1810.2006
Алпийската общност е потресена. На 30 септември китайски милиционери са открили огън с картечници срещу керван от мирни тибетци. Седем души – предполага се, че между тях е имало деца и будистки монаси – са били покосени на място.
След това телата им са били захвърлени в пукнатините на ледника. Ефектът е потресаващ, защото всичко това се е случило не къде да е, а в Хималаите, на височина 5716 м, на граничния проход между Тибет и Непал – Нангпа Ла. Рано сутринта дълга върволица от тибетци, както обикновено, се отправила към столицата на шерпите Намче Базар. Неочаквано от района на предния базов лагер в подножието на шестия по височина връх в света Чо Ойю (8201 м) проехтели изстрели. “Стреляха по тях като по животни и цялата трагедия се разигра пред очите на десетки алпинисти от цял свят” – казва тибетска монахиня. .
“Чо Ойю уби мечтите ми!”
Това заявява румънският алпинист Александру Гаван. Чо Ойю е първият осемхилядник за него и за сънародника му Сергиу Матей. Гаван разказва как около 80 тибетци бавно пъплели към седловината, за да се прехвърлят от Тибет към Непал. Вероятно някои от тях са имали намерение да продължат и по-нататък – към Дхарамсала в Индия, където се намира седалището на техния духовен водач и бивш държавен глава на Тибет в изгнание – Далай Лама.
“Китайските милиционери действаха абсолютно хладнокръвно пред погледите на десетки чужденци и това беше истински лов на хора, които после бяха захвърлени в бездните на ледника без никаква следа, която да напомня за тяхната памет” – продължава Гаван. Според него, не може да се очаква никаква реакция на осъждане от страна големите агенции “HiMex”, “Jagged Globe”, “Adventure Consultants” или “Alpine Ascents”, които организират комерсиални експедиции и имат вземане-даване с китайските власти. Това, което правят организаторите на платени изкачвания, няма нищо с духа на истинския алпинизъм и с човешките ценности.
“През 2008 г. Китай ще е домакин на летните олимпийски игри, а на практика това е страна, която подлага на клане своите граждани. Веднага се вижда, че Тибет се намира под комунистическа окупация, а жителите му методично биват обезличавани до загуба на националната си идентичност. Тибетците са втора категория хора в собствената си страна. Ако някой от тях говори за Далай Лама или пък държи портрета му в къщата си – това е най-сигурният начин да попадне в затвора. Тибетците посещават Дхарамсала със същите подбуди, с които християните ходят във Ватикана – да се поклонят на своя Папа. След 30 септември седем или осем души, между тях две деца, никога няма да могат да направят това” – добавя Сергиу Матей.
А един британски гид, пожелал да остане анонимен, заявява пред правозащитната организация “The International Campaign for Tibet”: “В предния базов лагер бяхме около 60 души чужденци. От положение “на коляно” китайците взеха на мушката кервана и откриха огън. После отново. И отново – докато едни паднаха, а останалите се разбягаха...”
Китай брутално окупира Тибет през 1950 г.
Повече от половин век продължават арестите и изтезанията на тибетци, които искат просто да изповядват своята вяра. До споменатата 1950-а страната е теократична монархия, в която държавният глава – Далай Лама – е и духовен водач на нацията. В резултат на китайската инвазия досега за загинали 1 200 000 тибетци - от глад, изтезания и екзекуции.
През декември 2003 г. Китай завърши строежа на павирано шосе до Гджаплунг – само на 6 км от граничния проход Нангпа Ла (5716 м), през който минава главният път на бягащите от китайските издевателства. Намиращото се на 4870 м градче Гджаплунг е най-високият пункт на китайската гранична охрана. Новият път направи възможно снабдяването на района със строителни материали. Дотогава граничните патрули нямаха никакъв подслон и използваха палатки. Местни източници твърдят, че пътят до Гджаплунг е бил завършен само за три месеца с труда на тибетски затворници. Преди това е бил построен мост при селището Джибук за преминаване на тежки военни машини.
Строежът бе осъществен под контрола на Китайската народно-освободителна армия (КНОА) и Народната въоръжена милиция (НВМ) – полувоенна формация, обособена от КНОА през 80-те години на ХХ век. От този момент тя отговаря за вътрешната сигурност в Тибет. Преди появата на павираното шосе до Гджаплунг най-близкият граничен пост се намираше в Трагмар, на 25 км от прохода Нангпа Ла.Тибетските бежанци преминават това разстояние за 2-3 нощи. А стигането до Трагмар от вътрешността на страната им отнема от 4 дни до 1 седмица.
