2008.2006
Виктор Козлов e известeн организатор и ръководител на алпийски експедиции. През май 2007 г. възнамерява да оглави нова експедиция на К-2 (8611 м). Интервю с него публикува вестник “Советский спорт” в броя си от вчера, 19 август.
– Кого от кузбаската експедиция познавахте лично?
– Почти всички, но по-добре от останалите – Юрий Утешев, Александър Фойгт и Пьотр Кузнецов. Мога да кажа, че бяха Професионалисти с главна буква. Те бяха едни от най-силните алпинисти на нашата страна. Особено Кузнецов, който бе участник в две от моите експедиции. През 2001 г. направихме първо изкачване на най-високата по това време точка в света – Средния връх на Лхотце (Lhotce Middle, Lhotce Ta, 8414 м – бел. ред.). А през 2004 г. стигнахме до Еверест по средната част на неговата северна стена – маршрут, койти никой преди нас не бе успял да изкачи. Със съжаление трябва да призная, че такива хора в нашата страна останаха съвсем малко – не повече от петнадесетина души. След три-четири години те ще престанат да ходят по планините и край. Те нямат достойна смяна.
– Защо?
- След разпадането на Съветския съюз правителството на страната почти не поддържа своите алпинисти. Ако постигнем успех – няма да пропуснат да ни похвалят. Даже да ни наградят с ордени и медали. Както през 2001 г., когато Путин поздрави моята група за изкачването на Лхотце. Но е почти невъзможно да се получи помощ от държавата за организирането на експедиция. При което, дори ако успеем да намерим спонсори, алпинистите тренират и се подготвят за своя сметка.
– След трагедията в Пакистан чувал ли сте се с някой от оцелелите участници в експедицията?
- С мене се свърза Сергей Богомолов. Както знаете, той реализира програмата си за изкачване на всички осемхилядници. Според неговите думи, на 13 август сутринта нищо не е предвещавало бедата. За нещастие решението за продължаване на атаката е било съдбоносно. Но никой няма право да съди нашите момчета затова, че са го взели.
- Как мислите – можело ли е да се предвиди трагедията>
– По-скоро е можело да не бъде провокирана, случайно подсичайки снежната дъска. Но не мисля, че алпинистите имат вина за случилото се. А да се предвижда стихията, още повече в планината, е невъзможно.
- Имало ли е макар и теоретическа възможност за спасявне на групата на Утешев?
- Ни най-малък шанс. Трябва добре да се знае, че над 8000 м започва “Зоната на смъртта”. Дотам не летят хеликоптери – техният таван е 6000 м. Оцелелите участници в групата, разбира се, са направили опит да намерят изчезналите, но при конкретните условия това е било нереално. При това е съществувала опасност от падане на нова лавина, така че е било взето решение за незабавно спускане в базовия лагер. За да бъдат намерени хора на такава височина, трябва да се организира отделна, пълноценна спасителна експедиция. Но това е невъзможно технически, защото просто няма време. За да се задейства подобно начинание, са необходими няколко дни, а през това време на тази височина не може да оцелее нито един човек. Може да се издържи максимум един ден.
– Защо К-2 се смята за най-трудният връх в света?
- Това е най-северният осемхилядник, с тежки метеорологчини условия, които трудно се прогнозират. А организирането на експедиции на този връх е твърде трудно. Ако в околностите на Еверест има признаци на цивилизация, а до базовия лагер от север се стига с джипове, в подножието на К-2 или Чогори просто не живеят хора. До стартовата точка експедициите трябва да се добират няколко дни наред. Това е една от причините – заедно с огромните тенически трудности и непредвидимите метеорологични условия - на К-2 да не се организират комерсиални експедиции, както на Еверест. Т. е. не е възможно, дори и да си платиш скъпо и прескъпо, да те доставят на върха по предварително оборудван, осигурен и подготвен маршрут. Впрочем, в рамките на комерсиалните експедиции загиват най-много хора. Планините не са за продан. Те не могат да се купят. Трябва да си страшно нагъл, за да твърдиш, че си “покорил” някой връх. Просто можеш да го помолиш да те допусне до себе си и – това е най-важното – да те пусне да си ходиш.
- Какво според вас се чувстват сега оцелелите членове на експедицията?
– Не знам. Виждал съм смъртта в планината, но за щастие в моите експедиции не са загивали хора. Мога само да кажа, че Сергей Богомолов е железен и няма да се огъне.
– А какво според вас кара хората да рискуват живота си, тръгвайки към планинските върхове?
