2701.2007
Ерик Бранд е един от пионерите на big wall-катеренето. Неотдавна, на 50-годишна възраст, той почина у дома си в Ню Мексико, след като полегна на кушетката в своята кухня да си почине...
Още като ученик започва да изучава живота на влечугите, които отглежда и научава всичко за тях. На 20 г. се запознава с катеренето и от този момент то изпълва живота му. Главната му страст бяха премиерните маршрути – все по-трудни от година на година. Успяваше да намери нови линии в райони, които се смятаха за “изстискани” докрай.
Помним “Disco Strangler” на Leaning Tower, “Heartland” и “Genesis” на Ел Кап (El Capitan), “Ten Days After” и “Saddam Hussein” на Washington Column. Някои изискваха многодневни усилия – например “Heartland” цели 18 дни. Катереше активно и извън Щатите. През 1985 г. се оказа в подножието на Маунт Тор (Mount Thor) на остров Бафинова Земя (Baffin Island). С трима приятели прекара 33 дни на западната стена, преодолявайки най-трудните пасажи и изнасяйки стотици килограми екипировка.
През 1995 г. сензация на сезона стана неговият маршрут “Book of Shadows” по северната стена на Безименната кула на Транго (Nameless Trango Tower), прокаран заедно с Уили Бенегас (Willie Benegas), Джарид Оугдън (Jared Ogden) и Кевин Стар (Kevin Starr) за 20 дни.
С огромен ентусиазъм участваше в различни природозащитни акции за опазване на планинската природа и в организационна работа. Много дълги години бе президент на секцията “Сиера Невада” на Американския алпийски клуб. Нямаше университетско образование – във всичко бе самоук, но притежаваше забележителна култура и ерудиция. Много живо се интересуваше от историята на алпинизма и планинарските спортове и бе натрупал богата сбирка от описания на турове и изкачвания, магнетофонни записи и видеофилми. На тяхна основа възнамеряваше да напише богато илюстрована книга за Големите Стени и за хората, които са ги изкатерили. Не успя да издаде книгата си, но целият му невероятен архив ще бъде предоставен на Библиотеката на Американския алпийски клуб (American Alpine Club Library) в Голдън (Golden), където ще бъде обработен. “Присъстваше ярко навсякъде. Затова ни е много трудно да повярваме, че го няма” – написаха приятелите му във възпоминанието за него.
Още като ученик започва да изучава живота на влечугите, които отглежда и научава всичко за тях. На 20 г. се запознава с катеренето и от този момент то изпълва живота му. Главната му страст бяха премиерните маршрути – все по-трудни от година на година. Успяваше да намери нови линии в райони, които се смятаха за “изстискани” докрай.
Помним “Disco Strangler” на Leaning Tower, “Heartland” и “Genesis” на Ел Кап (El Capitan), “Ten Days After” и “Saddam Hussein” на Washington Column. Някои изискваха многодневни усилия – например “Heartland” цели 18 дни. Катереше активно и извън Щатите. През 1985 г. се оказа в подножието на Маунт Тор (Mount Thor) на остров Бафинова Земя (Baffin Island). С трима приятели прекара 33 дни на западната стена, преодолявайки най-трудните пасажи и изнасяйки стотици килограми екипировка.
През 1995 г. сензация на сезона стана неговият маршрут “Book of Shadows” по северната стена на Безименната кула на Транго (Nameless Trango Tower), прокаран заедно с Уили Бенегас (Willie Benegas), Джарид Оугдън (Jared Ogden) и Кевин Стар (Kevin Starr) за 20 дни.
С огромен ентусиазъм участваше в различни природозащитни акции за опазване на планинската природа и в организационна работа. Много дълги години бе президент на секцията “Сиера Невада” на Американския алпийски клуб. Нямаше университетско образование – във всичко бе самоук, но притежаваше забележителна култура и ерудиция. Много живо се интересуваше от историята на алпинизма и планинарските спортове и бе натрупал богата сбирка от описания на турове и изкачвания, магнетофонни записи и видеофилми. На тяхна основа възнамеряваше да напише богато илюстрована книга за Големите Стени и за хората, които са ги изкатерили. Не успя да издаде книгата си, но целият му невероятен архив ще бъде предоставен на Библиотеката на Американския алпийски клуб (American Alpine Club Library) в Голдън (Golden), където ще бъде обработен. “Присъстваше ярко навсякъде. Затова ни е много трудно да повярваме, че го няма” – написаха приятелите му във възпоминанието за него.
Добави коментар