Платен (виртуален) секс с Мис Слава? Reality show или сапунена опера? Марко Презель за “Златния пикел”.

Някои критикуваха моето решение да участвам в церемонията по връчването на “Златния пикел” през тази година. Но тях самите ги нямаше в Гренобъл. Участвайки в този цирк, аз обаче получих възможността публично да изкажа мнението си за тази награда.

Аз не вярвам в наградите в алпинизма. Още по-малко в титлите и трофеите, които се присъждат от публиката или от средствата за масово осведомяване. На церемонията наблюдавах и чувствах атмосферата на състезателност, създадена и подгрявана от организаторите на събитието.

Голяма част от алпинистите с готовност възприеха това настроение и му се отдадоха, без да си дават сметка, че ги изтикват на арената, където зрителите са въвлечени в някаква пошла драма, а на победителите и на победените се отрежда ролята на подсъдими.

Нито едно изкачване не може да бъде оценено обективно. Всяко съдържа вътре в себе си несподелени истории, възникнали под влиянието на надеждите и илюзиите, появили се дълго преди първата крачка към върха. В алпинизма всички оценки са винаги екстремално субективни. Когато се върнем вкъщи, ние възприемаме моментите от изкачването по съвсем друг начин, коренно различен от това, което е ставало “там и тогава”, когато сме били принудени да вземаме решения под натиска на множество фактори.

Не е възможно да бъдат сравнявани различни изкачвания без елемента на личното отношение. През миналата година бях в Аляска, Патагония и в Тибет. И не мога да реша коя експедиция е била “най-...” “Най-...” какво в края на краищата?

За да илюстрирам тази своя мисъл, помолих (по време на първата част от церемонията) бащата на няколко деца да посочи кое от тях е “най-добро” и кое е “най-лошо”. Той не можа да ми отговори.

Аз мога да си избирам вино, храна, песен, книга или филм, които ми харесват най-много в даден момент. Но журито не може да реши кое е “по-добро”, кое е “по-лошо”, кое е “най-такова” и кое е “най-онакова” за всеки участник в рамките на една година. Ако журито трябва да избере единствен победител, от това автоматично се разбира, че има и победени, загубили. Което е и смисълът на състезанието. И първото място означава, че има второ, трето, последно. Последното място е най-лошото. Или пък победителят е по-приспособен към подобни игрови манипулации? Той по-ефектно е предал “красотата” на изкачването си и по-добре се е продал на журито?

Идеята за събиране на алпинисти на едно място е положителна. Но аз не мога да подкрепям абсурдната страст на тези от тях, които предпочитат “състезателния” алпинизъм. На церемонията по връчването на “Златния пикел” се изказах против състезанията. Заявих, че наградата по същество не е важна за мене, защото изборът на “победителя” е субективен – както сравнението между пеенето и литературата, особено ако нещата имат толкова ясно изразена комерсиална подплата

Моят лош английски ме предпазва от още по-остри фрази.

Но историята със “Златния пикел” ясно доказва, че сравняването на постиженията (а така също на главните герои в тях и на идеалите им) е глупост и безсмислица. И още по-глупаво и по-безсмислено е това да се прави в рамките на една календарна година. А щом сравнението е невъзможно, тогава какво пропагандират средствата за масова информация и т. нар. спонсори? И за какво? За увеличаване на своите продажби? Или пък може би за СЛАВА?

В словенския език думата “слава” (slava) означава и женското име “СЛАВА”. По-рано хората казваха “Славата е курва – единия ден тя спи с един, на следващия – с друг”. Славата е евтин капан, заложен от средствата за масово осведомяване. В него много лесно попадат самодоволните и биват отравяни, осъзнавайки прекалено късно, че честта и почтеността не живеят под един покрив със славата. В действителност на публиката въобще не й пука за алпинистите, вкарани в това кръвосмешение от силното желание да бъдат забелязани от мас-медиите, които възвеличават или подлагат на унищожителна критика в съответствие с техните собствени интереси.

Организаторите на шоуто, наречено “Златния пикел”, знаят това и използват безспорния факт, че винаги ще намерят множество заклети и страстни гладиатори и клоуни, които ще искат да изпълняват някаква роля в игрите на славата. И поради това още по-интересен става въпросът – какво е това? Риалити шоу или сапунена опера?

Ако романтичната идея за “Златния пикел” оцелее и в бъдеще, тя трябва да еволюира по посока на среща, по време на която алпинистите биха могли да обменят мисли, да споделят идеи, мечти и планове. Дори ако щете илюзии. Вероятно, могат да правят и изкачвания заедно. Но без да им се отреждат роли на “победители” и “победени”. Ако това е невъзможно, то моля средствата за масово осведомяване и занимаващите се с PR да спрат да налагат състезателния дух в алпинизма, да започнат да уважават алпинизма, човешките усилия и съзидателните идеи, които правят алпинизма сложно занимание с много висока стойност.

Моля за извинение, ако съм засегнал някого от преданите на Мис Слава. Тя броди някъде наоколо. Така че – пазете се от глупаци. В крайна сметка алпинистите са само куршум, а журналистите – пушка. Къде е мишената?

Marko Prezelj
Камник (Kamnik), Словения
Втората седмица на февруари 2007