Тази необикновена комбинация позволи на Щефан Гловач и няколко негови приятели да се доберат до венецуелската провинция Гран Сабана и да прокарат нов маршрут по скалния венец, който огражда платото Акопан Тепуи.

Акопан Тепуи има височина около 2200 м. Местните индианци от Амазония го наричат “Пемон”. За тях оградените отвсякъде със скали от пясъчник “острови” сред екваториалната джунгла на Бразилия, Гайяна и Венецуела са обиталища на боговете.

А, както е известно, пътят към Бога преминава през “Чистилището” (“Fegefeuer”). Именно така немците нарекоха новия си маршрут към Акопан Тепуи. Щефан Гловач (41 г.), Курт Алберт (53 г.), Холгер Хойбер (44 г.) и Иван Калдерон (30 г.) успяха да го прокарат по забележителната, на места надвесена, северна стена. Оценката му е 7с.

Заедно с алпинистите действаха лекарят д-р Тило Маршке (35 г.), операторът Йохен Шмол* (34 г.) и фотографът Клаус Фенглер (43 г.). Немските търсачи на приключения преминаха първата част от пътя – от Каракас до Каруаи, за три дни с натъпкан догоре джип. За следващата част бяха наети три големи канута. Три дни немците трябваше да гребат с всички сили срещу течението на пълноводната река Рио Каруаи до “пристанищното” селце Юнек в подножието на Акопан Тепуи.

За по-нататъшния път алпинистите бяха въоръжени с мачете. С тяхна помощ успяха да си пробият път до основата на северната стена. Въпреки богата си на приключения кариера, захвърляла Курт Алберт в най-невероятните кътчета на планета, той пише: “През живота си не съм виждал такъв див, оплетен от лиани и непроходим ад”.

При изкачването екипът действаше разделен на две свръзки – Гловач-Хойбер и Алберт-Калдерон. Отдалече скалата изглеждаше монолитна, но в действителност се оказа силно изветрена и ронлива. Първата й една трета беше максимално разрушена и нестабилна. “При добро желание можех да пробивам дупки в скалата с пръст” – отбелязва Гловач. Средната част бе в по-добро състояние, докато връхната беше истински подарък за немците. Те оборудваха първата половина на маршрута с парапети – за удобство при транспортирането на храна и екипировка.

След това бе организиран стенен лагер, от който продължи изкачването по горната част на маршрута. На много места се налагаше силово катерене. Нито едно въже не беше под 7а. За осигуровка се използваха основно френдове и клеми. По думите на Курт Алберт “маршрутът следва предопределената от природата линия – въпреки изобилието от тавани”.

След преодоляване на “Чистилището” и наслаждението от “райските дарове” на върха на Акопан, екипът се спусна обратно. Отново през джунглата се добра до реката и с канутата стигна до малкото летище със землена писта край селото Уонкен. Оттам с едномоторна “Чесна” всички се върнаха в лоното на цивилизацията.

Прокарвайки премиерно “Fegefeuer” (“Чистилището”), немците станаха първите хора, които стъпват на северния връх на Акопан Тепуи. Техният маршрут е трети по стените на амазонския колос. През 2002 г. експедиция в състав Хелмут Харгитер, Валтер Оберхолцер, Тони Обойс, Паул Тренквалдер, Иван Калдерон и Ренато Ботте преодоля маршрут от 10 въжета по южната стена на Акопан – “Jardinieros de Grandes Paretes” (7b). Същата година съпрузите Джон и Ан Арън (Великобритания) в компанията на Алфредо Ранхел прокараха втори тур към върха – “Пица, шоколад и бира” (“Pizza, Chocolate y Cerveza”, 7с+) по югоизточната стена на масива.

---------------------
Йохен Шмол (заедно с Малте Рьопен) е един от авторите на филма “Умираш млад, когато Боговете те обичат – краткият живот на катерача Волфганг Гюлих”, който бе показан на 13 февруари 2007 г. като част от програмата филми за катерене в джаз-клуб “Satchmo boy” (София, бул. “Александър Стамболийски” 34).