В Трагмар има затвор с бетонни килии
В него попадат всички тибетци, които са се опитали да прекрачат границата. Бивши затворници, които по-късно са успели да избягат в Непал или Индия, разказват, че след няколко дни в Трагмар заловените се изпращат в затвора в Нджари (Шигатце), където прекарват 2-3 месеца.
През последните две години Китай драстично засили контрола по границите си. Но още през октомври 2001 г. агенция Синхуа писа: “По време на кампанията “Силен удар” офицерите и войниците от граничната охрана се борят със студа и екстремните условия, осигурявайки неприкосновеността на отечеството.
Проходът Нангпа Ла винаги е бил главен път за опитващите да се бягат зад граница. Въпреки че постовете им се намират на два часа път, нашите славни граничари патрулират всяка нощ. С кожени калпаци и тежки шинели газят сняг до пояс в ледените пориви на вятъра по склоновете на планината от двете страни на прохода”.
Стрелбата не е от вчера
През последните години западни хималаисти нееднократно са били свидетели на инциденти с употреба на огнестрелно оръжие срещу бежанци от Тибет. В някои случаи китайците са нарушавали границата на Непал. “Проведохме следствие – казва полицай от Намче Базар. Ла. Намерихме поне дузина останки от човешки тела. Някои дори в Кханджунг. Но тогава Непал не излезе с официален протест.”
През октомври 2003 г. китайски граничари откриха огън срещу 34-ма тибетци на 2 км от Гджаплунг, близо до ледниковото езеро Цо Тангжура. Отново пред очите на европейци и американци. “Когато се чу стрелба, всички се разбягахме – казва 25-годишен тибетец, успял да стигне до Катманду. – Часове наред се крихме кой където намери. Прекрачихме прохода около полунощ и през следващите 24 часа не спряхме нито за минутка, за да избягаме колкото се може по-далече.”
Смята се, че между 2000 и 3000 тибетци напускат родината си всяка година, предприемайки убийственото прекосяване на Хималаите от север на юг. 95% от тях бягат от репресиите. Останалите искат да се поклонят на Далай Лама или да заведат децата да учат си в някое от религиозните училища в Непал и Индия.
След това телата им са били захвърлени в пукнатините на ледника. Ефектът е потресаващ, защото всичко това се е случило не къде да е, а в Хималаите, на височина 5716 м, на граничния проход между Тибет и Непал – Нангпа Ла. Рано сутринта дълга върволица от тибетци, както обикновено, се отправила към столицата на шерпите Намче Базар. Неочаквано от района на предния базов лагер в подножието на шестия по височина връх в света Чо Ойю (8201 м) проехтели изстрели. “Стреляха по тях като по животни и цялата трагедия се разигра пред очите на десетки алпинисти от цял свят” – казва тибетска монахиня. .
“Чо Ойю уби мечтите ми!”
Това заявява румънският алпинист Александру Гаван. Чо Ойю е първият осемхилядник за него и за сънародника му Сергиу Матей. Гаван разказва как около 80 тибетци бавно пъплели към седловината, за да се прехвърлят от Тибет към Непал. Вероятно някои от тях са имали намерение да продължат и по-нататък – към Дхарамсала в Индия, където се намира седалището на техния духовен водач и бивш държавен глава на Тибет в изгнание – Далай Лама.
“Китайските милиционери действаха абсолютно хладнокръвно пред погледите на десетки чужденци и това беше истински лов на хора, които после бяха захвърлени в бездните на ледника без никаква следа, която да напомня за тяхната памет” – продължава Гаван. Според него, не може да се очаква никаква реакция на осъждане от страна големите агенции “HiMex”, “Jagged Globe”, “Adventure Consultants” или “Alpine Ascents”, които организират комерсиални експедиции и имат вземане-даване с китайските власти. Това, което правят организаторите на платени изкачвания, няма нищо с духа на истинския алпинизъм и с човешките ценности.
“През 2008 г. Китай ще е домакин на летните олимпийски игри, а на практика това е страна, която подлага на клане своите граждани. Веднага се вижда, че Тибет се намира под комунистическа окупация, а жителите му методично биват обезличавани до загуба на националната си идентичност. Тибетците са втора категория хора в собствената си страна. Ако някой от тях говори за Далай Лама или пък държи портрета му в къщата си – това е най-сигурният начин да попадне в затвора. Тибетците посещават Дхарамсала със същите подбуди, с които християните ходят във Ватикана – да се поклонят на своя Папа. След 30 септември седем или осем души, между тях две деца, никога няма да могат да направят това” – добавя Сергиу Матей.
