През август м. г. писахме са изкачването от украинци (Игор Чаплински, Андрей Родионцев, Орест Вербикци) по девственото ребро на Шингу Чарпа (Shingu Charpa, 5600 м) в Каракорум, Пакистан.

(Към материал в сайта за това изкачване).

След 2001 г. реброто много пъти бе атакувано без успех от редица силни свръзки. Украинците изпревариха американците Кели Кърдс (Kelly Cordes) и Джош Уортън (Josh Wharton), които за своя опит получиха финансова помощ от Американския алпийски клуб (American Alpine Club) (вж. материал в сайта за помощта, експедицията).

Според собствената им информация, пет дни са им били необходими да изкатерят 1500-метровото ребро и да слязат до подножието. Изкачването е било направено в алпийски стил, а връщането – чрез рапели по линията на новия маршрут. И за това свое постижение украинците бяха номинирани за наградата “Златния пикел” за 2006 г. Но...

Но един от членовете на украинската свръзка – Орест Вербицки, написа до журито на “Пикела”: “Не изкатерихме последните 100 метра до върха на Шингу Чарпа. Не ни стигнаха съоръженията за катерене по лед”. По този повод той реши да не присъства на връчването на наградите в Гренобъл, смятайки, че няма морално право за това.

Това можеше да бъде финал на цялата неприятна история, ако не беше позицията на един от другите участници в експедицията – Игор Чаплински. Той продължава да твърди, че изкачването е завършило на самия връх. Но поне досега не е представил никакви доказателства за това...

Орест Вербицки обяснява случващото се с политически мотиви: “Чаплински е патриот и яростен националист. Той е в конфликт с президента на Украинската федерация по алпинизъм, по произход руснак. Успехът му беше необходим”...

По този начин северното ребро на Шингу Чарпа очаква тези, които ще го преминат от край до край. След украинците и американците Кърдс-Уортън през миналата година се отказаха, без да стигнат до върха.

---------------------------
Изобщо около Шингу Чарпа цари пълна мъгла. За автори на първото му изкачване на 23 юли 2000 г. се смятат южнокорейците Шин Донг-Чул (Shin Dong-Chul), Банг Юнг-Хо (Bang Jung-Ho) и Хуанг Йонг-Соон (Hwang Young-Soon). Според тяхната информация, те най-напред са обработили със 700 метра парапети кулоара до 4800 м, а след това са тръгнали по стената, където са срещнали трудности до 5.11, A2. Но всичко това се приема с доста резерви. Най-големите бяха изказани от Войчиех Куртика, който по това време е бил в долината и поставя под съмнение стигането до върха от корейците. (Петър Атанасов)