2508.2006
Предлагаме ви разговора на известната руска катерачка Елена Овчинникова с единия от знаменитите братя Хубер – Томас. Темите са много - тренировките, състезанията, семейството и религията.
Елена Овчинникова (Е. О.): - Какво означават за тебе състезанията? Питам, защото сама съм участвала в тях.
Томас Хубер (Т. Х.). – Бил съм с отбора на родното ми място на открити състезания. Стартовете събираха по 200-300 души. Веднъж отпаднах след грешка в квалификациите. Друг път заех второ място в Германия. Но никога не съм се побърквал на тема състезания. Общуването със скалите винаги е било далеч по-важно.
Е. О. – Спомням си, че немският отбор винаги беше много силен, мотивиран, винаги готов да се бори докрай. Да вземем, например, Мариета Уден – даже когато катерехме в свръзка, присъствваше състезателен елемент: кой кого...
Т. Х. - Да, и тъкмо това стана причина да прекратя участието си в състезания. За мене скалното катерене не е битка, не е борба,. То е начин на живот. То е нещо много повече от състезание. Бил съм сред финалистите на национални състезания, но, разбираш ли, ти стоиш и чакаш в зоната за изолация, а навън грее слънце и скалите са топли. Ето за това си мислех в такива моменти.
Е. О. – Добре, но в такъв случай какво тогава те мотивираше да тренираш целенасочено?
Т. Х. – Тренирахме заедно с брат ми, взаимно се контролирахме и се стараехме да сме дисциплинирани. Пример за подражание и идол за мене и Алекс беше Волфганг Гюлих. Силно мотивиращо ни действаха всичките истории за Йосемити, за изкатерванията там, които слушахме още като деца. При това ние не бяхме оставени сами на себе си. Имаше група много силни скални катерачи, които бяха наши наставници. При това усилията съвсем не бяха насочени към състезателното катерене. Състезателното катерене беше единствено средство за подобряване на формата за изкачвания.
Е. О. – Помня, че вашата легендарна System Training много ми помогна. Преди шест години изпратих писмо на Алекс с молба да ми разкаже как тренира. Това, което научих от него, беше великолепно. Само с едно “но” – мускулите ми станаха прекалено обемни, без следа от женственост... (смях).
Т. Х. - Да, тази тренировъчна стеничка се появи първо в моята стая. Аз сам я направих – това беше първият System Board в света. Но честно казано, не ние с брат ми го измислихме, а Руди Клаузнер (Rudi Klausner). Тогава той беше треньор на националния отбор на Германия.
Е. О. - А, Руди! Познавам го, разбира се.
Т. Х. - (смее се) Та кой не познава Руди! Ние разговаряхме с него, обсъждахме как по-добре да тренирам, обмисляхме различни методики. И аз реших – трябва да направя System Board. С Алекс се хванахме за работа. Даже включихме в това нашия чичо. Всъщност той ми даде пари за направата. Тогава и през ум не ми минаваше, че този System Board ще си спечели популярност в цял свят.
Е. О. - Да, и в Русия се радва на широка известност.
Т. Х. - В Русия, в Германия, в Щатите – погледни, днес всяка стена има свой System Board. (с ентусиазъм). Тайната е в това, че ти тренираш и развиваш и силните, и слабите си страни, натоварваш както големите, така и малките мускули. Може да се каже, че това е усъвършенстван Campus Board… Отначало Руди предложи висове на разнообразни хватки. След това ние решихме, че идеалната тренировка за всички групи мускули е когато се катериш, а не когато висиш или скачаш от хватка на хватка. От физическа гледна точка скалното катерене е много деликатна дисциплина. При боулдъринга ти съзнателно избягваш “нелюбимите” хватки – някой не може да търпи слопъри, друг ги предпочита и т. н. А тук ти тренираш всички хватки и всички групи мускули, като при това извършваш естествени “скални” движения на тялото.
Е. О. – Вече съм питала Алекс. И на тебе ще задам същия въпрос: ти си знаменит – промени ли те славата? Повлия ли върху отношенията с твоите приятели?
Т. Х. - (въздиша) Ако трябва да съм честен, не се чувствам холивудска звезда. Славата въобще не повлия върху моя живот. И аз имам обичайните проблеми както всеки човек. Наистина, понякога журналистите почват да ме дразнят – не съм стеснителен, но не ми се иска да бъда “Хубер Всемогъщи”.
