагера. Същия ден Марин и Боян слязохме от лагер 2 до базовия лагер за възстановяване.
След 3 дни почивка и изчакване слягането на снега от всекидневните снеговалежи, на 3 август двамата с Марин отново преспахме в лагер 1. На следващия и последващия ден съответно стигнахме лагерите 2 и 3. Щурмовият лагер 3 е на седлото между пик Чапаев и Хан Тенгри (ок. 5800-5900 м). Успяхме да се настаним в една от пещерите на седлото, което е най-удобния изходен пункт за атака. Марин беше твърде изтощен след изкачването до седлото. Поради това се разбрахме, че аз ще тръгна сам към върха на следващия ден.
На 6 август, точно в 07.00 ч. напуснах снежната пещера и поех самостоятелно нагоре по маршрута. Времето беше видимо пред разваляне, но аз бях последният от поне десетина излезли за атака преди мен, така че щяхме да си помагаме, ако имаше нужда. Изкачването по западния гребен винаги е съпроводено с вятър, затовеа до малката площадка на лагер 4 (6400 м) краката ми вече бяха порядъчно измръзнали. В този лагер спрях за около 40 минути и продължително масажирах пръстите на краката си. Продължих нагоре, но в ключовия кулоар, от който маршрутът преминава надясно към югозападния гребен, се наложи да изчакам около час и половина група от четирима бавно напредващи руснаци. Времето вече се беше развалило окончателно - гъста мъгла, снеговалеж и брулещ вятър. Успях да ги заобиколя чак в основата на върховия купол и така едва в 15 ч. развях знамето, след 9 години отсъствие от този връх!
Никаква тяншанска панорама и никаква романтика не почувствах горе ;-) Само триногата седеше непоклатима в този ураганен вятър. За десетина минути направих няколко снимки със самоснимачката и поех надолу. Бързо губех височина, въпреки че много от парапетите са твърде съмнителни и се налагаше внимателно откатерване. Точно в 18 часа бях обратно в пещерата на седлото. Общо за изкачване 9 часа, за слизане 3 часа.
На 7 август времето не се подобри и никой не предприе изкачване. Сутринта успях да са чуя със Здравеца (Здравко Петков), чиято група по това време бяха блокирани от силния снеговалеж в лагер 1 по пътя им за пик Победа. Същия ден слязох до базовия лагер, а Марин остана да чака подобряване на времето.
И така, на 8 август, при слънчево и студено време, със силен вятър, Марин заедно с още около 20-ина членове на други групи тръгва в атака в 07:30 ч сутринта от лагер 3. Напредва бавно и достига върха в 18:30 ч. Спуска се успешно до седлото в 24 ч. На 9 август. в късния следобед, посрещнах Марин малко под лагер 1 и двамата слязохме до базовия лагер.
За изкачването на Здравко Петков на Кан Тенгри от юг на 11 август засега нямам подробна информация, но денят беше отличен за изкачване.*
В близко време ще подготвя материал с подробности за логистиката, описанието на маршрута, цените и друга полезна информация за самостоятелно изкачване на Кан Тенгри от базовия лагер Северен Инилчек.
За финансовото ми обезпечаване изказвам благодарност на фармацевтичната компания ЕЛИ ЛИЛИ - България; на Владимир Владов - за предварителната подготовка и кореспонденцията с Казбек Валиев; на Марин Мичинов - за споделената работа по маршрута за изкачване; на Никола Леваков - за кофлаците, с които се качих; на Николай Петков - за информацията за маршрута, на д-р Любомир Младенов (НСА) - за консултациите относно медицинското осигуряване; на Дойчин Боянов - за предоставената екипировка и GU-геловете; на Людмил Прекрутов и всички приятели от Националния природонаучен музей при БАН!
Боян Петров
СК “Вертикален свят”
-------------------
* Здравко Петков успешно се е изкачил на върха според информацията с която разполагаме (бел. ред.).
Добави коментар