0902.2007
Миналогодишният сезон бе един от най-успешните на Транго напоследък. За това допринесоха двата швейцарски екипа, които действаха в района. Те изкатериха туровете “Gran Diedre Desplomado” и “Eternal Flame”.
Франческо Пеланда (Francesco Pellanda), Джовани Киричи (Giovanni Quirici, автор на първото чисто изкачване по дългия 14 въжета тур “Arctandria” в Норвегия) и Кристоф Щек (Christophe Steck) направиха първо повторение на маршрута “Gran Diedre Desplomado” (VI.6b+ A4, 1100 м), прокаран по Безименната кула през 1987 г. от техните знаменити сънародници Патрик Дьолал, Щефан Шафтер, Мишел Фоке и Мишел Пиола (Delale-Schaffter-Fauquet-Piola).
Швейцарците катериха в стил Big Wall в продължение на 12 дни. Имаха пет бивака по стената и стигнаха до връхната точка на Nameless Tower на 2 август. Те преминаха почти всички въжета без изкуствени опорни точки. Изключения направиха само три: 14-то – A4, 15-то – A3, 16-то – A3.
По мнението на четиримата има възможности за цялостно чисто изкатерване на тура. Според тях най-трудното 14-то въже без изкуствени опорни точки би било 8a. Като не забравяме, че става дума за катерене над 6000 метра!
В състава на втората швейцарска група бяха Габриел Грюневалд (Gabriel Grünenwald, въпреки младата си възраст той има забележителни микстови изкачвания, например “Flying Circus”), Оливер Ветщайн (Oliver Wettstein) и Андреас Йени (Andreas Jenni). Те действаха през невероятния юли (25 дни хубаво време без прекъсване!). Главната им цел беше първото чисто класическо изкачване по “Eternal Flame” (VI 7b A2 – оценка след първото изкатерване, 800 м, Курт Алберт-Волфганг Гюлих-Кристоф Щиглер-Милан Шикора, Albert-Guillich-Stiegler-Sykora). Цялостното “чисто” преминаване на тази линия в последните години е цел на не една експедиция.
През 2003 г. Тони Арбонес (Toni Arbones), Дени Бурде (Denis Burdet) и Никола Дзамбети (Nicolas Zambetti) успяха да преодолеят без изкуствени опорни точки всички въжета, с изключение на 10-метровия пасаж на 10-то въже с поредица от спитове. Новата оценка на маршрута след този опит вече бе 7c, A0.
През 2005 г. палатките си в подножието на Транго опънаха братята Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou). Те повториха маршрута без да подобрят стила – 7c, A0. Двамата намериха разположено вдясно от оригиналната линия класическо продължение, което заобикаля проблема. За съжаление, въпреки многобройните опити, Икер можа да премине този фрагмент само с горна осигуровка. По него непрекъснато се стича вода и той постоянно е или мокър, или заледен.
Швейцарците катериха в capsule style и стигнаха до върха на 28 юли. Те успяха да преминат всички въжета до 7a+ в стил OS, а останалата част от маршрута – като изключим въжето 7c и пасажа със спитове – в стил RP. Както съобщават, трудностите по варианта на братята Поу не изглеждат непристъпни, но водата или леда по него правят класическото му изкатерване невъзможно.
Схема на маршрутите на Nameless Trango Tower – на:
http://www.alpinist.com/doc/ALP17/newswire-trango
Great Trango (левия) и Trango Tower (кулата вдясно).
Франческо Пеланда (Francesco Pellanda), Джовани Киричи (Giovanni Quirici, автор на първото чисто изкачване по дългия 14 въжета тур “Arctandria” в Норвегия) и Кристоф Щек (Christophe Steck) направиха първо повторение на маршрута “Gran Diedre Desplomado” (VI.6b+ A4, 1100 м), прокаран по Безименната кула през 1987 г. от техните знаменити сънародници Патрик Дьолал, Щефан Шафтер, Мишел Фоке и Мишел Пиола (Delale-Schaffter-Fauquet-Piola).
Швейцарците катериха в стил Big Wall в продължение на 12 дни. Имаха пет бивака по стената и стигнаха до връхната точка на Nameless Tower на 2 август. Те преминаха почти всички въжета без изкуствени опорни точки. Изключения направиха само три: 14-то – A4, 15-то – A3, 16-то – A3.
По мнението на четиримата има възможности за цялостно чисто изкатерване на тура. Според тях най-трудното 14-то въже без изкуствени опорни точки би било 8a. Като не забравяме, че става дума за катерене над 6000 метра!
В състава на втората швейцарска група бяха Габриел Грюневалд (Gabriel Grünenwald, въпреки младата си възраст той има забележителни микстови изкачвания, например “Flying Circus”), Оливер Ветщайн (Oliver Wettstein) и Андреас Йени (Andreas Jenni). Те действаха през невероятния юли (25 дни хубаво време без прекъсване!). Главната им цел беше първото чисто класическо изкачване по “Eternal Flame” (VI 7b A2 – оценка след първото изкатерване, 800 м, Курт Алберт-Волфганг Гюлих-Кристоф Щиглер-Милан Шикора, Albert-Guillich-Stiegler-Sykora). Цялостното “чисто” преминаване на тази линия в последните години е цел на не една експедиция.
През 2003 г. Тони Арбонес (Toni Arbones), Дени Бурде (Denis Burdet) и Никола Дзамбети (Nicolas Zambetti) успяха да преодолеят без изкуствени опорни точки всички въжета, с изключение на 10-метровия пасаж на 10-то въже с поредица от спитове. Новата оценка на маршрута след този опит вече бе 7c, A0.
През 2005 г. палатките си в подножието на Транго опънаха братята Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou). Те повториха маршрута без да подобрят стила – 7c, A0. Двамата намериха разположено вдясно от оригиналната линия класическо продължение, което заобикаля проблема. За съжаление, въпреки многобройните опити, Икер можа да премине този фрагмент само с горна осигуровка. По него непрекъснато се стича вода и той постоянно е или мокър, или заледен.
Швейцарците катериха в capsule style и стигнаха до върха на 28 юли. Те успяха да преминат всички въжета до 7a+ в стил OS, а останалата част от маршрута – като изключим въжето 7c и пасажа със спитове – в стил RP. Както съобщават, трудностите по варианта на братята Поу не изглеждат непристъпни, но водата или леда по него правят класическото му изкатерване невъзможно.
Схема на маршрутите на Nameless Trango Tower – на:
http://www.alpinist.com/doc/ALP17/newswire-trango
Great Trango (левия) и Trango Tower (кулата вдясно).
Добави коментар