Е. О. – Ако някога дойдеш в Русия, наистина ще бъдеш Хубер Всемогъщи (смях).
Т. Х. – Наистина ли??? Интересно...
Е. О. – Наистина, ти и Алекс сте добре известни. На нашите сайтове се публикуват статии и информации за тренировки, изкачвания, личности. За вас също има публикации – Алекс знае. Хората се интересуват имате ли намерение да дойдете в Крим, на нашите любими скали?
Т. Х. – Може би в един прекрасен ден... Човек никога не знае как ще се обърне картата. Проблемът е в това, че съм постоянно на път и се старая да използвам всяка възможност, за да съм заедно със семейството си. Аз се ожених официално тази година, но имам двама сина – единият е на седем, другият – на три години. Опитвам се да ги науча да карат ски и сноуборд, да се катерят.
Е. О. – Ами тогава ела с децата. Това е чудесно място за цялото семейство...
Т. Х. – Наистина, би било хубаво. Но засега всичко при мене е планирано поне една година напред.
Е. О. – Имам няколко много лични въпроса. Задавала съм ги и на Алекс. Какво е твоето вероизповедание?
Т. Х. – Аз съм католик. Христианин, католик. И вярвам в Бога.
Е. О. - Ти медитираш, занимаваш се с йога?
Т. Х. – Медитирам задължително. Но това е по-скоро част от тренировочния процес. Запознат съм с йога и смятам, че ми помага в катеренето. За мене е много важно периодически да прочиствам съзнанието си.
Е. О. - И медитацията ти помага?
Т. Х. - Да! Много, много ми помага. Ти спомена за популярността ни с брат ми. Представи си – пристигам в Щатите и върху мене се нахвърлят куп репортери. Появяват се публикации. Отвсякъде те дърпат. Можеш да се побъркаш. И в този смисъл е много важно да прочистваш съзнанието си.
Е. О. – И един последен, традиционен въпрос: кое събитие в живота си смяташ за най-важно?
Т. Х. - (усмихва се) Раждането на децата ми. На моите синове.
Е. О. – Мои поздравления! И до виждане в Йосимити! Или може би в Крим?
Интервю на Елена Овчинникова
Към личния сайт на братя Хубер
Елена Овчинникова (Е. О.): - Какво означават за тебе състезанията? Питам, защото сама съм участвала в тях.
Томас Хубер (Т. Х.). – Бил съм с отбора на родното ми място на открити състезания. Стартовете събираха по 200-300 души. Веднъж отпаднах след грешка в квалификациите. Друг път заех второ място в Германия. Но никога не съм се побърквал на тема състезания. Общуването със скалите винаги е било далеч по-важно.
Е. О. – Спомням си, че немският отбор винаги беше много силен, мотивиран, винаги готов да се бори докрай. Да вземем, например, Мариета Уден – даже когато катерехме в свръзка, присъствваше състезателен елемент: кой кого...
Т. Х. - Да, и тъкмо това стана причина да прекратя участието си в състезания. За мене скалното катерене не е битка, не е борба,. То е начин на живот. То е нещо много повече от състезание. Бил съм сред финалистите на национални състезания, но, разбираш ли, ти стоиш и чакаш в зоната за изолация, а навън грее слънце и скалите са топли. Ето за това си мислех в такива моменти.
Е. О. – Добре, но в такъв случай какво тогава те мотивираше да тренираш целенасочено?
Т. Х. – Тренирахме заедно с брат ми, взаимно се контролирахме и се стараехме да сме дисциплинирани. Пример за подражание и идол за мене и Алекс беше Волфганг Гюлих. Силно мотивиращо ни действаха всичките истории за Йосемити, за изкатерванията там, които слушахме още като деца. При това ние не бяхме оставени сами на себе си. Имаше група много силни скални катерачи, които бяха наши наставници. При това усилията съвсем не бяха насочени към състезателното катерене. Състезателното катерене беше единствено средство за подобряване на формата за изкачвания.
Е. О. – Помня, че вашата легендарна System Training много ми помогна. Преди шест години изпратих писмо на Алекс с молба да ми разкаже как тренира. Това, което научих от него, беше великолепно. Само с едно “но” – мускулите ми станаха прекалено обемни, без следа от женственост... (смях).
