2203.2007
34-годишният шотландец Алън Мълин (Alan Mullin), известен като изключително силен алпинист, преминал редица трудни маршрути в родината си и по света, беше намерен мъртъв в килия на предварителния арест.
По всяка вероятност той се е самоубил. Неговият приятел Кевин Тоу (Kevin Thaw), партньор на Алън в първото 24-часово изкачване без изкуствени опорни точки по Чешкия маршрут по западната стена на Фицрой (Патагония) през 2000 г., каза: “Алън трудно се справяше в този свят. До такава степен, че реши да го напусне. И сутринта на 9 март сложи край на живота си, оставяйки жена, двама сина и дъщеря”.
През последните години той бе встрани от раздирания от конкуренция и съперничество свят на професионалния алпинизъм, след като се изправи пред редица проблеми от личен характер.
Един от приятелите му заяви: “Мълин по всяка вероятност бе номер едно в света, но нежеланието му да работи в екип и да си партнира с останалите му е изигра много лоша шега. Алън беше в много лоши отношения с редица алпинисти още преди да излезе от играта преди няколко години”.
Алън Мълин бе арестуван за нарушаване на обществения ред през февруари 2007 г. в собствения му дом в Конън Бридж (Conon Bridge), след кратка полицейска обсада на къщата, предшествана от сигнал, че намирайки се вкъщи, той може сам да си причини вреда.
Мълин застана пред съда на 20 февруари и не се призна за виновен. Под стража бе откаран в затвора Инвърнис (Inverness). Седмица по-късно се състоя междинно изслушване по делото, а самото дело бе насрочено за 30 март 2007 г.
Засега няма никаква яснота около обстоятелствата на неговата смърт. Управлението на шотландските затвори предприема разследване. Британската общественост бе потресена и не закъсняха публичните реакции. Кевин Хауит (Kevin Howett) от Отдела за развитие на Шотландския съвет по алпинизъм (The Mountaineering Council of Scotland) заяви: “Мълин влезе в алпинизма окъпан в слава... Той беше изключително силна личност и разшири границите на зимния алпинизъм в Шотландия, особено в района на Кеърнгормс (Cairngorms). Много хора от цял свят го уважаваха”. Кевин Хауит добави: “Мълин бе крайно отрицателно настроен срещу дупченето и се отнасяше изключително сериозно към подбора на местата за премиерни маршрути”.
Професионалният алпинист, 53-годишният инструктор Анди Низбит (Andy Nisbet), който бе партньор на Мълин през 90-те години, също подчертава огромния му талант и изключителните му способности. “Но неговите принципни позиции много често не срещаха разбиране. Той слезе от сцената преди една или две години – отчасти след като влезе в конфликт с мнозина алпинисти. Понякога той беше в състояние да те докара до лудост” – добавя Низбит. И продължава: “Той искаше да става все по-добър, но никога не си намери подходящ партньор. Според мене не успя да реализира огромните си способности. Катерил съм с него, когато едва се беше появил в алпинизма преди осем или девет години и още тогава беше неимоверно силен. Той беше един от най-талантливите алпинисти, които съм виждал и със сигурност можеше да бъде “най-, най-”. Но като че ли му липсваше търпение...”
На върха на славата си Мълин беше спонсориран от най-известните фирми за катерачна екипировка начело с “Wild Country”.
Ето и мнението на Марк Бриджмън-Смит (Mark Bridgman-Smith), мениджър по продажбите в “Wild Country”: “Алън Мълин беше рядък индивид и загубата му е страшна. Той има огромен принос за развитието на шотландския алпинизъм, защото стигна до невероятно ниво и направи неща, за които никой преди него дори не беше помислял... Но на професионалните алпинисти им е много трудно да се издържат и да свързват двата края. Мълин се беше влюбил в планините още по време на военната си служба. Желанието му да стане най-добрият универсален алпинист го тласкаше напред и го отведе до САЩ, Алпите и Патагония. В актива му има дълъг списък от изключителни по своята смелост и трудност маршрути. Той стана автор на постижението, което по-късно бе наречено “най-забележителното шотландско зимно соло”, когато през 1999 г., в условията на снежна буря, изкатери сам “Rolling Thunder” (VIII, 8) в Лохнагар (Lochnagar)".
