На 3 ноември австриецът Кристиян Щангл, който е специалист по супер скоростните изкачвания, само за 16 часа и 16 минути стигна до връхните точки на три върха с височина над 6000 м в Андите.

Най-напред, за аклиматизация, той се насочи към Охос дел Саладо (6893 м), който се издига над пустинята Атакама. Това е вторият по височина връх в Южна Америка и най-високият – 7000 без 7 метра – вулкан в света, макар и изгаснал. Шангл се справи с него само за 4 часа и 52 минути. След няколко дни почивка той започна реализацията на главния си план.

Малко след полунощ на 3 ноември, при много силен вятър, той пое на бегом към Серо Сан Франсиско (6018 м) и го изкачи за 3 часа и 15 минути. Без никакво бавене слезе до подножието и тръгна към Серо Викуняс (6067 м).

На финала му остана Баранка Бланка (6119 м) и тук задачата му беше най-трудна, защото преди да стигне до Главния, трябваше да траверсира Източния (6011 м) и Централния връх (6037 м) в масива. Целият му багаж се състоеше от една раница тип camel bag с енергетична напитка и няколко енергетични блокчета.

Ще припомня, че на 25 май тази година Кристиян Щангл стигна до Еверест от север, по Китайския маршрут, който се характеризира с убийствената си дължина и с необходимостта от много дълго пребиваване в “Зоната на смъртта”, над 8300 м. Той постави фантастичен рекорд за скоростно изкачване от север, стигайки от предния базов лагер на 6400 м до върха за 16 часа и 42 минути. За връщане обратно му бяха необходими още 6 часа. Изключителната стойност на постижението се увеличава от факта, че Щангл действа без кислород.

Официалният световен рекорд за скоростно изкачване на Еверест възлиза на 8 часа и 10 минути от базовия лагер до върха. Поставен бе на 21 май 2004 г. от шерпа Пемба Дорджи. Но Пемба Дорджи действа с кислород и по класическия маршрут откъм Непал, който е далеч по-лесен технически.