А един британски гид, пожелал да остане анонимен, заявява пред правозащитната организация “The International Campaign for Tibet”: “В предния базов лагер бяхме около 60 души чужденци. От положение “на коляно” китайците взеха на мушката кервана и откриха огън. После отново. И отново – докато едни паднаха, а останалите се разбягаха...”
Китай брутално окупира Тибет през 1950 г.
Повече от половин век продължават арестите и изтезанията на тибетци, които искат просто да изповядват своята вяра. До споменатата 1950-а страната е теократична монархия, в която държавният глава – Далай Лама – е и духовен водач на нацията. В резултат на китайската инвазия досега за загинали 1 200 000 тибетци - от глад, изтезания и екзекуции.
През декември 2003 г. Китай завърши строежа на павирано шосе до Гджаплунг – само на 6 км от граничния проход Нангпа Ла (5716 м), през който минава главният път на бягащите от китайските издевателства. Намиращото се на 4870 м градче Гджаплунг е най-високият пункт на китайската гранична охрана. Новият път направи възможно снабдяването на района със строителни материали. Дотогава граничните патрули нямаха никакъв подслон и използваха палатки. Местни източници твърдят, че пътят до Гджаплунг е бил завършен само за три месеца с труда на тибетски затворници. Преди това е бил построен мост при селището Джибук за преминаване на тежки военни машини.
Строежът бе осъществен под контрола на Китайската народно-освободителна армия (КНОА) и Народната въоръжена милиция (НВМ) – полувоенна формация, обособена от КНОА през 80-те години на ХХ век. От този момент тя отговаря за вътрешната сигурност в Тибет. Преди появата на павираното шосе до Гджаплунг най-близкият граничен пост се намираше в Трагмар, на 25 км от прохода Нангпа Ла.Тибетските бежанци преминават това разстояние за 2-3 нощи. А стигането до Трагмар от вътрешността на страната им отнема от 4 дни до 1 седмица.
В Трагмар има затвор с бетонни килии
В него попадат всички тибетци, които са се опитали да прекрачат границата. Бивши затворници, които по-късно са успели да избягат в Непал или Индия, разказват, че след няколко дни в Трагмар заловените се изпращат в затвора в Нджари (Шигатце), където прекарват 2-3 месеца.
През последните две години Китай драстично засили контрола по границите си. Но още през октомври 2001 г. агенция Синхуа писа: “По време на кампанията “Силен удар” офицерите и войниците от граничната охрана се борят със студа и екстремните условия, осигурявайки неприкосновеността на отечеството.
Проходът Нангпа Ла винаги е бил главен път за опитващите да се бягат зад граница. Въпреки че постовете им се намират на два часа път, нашите славни граничари патрулират всяка нощ. С кожени калпаци и тежки шинели газят сняг до пояс в ледените пориви на вятъра по склоновете на планината от двете страни на прохода”.
Стрелбата не е от вчера
През последните години западни хималаисти нееднократно са били свидетели на инциденти с употреба на огнестрелно оръжие срещу бежанци от Тибет. В някои случаи китайците са нарушавали границата на Непал. “Проведохме следствие – казва полицай от Намче Базар. Ла. Намерихме поне дузина останки от човешки тела. Някои дори в Кханджунг. Но тогава Непал не излезе с официален протест.”
През октомври 2003 г. китайски граничари откриха огън срещу 34-ма тибетци на 2 км от Гджаплунг, близо до ледниковото езеро Цо Тангжура. Отново пред очите на европейци и американци. “Когато се чу стрелба, всички се разбягахме – казва 25-годишен тибетец, успял да стигне до Катманду. – Часове наред се крихме кой където намери. Прекрачихме прохода около полунощ и през следващите 24 часа не спряхме нито за минутка, за да избягаме колкото се може по-далече.”
Смята се, че между 2000 и 3000 тибетци напускат родината си всяка година, предприемайки убийственото прекосяване на Хималаите от север на юг. 95% от тях бягат от репресиите. Останалите искат да се поклонят на Далай Лама или да заведат децата да учат си в някое от религиозните училища в Непал и Индия.
Добави коментар