1608.2007
На 11 август младите алпинисти от клуб “Планинец” (София) Николай Вълков и Георги Маджаров са стъпили на трудния технически Тетнулд (4974 м) в Кавказ.
На 2 август т. г. те двамата, заедно с Милена Михайлова, Йордан Динев и Деян Петков, бяха на един от най-красивите кавказки върхове – Казбек (5047 м).
Повече подробности очакваме след завръщането на нашите момчета в България.
Тетнулд (Тетнульд, различни източници посочват височини 4974, 4851, 4853 м) е връх от Главния Кавказки (Водоразделен) хребет. От него се спуска ледникът Цанер (Цаннер), чийто долен край (на около 2084 м) дава началото на река Ингури. Районът е част от областта Сванетия в Северозападна Грузия (между 42° 48' и 43° 15' северна ширина и между 59° 30' и 61° 00' източна дължина), чиято площ е 3154 кв. км. От север и изток я обграждат Главният Кавказки, а от юг – Сванският хребет. Граница на областта от запад е хребетът Хурум.
Казбек (5047 м) е един от най-красивите и най-високите върхове в Кавказ. Разположен е в източната част на Централен Кавказ, в Грузия, близо до границата с Русия. Грузинското му име е Мкинварцвери – дословно “Планина с леден връх”, а осетинското – Урсхох (Уршхох) , което значи “Бялата планина”. Смята се за перлата на историческата област Хеви и на цяла Грузия..
По склоновете на Казбек, от страната на Дярялската долина (Дарьялское ущелье), на 3600 м се намира метеорологична наблюдателница, част от която се използва като хижа.
Първото изкачване на Казбек е направено през 1868 г. от група англичани начело със знаменития алпинист и пътешественик Дъглас Уилям Фрешфийлд (Douglas William Freshfield, 27 април 1845, Лондон-9 февруари 1934 г., Форест Рау), един от най-изтъкнатите и най-дейните членове на Кралското географско дружество (Royal Geographical Society), един от откривателите и най-ревностните пропагандатори на алпийските достойнства на Кавказ. Останалите участници в екипа са Адолфъс У. Муур (Adolphus W. Moore, чието име е увековечено с един проход в Алпите - Col Moore), Къминс К. Тъкър (Comyns C. Tucker) и френският гид Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassud). При това първо свое посещение в Кавказ те стъпват и на Източен Елбрус, смятайки, че са първите хора, които го изкачват. В знаменитата си книга “The Exploration of the Caucasus” (London, Edward Arnold, 1896), Фрешфийлд пише за това пътешествие: “Необикновена концентрация на великолепни ледени върхове от единия до другия край на хоризонта и всичките девствени! Нещо коренно различно от вече добре познатите Алпи”.
Първият изследовател, който стига до Казбек и прави там геоложки и метеорологически изследвания, е руският геодезист Андрей Василиевич Пастухов (1860-1899). Това става през 1889 г. Пастухов и неговият гид, осетинецът Тепсарико Царахов, издигат на върха знаме, което – разказват – при хубаво време се виждало от Владикавказ (днешната столица на Република Северна Осетия – Алания, субект на Руската федерация).
С Казбек са свързани изключително много легенди и предания, В околностите се намират уникални исторически паметници. На около 3800 м, на върха на 80-метрова скала, е разположен старинният пещерен манастир “Бетлеми” (“Витлеем”). Според “Картлис Цховреба” (“Животът на грузинците”, сборник летописи от XII в. до XIX век), манастирът бил хранилище на светини и църковно съкровище. Свети Йосиф, по Божията воля, се изкачил до манастира “Бетлеми” и подарил на цар Ираклий парченце от шатрата на старозаветния патриарх Авраам, смятан за родоначалник ма евреи, араби и арамеи. В древните векове монасите стигали до светата обител, катерейки се по метална верига.
С манастира е свързана и древна легенда, поетично разказана от известния грузински писател Иля Чавчавадзе (1837-1907) в поемата му “Отшелник” – за един монах, който приютил заблудила се пастирка. Като наказание за грехопадението, по Божията воля, над манастира се издигнал Казбек.
Според друга, още по-стара легенда, към скалите на Казбек бил прикован Прометей. Когато разбрал за това, неговият стар враг Драконът се спуснал да се разправи с героя. Но се вкаменил и така се появили Скалите на Дракона. Те са на 4800 м и имат форма на гигантска подкова с дължина 1 км.