- Трябва да е ясно, че алпинизмът не е спорт като останалите. Това не е футбол, нито хокей, където се играе пред пълни трибуни. При алпинистите всичко е различно. Когато си сам със себе си някъде далеко в планината, извън пределите на цивилизацията, оставаш насаме с Бог. Никой няма да те съди, ако тръгнеш назад. Но и никой няма да те похвали, ако решиш да продължиш напред. Разбира се, никой от нас не се нуждае от похвали. Алпинизмът е начин на живот. И още – своеобразен патриотизъм. Независимо от това, че държавата не ни поддпдържа – ние винаги носим със себе си флага на Русия. И всеки път се прегръщаме на върха, защото сме доказали, че сме между най-добрите в света. Жалко, че групата на Утешев не успя да направи това на К-2.
Ето и интервюто на “Советский спорт” с Любов Зуева – ръководител на алпийския клуб “Ирбис” в град Кемерово. През миналата година тя загуби съпруга си Сергей – при лавинен инцидент по склоновете на пик Победа (7439 м) в Тян-Шан. Тогава той беше в една свръзка с Александър Фойгт и Аркадий Кувакин. Като по чудо последните двама оцеляха.
– Любов Петровна, как мислите – оправдан ли беше рискът на нашите алпинисти?
– Рискът е напълно разбираем. Повече от месец те се бяха борили при много тежки условия, по много труден технически маршрут. След това стигнаха до лагер 4, където изчакваха да мине лошото време. А К-2 беше съвсем наблизо. И когато се проясни, когато започна да се отваря “прозорец”, те се опитаха да стигнат до върха. Съвсем естствен е стремежът да се използва хубавият ден и да се довърши започнатото. Преди да тръгнат, ние всички казвахме на момчетата, че не трябва да се се опитват да стигнат до върха на всяка цена, че планините са вечни и остават на местата си, но по склоновете им загиват хора. По принцип, алпинистите отлично разбират това. Но понякога стремежът към върха измества здравия разум.
– Имаше информация, че храната на алпинистите е на привършване...
– Трябва да се знае, че когато се оборудват лагерите, алпинистите не вземат със себе си много храна, защото всичко трябва да се носи на гръб. А на тази експедиция се случи ситуация, при която момчетата трябваше да останат на едно място цели шест дни. А що се отнася до осигуряването на експедицията, всичко беше на най-високо ниво. В базовия лагер имаше достатъчно продукти. Екипировката и съоръженията бяха най-добрите. Съставът – блестящ. Истинските звезди Утешев и Фойгт, изгряващите звезди Кувакин и Гапонов. Но пред стихията на природата всички са равни, там няма “големи” и “малки”. Отцепи се снежна дъска (с размери 120 на 80 метра – бел. ред.) и само за един миг помете и четиримата. Връщането на оживелите беше много трудно и опасно – заради лошото време и минималната видимост. Обикновено базовият лагер се разваля напълно. А това, което се намира в подножието на К-2, е изнесено от над 100 носачи. Но както съобщиха момчетата, до тях не са стигнали никакви носачи – по всяка вероятност не са могли да си пробият път нагоре, пак заради лошото време. Те няма да чакат повече. Ще тръгнат надолу с необходимото за прехода.
– Все пак – остава ли някаква надежда за спасение на алпинистите?
- Както сами разбирате, вертолетът не е панацея. Той не може да стигне до такава височина. В базовия лагер има само шест души. Ако имаше аклиматизирани алпинисти от други експедиции, можеше да се организира група, която да излезе нагоре. Сега там просто няма такива хора, които са способни да направят такова нещо. Планината изсмуква силите докрай. Ако си слязъл, няма как да тръгнеш отново нагоре.
- Роднини на загиналите алпинисти са се обръщали към ясновидци... Те са им казали, че най-малко двама са живи, че се намират с ледена пукнатина, от която не могат да излязат...
– Извинете ме, но ми е трудно да говоря на тази тема – Любов Зуева се обръща настрани, може би за да видя пълните й със сълзи очи, но бързо се овладява и продължава: - Самата съм била в Хималаите и зная колко е тежко там. Разбирам какво е да загубиш близък човек в планината. Аркадий Кувакин има приятелка, с която искаха да се оженят след експедията. Човек не може да се примири със загубата на най-близък, когато съществува надежда – макар и съвсем илюзорна... Това е всичко, което мога да кажа...
Ако не бях побързал да си тръгна, тя сигурно щеше да се разплаче. Както плачат и се молят вече пети ден роднините и близките на загиналите алпинисти.
ДОСЛОВНО
Съпругата на Юрий Утешев – Татяна:
– Изкачването на К-2 беше мечта на мечтите в живота на Юрий, макар че имаше изкачване на Еверест през 2001 г… Последен път разговарях с него, когато беше в лагер 2. В него те живяха шест дни, без да могат да мръднат нагоре. След това разбрах, че момчетата са стигнали до лагер 3. Повече вести нямаше. Именно Юра решаваше повечето от проблемите в подготвителния период. Именно той “зарази” с тази идея хората, които помогнаха за организирането на експедицията, която изискваше много сериозни разходи…
Сергей Науменко, лекар на експедицията:
– