0607.2007
... ще влезе в историята като един от най-добрите сезони с класически изкатервания. Когато Бет Роудън (Beth Rodden) и Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) преминаха (вероятно) за втори път “El Corazon” (VI 5.13b, 35 въжета), бе повторен друг знаменит маршрут – “Muir Wall”.
“Muir Wall” е вляво от “The Nose” и бе преминат без изкуствени опорни точки през 2001 г. от свръзката Томи Колдуъл-Ник Сейгър (Nick Sagar).
Линията години наред привлича вниманието на най-изявените катерачи на Америка. Още през 1994 г. Кърт Смит (Kurt Smith, един от най-добрите американски спортни катерачи по това време) и Скот Косгроув (Scott Cosgrove) преодоляха на класика около 99% от нея. Изкуствени опорни точки им бяха необходими само на 7 метра – на въжета с номера 31 и 32. По време на изкатерването си те заобиколиха значителна част от оригиналния тур по прокарания по-рано вариант, който носи името “The Shaft”.
И свръзката Колдуъл-Сейгър използва варианти на “Shaft”. Във връзка с това тогава бе прието преминатият по този начин маршрут да се нарича “Muir Wall-The Shaft” (5.13c, 33 въжета). На практика в него влизат – извън терена, който преодоляват “Muir” и “Shaft” – и няколко въжета от тура “The Shield”.
Преди около две години работа над маршрута започна една слабо позната в България свръзка от йосемитски катерачи – Роб Милър (Rob Miller, първият американец на “Freerider”) и Джъстин Сионг (Justin Sjong, имащ в актива си “Salathe Wall” и “Golden Gate”).
Оказа се, че класическото изкатерване на двете въжета по ронлив терен, които са част от варианта “Shaft”, е свързано с много голям риск. Затова свръзката реши да заобиколи този фрагмент от маршрута. Това стана чрез връщане с траверс до оригиналния маршрут “Muir”, където Милър и Сионг преминаха за първи път без изкуствени опорни точки надвесен винкел (5.13c/ d). След това траверсираха до съседния, нямащ повторения тур “Turning Point”, и, катерейки по него, се върнаха обратно към варианта “Shaft”, а след това – към последните въжета на “Shield”.
Преминатият по този начин маршрут получи работното име “PreMuir”. Финалното му изкатерване продължи седем дни.
“Muir Wall” е вляво от “The Nose” и бе преминат без изкуствени опорни точки през 2001 г. от свръзката Томи Колдуъл-Ник Сейгър (Nick Sagar).
Линията години наред привлича вниманието на най-изявените катерачи на Америка. Още през 1994 г. Кърт Смит (Kurt Smith, един от най-добрите американски спортни катерачи по това време) и Скот Косгроув (Scott Cosgrove) преодоляха на класика около 99% от нея. Изкуствени опорни точки им бяха необходими само на 7 метра – на въжета с номера 31 и 32. По време на изкатерването си те заобиколиха значителна част от оригиналния тур по прокарания по-рано вариант, който носи името “The Shaft”.
И свръзката Колдуъл-Сейгър използва варианти на “Shaft”. Във връзка с това тогава бе прието преминатият по този начин маршрут да се нарича “Muir Wall-The Shaft” (5.13c, 33 въжета). На практика в него влизат – извън терена, който преодоляват “Muir” и “Shaft” – и няколко въжета от тура “The Shield”.
Преди около две години работа над маршрута започна една слабо позната в България свръзка от йосемитски катерачи – Роб Милър (Rob Miller, първият американец на “Freerider”) и Джъстин Сионг (Justin Sjong, имащ в актива си “Salathe Wall” и “Golden Gate”).
Оказа се, че класическото изкатерване на двете въжета по ронлив терен, които са част от варианта “Shaft”, е свързано с много голям риск. Затова свръзката реши да заобиколи този фрагмент от маршрута. Това стана чрез връщане с траверс до оригиналния маршрут “Muir”, където Милър и Сионг преминаха за първи път без изкуствени опорни точки надвесен винкел (5.13c/ d). След това траверсираха до съседния, нямащ повторения тур “Turning Point”, и, катерейки по него, се върнаха обратно към варианта “Shaft”, а след това – към последните въжета на “Shield”.
Преминатият по този начин маршрут получи работното име “PreMuir”. Финалното му изкатерване продължи седем дни.
Добави коментар