Погледнете:
http://www.scotlandonline.com/outdoors/whos_who_2.cfm@category_id=255.htm
По всяка вероятност той се е самоубил. Неговият приятел Кевин Тоу (Kevin Thaw), партньор на Алън в първото 24-часово изкачване без изкуствени опорни точки по Чешкия маршрут по западната стена на Фицрой (Патагония) през 2000 г., каза: “Алън трудно се справяше в този свят. До такава степен, че реши да го напусне. И сутринта на 9 март сложи край на живота си, оставяйки жена, двама сина и дъщеря”.
През последните години той бе встрани от раздирания от конкуренция и съперничество свят на професионалния алпинизъм, след като се изправи пред редица проблеми от личен характер.
Един от приятелите му заяви: “Мълин по всяка вероятност бе номер едно в света, но нежеланието му да работи в екип и да си партнира с останалите му е изигра много лоша шега. Алън беше в много лоши отношения с редица алпинисти още преди да излезе от играта преди няколко години”.
Алън Мълин бе арестуван за нарушаване на обществения ред през февруари 2007 г. в собствения му дом в Конън Бридж (Conon Bridge), след кратка полицейска обсада на къщата, предшествана от сигнал, че намирайки се вкъщи, той може сам да си причини вреда.
Мълин застана пред съда на 20 февруари и не се призна за виновен. Под стража бе откаран в затвора Инвърнис (Inverness). Седмица по-късно се състоя междинно изслушване по делото, а самото дело бе насрочено за 30 март 2007 г.
Засега няма никаква яснота около обстоятелствата на неговата смърт. Управлението на шотландските затвори предприема разследване. Британската общественост бе потресена и не закъсняха публичните реакции. Кевин Хауит (Kevin Howett) от Отдела за развитие на Шотландския съвет по алпинизъм (The Mountaineering Council of Scotland) заяви: “Мълин влезе в алпинизма окъпан в слава... Той беше изключително силна личност и разшири границите на зимния алпинизъм в Шотландия, особено в района на Кеърнгормс (Cairngorms). Много хора от цял свят го уважаваха”. Кевин Хауит добави: “Мълин бе крайно отрицателно настроен срещу дупченето и се отнасяше изключително сериозно към подбора на местата за премиерни маршрути”.
Професионалният алпинист, 53-годишният инструктор Анди Низбит (Andy Nisbet), който бе партньор на Мълин през 90-те години, също подчертава огромния му талант и изключителните му способности. “Но неговите принципни позиции много често не срещаха разбиране. Той слезе от сцената преди една или две години – отчасти след като влезе в конфликт с мнозина алпинисти. Понякога той беше в състояние да те докара до лудост” – добавя Низбит. И продължава: “Той искаше да става все по-добър, но никога не си намери подходящ партньор. Според мене не успя да реализира огромните си способности. Катерил съм с него, когато едва се беше появил в алпинизма преди осем или девет години и още тогава беше неимоверно силен. Той беше един от най-талантливите алпинисти, които съм виждал и със сигурност можеше да бъде “най-, най-”. Но като че ли му липсваше търпение...”
На върха на славата си Мълин беше спонсориран от най-известните фирми за катерачна екипировка начело с “Wild Country”.
Ето и мнението на Марк Бриджмън-Смит (Mark Bridgman-Smith), мениджър по продажбите в “Wild Country”: “Алън Мълин беше рядък индивид и загубата му е страшна. Той има огромен принос за развитието на шотландския алпинизъм, защото стигна до невероятно ниво и направи неща, за които никой преди него дори не беше помислял... Но на професионалните алпинисти им е много трудно да се издържат и да свързват двата края. Мълин се беше влюбил в планините още по време на военната си служба. Желанието му да стане най-добрият универсален алпинист го тласкаше напред и го отведе до САЩ, Алпите и Патагония. В актива му има дълъг списък от изключителни по своята смелост и трудност маршрути. Той стана автор на постижението, което по-късно бе наречено “най-забележителното шотландско зимно соло”, когато през 1999 г., в условията на снежна буря, изкатери сам “Rolling Thunder” (VIII, 8) в Лохнагар (Lochnagar)".
Погледнете:
http://www.scotlandonline.com/outdoors/whos_who_2.cfm@category_id=255.htm
Добави коментар