2211.2006
Телеграфните агенции разпространиха трагичната новина, че в края на есенния (следмусонния) сезон шестима души са загинали при лавина на Ама Даблам, а четирима французи от дълго време са в неизвестност. Ето някои подробности.
В района на Палдор (Paldor, 5896 м) продължава търсенето на изчезналата група от четирима французи. Времето е хубаво и благоприятства издирванията. В отдалечената на 70 км непалска столица Катманду много активно действа посолството на Франция.
В самата Франция, в Гренобъл и Париж, усилията си обединиха роднините на изчезналите, които изпратиха спасителен екип в Непал. Френското Министерство на външните работи незабавно отпусна финансови средства за покриване на разходите за акцията. Спасителите не губят надежда, че ще намерят своите приятели. Но от момента на изчезването им вече мина много време, че шансовете за това следва да се оценяват като минимални.
Ето и имената на четиримата: Стефан Чиешлар (Stefan Cieślar), Рафаел Перисен (Raphaël Perrissin), Жан-Батист Моро (Jean-Baptiste Moreau) и Венсан Виедийо (Vincent Villedieu). Стефан Чиешлар е планински гид от Сен-Мартен-д’Ере (Saint-Martin-d'Heres) с диплом за правоспособност от 2005 г. Има полски произход и като алпинист е израсъл в Татрите. Както и аспирант-гида Жан-Батист Моро, има значителен актив от Алпите – с нови маршрути на Оасан (Oisans) и по северните стени на Л’ Олан (l' Olan), Пик Сан Ном (Безименния връх, Pic Sans Nom), Мейж (Meije) и Гранд Жорас (Grandes Jorasses). Двамата са участвали в алпийски експедиции в Африка и Южна Америка.
На 18 ноември от Франция за Непал замина група алпинисти, между които е и братът на Стефан Чиешлар – Павел, също планински гид. Към акцията се присъедини връщащият се от Манаслу известен френски алпинист и гид от Гренобъл Кристиян Тромсдорф (Christian Trommsdorf). От въздуха е установен маршрутът на французите. Забелязана е и палатка на около 4500 м.
В същото време се публикуват подробности за трагедията на Ама Даблам. Срутването е настъпило в.4:15 часа сутринта на 15 ноември, сряда. Цялата планина се разтресла. В продължение на 20 минути след първата лавина паднали още две. Цялата ледена рампа с лагер 3 престанала да съществува. Очевидци казват, че сега на мястото дори с просто око от подножието се вижда само едно бяло петно... Изчезнали са шведите Микаел Форсберг (Mikael Forsberg, 41 г.) и Даниел Карлсон (Daniel Carlsson, 27 г.) и шерпите им Да Нурбу Шерпа (Da Nurbu Sherpa, 37 г.) и Таши Дорджи (Tashi Dorje Sherpa, 36 г.), и британецът Дънкан Уилямс (Duncan Williams, 32 г.) и шерпът му Мингма Нуру (Mingma Nuru Sherpa).
Интерес представлява мнението на Артур Хайзер (Artur Hajzer), цитирано от повечето известни сайтове. Артур съвсем наскоро използва палатка на мястото на лагер 3 – при подготовката на полския екип за зимното изкачване на Нанга Парбат. Според него, мястото на лагер 3 не е изглеждало безопасно – над него е имало наклонен серак и неговото рухване е било единствено въпрос на време. Палатките могат да се опънат 100 м по-горе и малко вдясно. Но експедициите избираха по-ниската площадка, самоуспокоявайки се с нейното дългогодишно безаварийно използване.
Полетите с хеликоптер не дадоха почти никакъв резултат – забелязани са само елементи на екипировката. Подобни трагедии, макар и редки, са характерни за Хималаите. Но най-голямата (от гледна точка на загиналите – 43-ма) се случи през юли 1990 г. в Памир, в подножието на тогавашния пик Ленин (7134 м) – на т. нар. “Сковородка” (5300 м).
Юзеф Ника
В района на Палдор (Paldor, 5896 м) продължава търсенето на изчезналата група от четирима французи. Времето е хубаво и благоприятства издирванията. В отдалечената на 70 км непалска столица Катманду много активно действа посолството на Франция.
В самата Франция, в Гренобъл и Париж, усилията си обединиха роднините на изчезналите, които изпратиха спасителен екип в Непал. Френското Министерство на външните работи незабавно отпусна финансови средства за покриване на разходите за акцията. Спасителите не губят надежда, че ще намерят своите приятели. Но от момента на изчезването им вече мина много време, че шансовете за това следва да се оценяват като минимални.
Ето и имената на четиримата: Стефан Чиешлар (Stefan Cieślar), Рафаел Перисен (Raphaël Perrissin), Жан-Батист Моро (Jean-Baptiste Moreau) и Венсан Виедийо (Vincent Villedieu). Стефан Чиешлар е планински гид от Сен-Мартен-д’Ере (Saint-Martin-d'Heres) с диплом за правоспособност от 2005 г. Има полски произход и като алпинист е израсъл в Татрите. Както и аспирант-гида Жан-Батист Моро, има значителен актив от Алпите – с нови маршрути на Оасан (Oisans) и по северните стени на Л’ Олан (l' Olan), Пик Сан Ном (Безименния връх, Pic Sans Nom), Мейж (Meije) и Гранд Жорас (Grandes Jorasses). Двамата са участвали в алпийски експедиции в Африка и Южна Америка.
На 18 ноември от Франция за Непал замина група алпинисти, между които е и братът на Стефан Чиешлар – Павел, също планински гид. Към акцията се присъедини връщащият се от Манаслу известен френски алпинист и гид от Гренобъл Кристиян Тромсдорф (Christian Trommsdorf). От въздуха е установен маршрутът на французите. Забелязана е и палатка на около 4500 м.
В същото време се публикуват подробности за трагедията на Ама Даблам. Срутването е настъпило в.4:15 часа сутринта на 15 ноември, сряда. Цялата планина се разтресла. В продължение на 20 минути след първата лавина паднали още две. Цялата ледена рампа с лагер 3 престанала да съществува. Очевидци казват, че сега на мястото дори с просто око от подножието се вижда само едно бяло петно... Изчезнали са шведите Микаел Форсберг (Mikael Forsberg, 41 г.) и Даниел Карлсон (Daniel Carlsson, 27 г.) и шерпите им Да Нурбу Шерпа (Da Nurbu Sherpa, 37 г.) и Таши Дорджи (Tashi Dorje Sherpa, 36 г.), и британецът Дънкан Уилямс (Duncan Williams, 32 г.) и шерпът му Мингма Нуру (Mingma Nuru Sherpa).
Интерес представлява мнението на Артур Хайзер (Artur Hajzer), цитирано от повечето известни сайтове. Артур съвсем наскоро използва палатка на мястото на лагер 3 – при подготовката на полския екип за зимното изкачване на Нанга Парбат. Според него, мястото на лагер 3 не е изглеждало безопасно – над него е имало наклонен серак и неговото рухване е било единствено въпрос на време. Палатките могат да се опънат 100 м по-горе и малко вдясно. Но експедициите избираха по-ниската площадка, самоуспокоявайки се с нейното дългогодишно безаварийно използване.
Полетите с хеликоптер не дадоха почти никакъв резултат – забелязани са само елементи на екипировката. Подобни трагедии, макар и редки, са характерни за Хималаите. Но най-голямата (от гледна точка на загиналите – 43-ма) се случи през юли 1990 г. в Памир, в подножието на тогавашния пик Ленин (7134 м) – на т. нар. “Сковородка” (5300 м).
Юзеф Ника
Добави коментар