Името на Хайнц Цак (Heinz Zak) винаги се свързва със снимките на Волфганг Гюлих или братя Хубер, които е направил. Но той е не само един от най-известните планинарски фотографи в света, но и един от най-добрите алпинисти на Австрия в последните 20 г.

Нека го чуем.

“Когато през 1974 г. започнах да се катеря, всички използваха тежки обувки с неогъваща се подметка. И досега не мога да проумея как с тях на краката сме правили толкова трудни изкачвания. Вместо идеята да повдигаме летвата на преодоляваните трудности и да търсим границата на нашите възможности, се появи целта да преминаваме маршрутите колкото се може по-бързо и с минимум осигуровки.

Мислено връщайки се към тези дни, си давам сметка колко глупави сме били и какъв късмет сме имали, за да оцелеем. През 1979 г. бях един от първите австрийски алпинисти, посетили Долината – т. е. Йосемити, и други катерачни райони на САЩ. Преди заминаването видяхме корицата на списанието “Mountain” със снимка на Рей Джардин (Ray Jardin) по маршрута “Separate Reality”. Бяхме убедени, че това е монтаж. И си мислехме, че сме най-добрите катерачи в света. Докато не се оказахме в Йосемити. Едва там осъзнахме колко далече сме от съвременните (за онова време) разбирания за техника и трудност. Когато се върнах у дома, започнах да запознавам алпийската общност с катеренето без използване на изкуствени опорни точки, правейки прожекции на диапозитиви и подготвяйки маршрути за свободно катерене.

През 1979 г. най-голямото ни постижение беше преминаването на “Носа” (“The Nose”) на Ел Кап – за два дни и с опъване на парапети до сърповидната площадка. Не разполагахме с френдове за цепнатините, само с ексцентрици и клеми. Беше доста неприятно и се чувствахме некомфортно в условията на лоша осигуровка. На много места поставянето на осигуровка се превръщаше в най-напрегнатия момент от цялото въже. Северозападната стена Хаф Доум (Half Dome) със своя характер се оказа по-близка до нас и ние я преминахме за 9 часа, което по това време беше едно от най-бързите изкачвания. Но на “The Nose” не стана така. Тъй като разчитахме на бързо изкачване, бяхме взели само по един галон вода на човек. На втория ден водата ни свърши. Моят приятел Роберт Брехер (Robert Brecher) на третия ден практически губеше съзнание, макар че водеше всички въжета. Едва се измъкнахме от тази ситуация.

В следващите години често се връщах в САЩ, за да катеря. А в Австрия можех да реализирам натрупания “американски” опит при прокарването на нови маршрути по алпийските стени във Ветерщайн (Wetterstein) и Карвендел (Karwendel). За над 20 г. преминах множество от най-трудните маршрути в тези райони. Някои от тях нямат повторение вече 10 г. Днес всички се стараем да прокарваме и най-трудните маршрути “отдолу”. Няма нищо по-мотивиращо от това да започнеш изкачването, без да си сигурен, че ще можеш да го завършиш.

Ветерщайн и Карвендел са коренно различни. Във Ветерщайн се катери по стената Шюселкар (Wetterstein, Schüsselkar) с ясно изразен релеф. Тя се огрява от слънцето, скалата е монолитна, триенето – великолепно. Прокарването на маршрути като “Life in sunshine” (7c) или “Doc Holiday” (7c+) е истинско удоволствие. Ориентираните на север стени на Карвендел (Karwendel) са нещо коренно различно. Катеренето е много сериозно. Много често е студено и ветровито. Скалата не може да се нарече монолитна. Турове като “Key to Paradise” (7b+) изискват много сериозна психологическа подготовка. Можете да смятате, че сте извадили късмет, ако попаднете на маршрут с добри възможности за осигуряване, като “Heaven or Hell” (7c) – вероятно най-добрият в целия район.

Освен с прокарване на спортни и алпийски маршрути помагах в развитието на скалния район “Книга на джунглата” (“Junglebook”)*, който – за съжаление – в момента е заплашен от унищожение. Мисля, че аз съм автор на името на района. Когато го посетих за първи път през 1979 г., намерих абсолютно девствена гора в подножието на скалите, изключително подходящи за боулдъринг и спортно катерене.

Години наред пътешествам по света, катеря се и снимам. По време на околосветското ми пътешествие с жена ми и сина ми през 1984 и 1985 г. се роди идеята с Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich) да напишем книга за най-хубавите катерачни райони в света. Тя се появи на бял свят през 1987 г. и ни донесе много голям успех. Тя разказва за катеренето в различни райони на Земята и включва статиите на такива знаменити катерачи като Джон Гил (John Gill), Рон Фосит (Ron Fawcett), Бернд Арнолд (Bernd Arnold), Жаки Годоф (Jacky Godoffe) и др.

