2607.2007
На 18 май 1998 г. Иван Вълчев, Здравко Петков, Запрян Хорозов и Дойчин Василев изкачват Макалу*, 8463 м, ставайки първите българи достигнали петия по височина връх в света.
Експедицията е българо-руска с 18 участника, като освен четеримата достигнали върха, българи в експедицията са още Борислав Димитров и д-р Карина Сълова.
Горните снимки са от архива на Здравко Петков. Първите две са направени по посока на върха от последните метри по върховия гребен. Вторите две са от самия връх на Макалу.
Ето откъс от сп. "Върхове", октомври 1998 г., Петър Атанасов:
"На 14 май започват решителните дни. Тогава и шестимата българи стигат до лагер 2 на 6600 м. През нощта пада много сняг, което ги принуждава да прекарат следващия ден в лагера. Борислав Димитров се връща в базовия лагер и по този начин окончателно изтървава влака за върха. На 16 май Дойчин, Иван, Здравко и Запрян достигат до лагер 3. Руснаците Иван Аристов , Николай Кадочников и Андрей Александров се поздравяват с изкачване на Макалу и с много труд успяват да слязат до лагер 3 ( 7400 м). Втората руска група опитва късмета си на 17 май, но не стигна целта, след тежка борба с дълбокия сняг. По това време четиримата българи събират сили за решителната схватка в лагер 3. На 18 май са в лагер 4, където има по една българска, немска и чешка палатка. На следващата сутрин между 6.00 и 6.30 часа Иван, Дойчин, Здравко и Запрян тръгват нагоре. Времето е изненадващо топло, лъчите на слънцето се отразяват от ледника.Това е шестият им ден по маршрута. Умората, подсилвана от няколкото безсънни нощи, се чувства все по-силно. Преди българите се движат един чех, една чехкиня и един шерпа, а след тях – един испанец и представителка на Андора. Маршрутът не предлага крайни технически трудности, но е много дълъг. Времето е безупречно. В 15.00 часа четиримата излизат от кулоара на върховия гребен. Там ги посрещна остър студен вятър. От цялата интернационална компания първи на върха стъпват чехите с техния шерпа и се разминават с българите, слизайки надолу. Испанците изпреварват българската четворка само с няколко минути. Върхът, който се състои от две скални кули, свързани със снежно-ледено било – също както Кутело-1 и Кутело-2, същото е и разстоянието между тях, в 16.30 часа местно време на 18 май 1998 година едва побра шестимата алпинисти от България, Испания и Андора.
Всичко е много въздушно. Наоколо във всички посоки се откриваха фантастични гледки – в това число към Еверест и Лхотце далеч на запад. В един момент Дойчин връчва камерата на испанеца Оскар, за да заснеме българския триумф.
Пръв надолу, след около 10 мин на върха, тръгна Здравко. Останалите прекарват на 8463 м около половин час."
Горната снимка с българското знаме на върха на Макалу е от архива на Дойчин Василев, публикувана в цитираното по-горе сп. "Върхове".
------------------
* Макалу (Makalu, 8463 м) е петия по височина връх на планетата. Изкачен е за първи път на 15 май 1955 г. от Жан Кузи и Лионел Тере, на 16 май от Жан Франко, Гидо Маньон и Гялцен Норбу Шерпа, на 17 май от Жан Бувие, Серж Купе, Пиер Льору и Андре Виалат в рамките на френска експедиция с ръководител Жан Франко.
Към материал в сайта за историята на вр. Макалу
Експедицията е българо-руска с 18 участника, като освен четеримата достигнали върха, българи в експедицията са още Борислав Димитров и д-р Карина Сълова.
Горните снимки са от архива на Здравко Петков. Първите две са направени по посока на върха от последните метри по върховия гребен. Вторите две са от самия връх на Макалу.
Ето откъс от сп. "Върхове", октомври 1998 г., Петър Атанасов:
"На 14 май започват решителните дни. Тогава и шестимата българи стигат до лагер 2 на 6600 м. През нощта пада много сняг, което ги принуждава да прекарат следващия ден в лагера. Борислав Димитров се връща в базовия лагер и по този начин окончателно изтървава влака за върха. На 16 май Дойчин, Иван, Здравко и Запрян достигат до лагер 3. Руснаците Иван Аристов , Николай Кадочников и Андрей Александров се поздравяват с изкачване на Макалу и с много труд успяват да слязат до лагер 3 ( 7400 м). Втората руска група опитва късмета си на 17 май, но не стигна целта, след тежка борба с дълбокия сняг. По това време четиримата българи събират сили за решителната схватка в лагер 3. На 18 май са в лагер 4, където има по една българска, немска и чешка палатка. На следващата сутрин между 6.00 и 6.30 часа Иван, Дойчин, Здравко и Запрян тръгват нагоре. Времето е изненадващо топло, лъчите на слънцето се отразяват от ледника.Това е шестият им ден по маршрута. Умората, подсилвана от няколкото безсънни нощи, се чувства все по-силно. Преди българите се движат един чех, една чехкиня и един шерпа, а след тях – един испанец и представителка на Андора. Маршрутът не предлага крайни технически трудности, но е много дълъг. Времето е безупречно. В 15.00 часа четиримата излизат от кулоара на върховия гребен. Там ги посрещна остър студен вятър. От цялата интернационална компания първи на върха стъпват чехите с техния шерпа и се разминават с българите, слизайки надолу. Испанците изпреварват българската четворка само с няколко минути. Върхът, който се състои от две скални кули, свързани със снежно-ледено било – също както Кутело-1 и Кутело-2, същото е и разстоянието между тях, в 16.30 часа местно време на 18 май 1998 година едва побра шестимата алпинисти от България, Испания и Андора.
Всичко е много въздушно. Наоколо във всички посоки се откриваха фантастични гледки – в това число към Еверест и Лхотце далеч на запад. В един момент Дойчин връчва камерата на испанеца Оскар, за да заснеме българския триумф.
Пръв надолу, след около 10 мин на върха, тръгна Здравко. Останалите прекарват на 8463 м около половин час."
Горната снимка с българското знаме на върха на Макалу е от архива на Дойчин Василев, публикувана в цитираното по-горе сп. "Върхове".
------------------
* Макалу (Makalu, 8463 м) е петия по височина връх на планетата. Изкачен е за първи път на 15 май 1955 г. от Жан Кузи и Лионел Тере, на 16 май от Жан Франко, Гидо Маньон и Гялцен Норбу Шерпа, на 17 май от Жан Бувие, Серж Купе, Пиер Льору и Андре Виалат в рамките на френска експедиция с ръководител Жан Франко.
Към материал в сайта за историята на вр. Макалу
Добави коментар