Напоследък на 8a.nu се появи интервю с младата звезда на италианския боулдъринг Микеле Каминати (Michele Caminati), който изкатери във Фонтенбло “Ubik SD” (8B), “Satan i Helvete” (8B) и “Chaos” (8B/ B+). С него разговаря Пол Робинсън.

Ето фрагменти от този разговор:

-     Какво можеш да кажеш за катеренето в Италия?
-     Трудно ми е да говоря за нашето катерене, защото се занимавам основно с боулдъринг в една страна, която има великолепни катерачни райони, и – следователно – много неща остават незабелязани от мене.

-     Кои са любимите ти места за катерене в Европа?
-     Преди всичко Фонтенбло. За мене това е нещо като втори дом. Започнах да се катеря там, когато бях на 16 г., т. е. имам зад гърба си шест години във Фонт. Посещавам го за дълго поне два пъти годишно, а през много от уикендите просто прескачам дотам. Там има всичко, което ме интересува в катеренето за момента – огромни закръглени скали от отличен пясъчник, разположени на тихо и притулно място, най-различни формации, хватки и стилове на катерене. Харесва ми това, че там трябва да се катериш с цялото тяло, да се прикрепваш към скалата с всеки свой мускул.

-     Забелязал съм, че не отбелязваш на 8a.nu изкачвания с въже. Значи предпочиташ боулдъринга пред катеренето с въже... Защо?
-     Имам редица причини. Боулдърингът ми дава много повече от катеренето с въже. Обичам да прекрачвам границите на своите възможности – да правя движения, които само месец по-рано не съм могъл да извърша. Освен това, единичните движения по катерачните маршрути са много по-лесни от тези на боулдърите. Обичам да опитвам и да опитвам, докато постигна съвършеното равновесие и докато усетя движението. Това е труднопостижимо при катерене с въже. То винаги завършва в увисване и люлеене на въжето и с необходимостта от ново стигане до мястото на трудното движение. Има и естетичен аспект – обичам чистата, монолитна, гладка скала, практически лишена от хватки, освен едва забележимите. Които са необходими за извършване на движението (...)

Повече на – 8a.nu.