Т. Х. - Да, тази тренировъчна стеничка се появи първо в моята стая. Аз сам я направих – това беше първият System Board в света. Но честно казано, не ние с брат ми го измислихме, а Руди Клаузнер (Rudi Klausner). Тогава той беше треньор на националния отбор на Германия.
Е. О. - А, Руди! Познавам го, разбира се.
Т. Х. - (смее се) Та кой не познава Руди! Ние разговаряхме с него, обсъждахме как по-добре да тренирам, обмисляхме различни методики. И аз реших – трябва да направя System Board. С Алекс се хванахме за работа. Даже включихме в това нашия чичо. Всъщност той ми даде пари за направата. Тогава и през ум не ми минаваше, че този System Board ще си спечели популярност в цял свят.
Е. О. - Да, и в Русия се радва на широка известност.
Т. Х. - В Русия, в Германия, в Щатите – погледни, днес всяка стена има свой System Board. (с ентусиазъм). Тайната е в това, че ти тренираш и развиваш и силните, и слабите си страни, натоварваш както големите, така и малките мускули. Може да се каже, че това е усъвършенстван Campus Board… Отначало Руди предложи висове на разнообразни хватки. След това ние решихме, че идеалната тренировка за всички групи мускули е когато се катериш, а не когато висиш или скачаш от хватка на хватка. От физическа гледна точка скалното катерене е много деликатна дисциплина. При боулдъринга ти съзнателно избягваш “нелюбимите” хватки – някой не може да търпи слопъри, друг ги предпочита и т. н. А тук ти тренираш всички хватки и всички групи мускули, като при това извършваш естествени “скални” движения на тялото.
Е. О. – Вече съм питала Алекс. И на тебе ще задам същия въпрос: ти си знаменит – промени ли те славата? Повлия ли върху отношенията с твоите приятели?
Т. Х. - (въздиша) Ако трябва да съм честен, не се чувствам холивудска звезда. Славата въобще не повлия върху моя живот. И аз имам обичайните проблеми както всеки човек. Наистина, понякога журналистите почват да ме дразнят – не съм стеснителен, но не ми се иска да бъда “Хубер Всемогъщи”.
Е. О. – Ако някога дойдеш в Русия, наистина ще бъдеш Хубер Всемогъщи (смях).
Т. Х. – Наистина ли??? Интересно...
Е. О. – Наистина, ти и Алекс сте добре известни. На нашите сайтове се публикуват статии и информации за тренировки, изкачвания, личности. За вас също има публикации – Алекс знае. Хората се интересуват имате ли намерение да дойдете в Крим, на нашите любими скали?
Т. Х. – Може би в един прекрасен ден... Човек никога не знае как ще се обърне картата. Проблемът е в това, че съм постоянно на път и се старая да използвам всяка възможност, за да съм заедно със семейството си. Аз се ожених официално тази година, но имам двама сина – единият е на седем, другият – на три години. Опитвам се да ги науча да карат ски и сноуборд, да се катерят.
Е. О. – Ами тогава ела с децата. Това е чудесно място за цялото семейство...
Т. Х. – Наистина, би било хубаво. Но засега всичко при мене е планирано поне една година напред.
Е. О. – Имам няколко много лични въпроса. Задавала съм ги и на Алекс. Какво е твоето вероизповедание?
Т. Х. – Аз съм католик. Христианин, католик. И вярвам в Бога.
Е. О. - Ти медитираш, занимаваш се с йога?
Т. Х. – Медитирам задължително. Но това е по-скоро част от тренировочния процес. Запознат съм с йога и смятам, че ми помага в катеренето. За мене е много важно периодически да прочиствам съзнанието си.
Е. О. - И медитацията ти помага?
Т. Х. - Да! Много, много ми помага. Ти спомена за популярността ни с брат ми. Представи си – пристигам в Щатите и върху мене се нахвърлят куп репортери. Появяват се публикации. Отвсякъде те дърпат. Можеш да се побъркаш. И в този смисъл е много важно да прочистваш съзнанието си.
Е. О. – И един последен, традиционен въпрос: кое събитие в живота си смяташ за най-важно?
Т. Х. - (усмихва се) Раждането на децата ми. На моите синове.
Е. О. – Мои поздравления! И до виждане в Йосимити! Или може би в Крим?
Интервю на Елена Овчинникова
Към личния сайт на братя Хубер
Добави коментар