Уморявайки се от спортното катерене, преминавам към занимания с алпинизъм – веднага след прага на моя дом. Не съм мислил за Хималаите. Смятам, че това не е по силите ми. Моето зимно соло по 40-километровото било на Карвендел, по което има 36 върха и многобройни трудни и опасни микстови участъци, си остава най-голямото ми постижение. Сигурно никога няма да мога да направя нещо подобно. Наистина беше крайно опасно. Айгер през зимата с сравнение с този траверс беше просто разходка.

Третата ми книга “Rock Stars” излезе през 1995 г. Тя съдържа портрети на 78 звезди на катеренето. По това време се срещнах с моя постоянен партньор в последните години Петер Яншек (Peter Janschek). През 1998 г. преминахме свободно “Freerider” (5.13a) на Ел Кап, малко по-лесен вариант на Salathe wall.

Прекарахме около месец в района на стената. Беше нещо невероятно и колосално – да катериш трудните участъци, да се спускаш долу, после отново да се връщаш обратно. Самото изкачване ни отне четири дни – заради лошото време. На последния ден вече нямахме троха храна, но не искахме да започваме всичко отначало, защото вече ненавиждхаме този ужасен off-width (цепнатина, която е голяма за заклиняване на ръцете, но е прекалено тясна за катерене в разкрач) във връхната част на Ел Кап.

Опитът, който натрупахме по този маршрут, ни помогна изключително при третото изкачване по “Royal Flush” на Фицрой през 1999 г. През есента на 1999-а с Петер станахме първата европейска свръзка, изкатерила за едно денонощие двете големи стени на Долината Йосемити – северозападната на Хаф Доум и “Носа” на Ел Кап. Стартирахме в 15.02 часа на Хаф Доум, преминахме стената за 4 часа и бегом се спуснахме, за да тръгнем по Ел Кап в 22.02 часа. Цяла нощ катерихме на светлината на челниците и финиширахме в 13.04 часа на следващия ден.

Февруари 2000 г. ме завари на Серо Торе в компанията на Елмар Шпренгер (Elmar Sprenger).

На 28 май 2005 г. успях да премина соло “Separate Reality” (5.11d, 7a) в Йосемити. Този въздушен, експониран тур се намира 200 м над дъното на Долината. Прокаран е от Рон Коък (Ron Kauk) през 1978 г. Автор на първото соло през 1986 г. бе Волфганг Гюлих. А автор на снимките, които обиколиха целия свят, бях... аз. Мечтаех за солово изкачване години наред. Трябва да призная, че когато през 1986 г. Волфганг успя на “Separate Reality”, нещо подобно беше извън моите възможности – може би не толкова от физическа, колкото от психологическа гледна точка. Бяхме катерили тура заедно, но не можех да си представя да тръгна по него без въже. Този факт е показателен колко много Гюлих беше изпреварил времето си и всички нас. След този момент успях да премина соло много спортни и алпийски турове, но нито един не беше толкова експониран. Затова и удовлетворението ми беше толкова голямо.

------------------
* Всеки, който е бил в Инсбрук, е забелязал високата бяла стена, която се издига над западните покрайнини на града. По тази 300-метрова скална формация, наречена Мартинсванд, преминават редица впечатляващи маршрути. В долната й лява част е разположен един от най-популярните в Тирол райони за спортно катерене – “Книга на джунглата”. В него са израснали и са шлифовали катерачното си майсторство такива звезди, като Давид Лама, Хайнц Цак, Ангела Айтер и много други повече или по-малко знаменити тиролци.

Още по-вляво се намира стара кариера, от която са добивани камъни за строителството на града. Години наред местните власти критикуват собствениците на каменоломната за нейния неестетичен вид и изискват възстановяване на ландшафта. По тази причина кариерата е замразена от 10 г., тъй като се е разраснала непосредствено до границите на природния резерват по програмата “Натура 2000”.

Собственикът й – строителният магнат Фрьошл, предложи на властите да се заеме с рекултивация на терена. Но за всеобщо учудване той разбира под това понятие разрушаване на цялата му източна част и разпродажбата на “освободените” камъни. Парите получени от продажбата на 150 000 куб. м варовик трябва да бъдат използвани за финансиране на мерките за рекултивация!!! Точно в района на най-интензивен добив на камъни попада “Книга на джунглата”. Цинизмът на ситуацията се изразява в това, че скалите вече са част от защитена територия.

Тиролските катерачи се опитват да привлекат вниманието на властите към това ужасно посегателство върху природата. Австрийският Алпийски Съюз (Oesterreichischer Alpenverein) започна подписка срещу “Проекта за възстановяване”, за който собствениците на кариерата не само няма да похарчат и едно евро, но даже ще са на печалба.

Ако желаете, можете да се присъедините към подписката на адрес: http://www.blocmaster.com/dschungelbuch/unterschreiben.php
(На немски “Nachname” – “Фамилия”, “Vorname” – “Име”).

Можете да добавите и свой коментар на някой западен език.