На 2 август т. г. те двамата, заедно с Милена Михайлова, Йордан Динев и Деян Петков, бяха на един от най-красивите кавказки върхове – Казбек (5047 м).
Повече подробности очакваме след завръщането на нашите момчета в България.
Тетнулд (Тетнульд, различни източници посочват височини 4974, 4851, 4853 м) е връх от Главния Кавказки (Водоразделен) хребет. От него се спуска ледникът Цанер (Цаннер), чийто долен край (на около 2084 м) дава началото на река Ингури. Районът е част от областта Сванетия в Северозападна Грузия (между 42° 48' и 43° 15' северна ширина и между 59° 30' и 61° 00' източна дължина), чиято площ е 3154 кв. км. От север и изток я обграждат Главният Кавказки, а от юг – Сванският хребет. Граница на областта от запад е хребетът Хурум.
Казбек (5047 м) е един от най-красивите и най-високите върхове в Кавказ. Разположен е в източната част на Централен Кавказ, в Грузия, близо до границата с Русия. Грузинското му име е Мкинварцвери – дословно “Планина с леден връх”, а осетинското – Урсхох (Уршхох) , което значи “Бялата планина”. Смята се за перлата на историческата област Хеви и на цяла Грузия..
По склоновете на Казбек, от страната на Дярялската долина (Дарьялское ущелье), на 3600 м се намира метеорологична наблюдателница, част от която се използва като хижа.
Първото изкачване на Казбек е направено през 1868 г. от група англичани начело със знаменития алпинист и пътешественик Дъглас Уилям Фрешфийлд (Douglas William Freshfield, 27 април 1845, Лондон-9 февруари 1934 г., Форест Рау), един от най-изтъкнатите и най-дейните членове на Кралското географско дружество (Royal Geographical Society), един от откривателите и най-ревностните пропагандатори на алпийските достойнства на Кавказ. Останалите участници в екипа са Адолфъс У. Муур (Adolphus W. Moore, чието име е увековечено с един проход в Алпите - Col Moore), Къминс К. Тъкър (Comyns C. Tucker) и френският гид Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassud). При това първо свое посещение в Кавказ те стъпват и на Източен Елбрус, смятайки, че са първите хора, които го изкачват. В знаменитата си книга “The Exploration of the Caucasus” (London, Edward Arnold, 1896), Фрешфийлд пише за това пътешествие: “Необикновена концентрация на великолепни ледени върхове от единия до другия край на хоризонта и всичките девствени! Нещо коренно различно от вече добре познатите Алпи”.
Първият изследовател, който стига до Казбек и прави там геоложки и метеорологически изследвания, е руският геодезист Андрей Василиевич Пастухов (1860-1899). Това става през 1889 г. Пастухов и неговият гид, осетинецът Тепсарико Царахов, издигат на върха знаме, което – разказват – при хубаво време се виждало от Владикавказ (днешната столица на Република Северна Осетия – Алания, субект на Руската федерация).
С Казбек са свързани изключително много легенди и предания, В околностите се намират уникални исторически паметници. На около 3800 м, на върха на 80-метрова скала, е разположен старинният пещерен манастир “Бетлеми” (“Витлеем”). Според “Картлис Цховреба” (“Животът на грузинците”, сборник летописи от XII в. до XIX век), манастирът бил хранилище на светини и църковно съкровище. Свети Йосиф, по Божията воля, се изкачил до манастира “Бетлеми” и подарил на цар Ираклий парченце от шатрата на старозаветния патриарх Авраам, смятан за родоначалник ма евреи, араби и арамеи. В древните векове монасите стигали до светата обител, катерейки се по метална верига.
С манастира е свързана и древна легенда, поетично разказана от известния грузински писател Иля Чавчавадзе (1837-1907) в поемата му “Отшелник” – за един монах, който приютил заблудила се пастирка. Като наказание за грехопадението, по Божията воля, над манастира се издигнал Казбек.
Според друга, още по-стара легенда, към скалите на Казбек бил прикован Прометей. Когато разбрал за това, неговият стар враг Драконът се спуснал да се разправи с героя. Но се вкаменил и така се появили Скалите на Дракона. Те са на 4800 м и имат форма на гигантска подкова с дължина 1 км.
Добави коментар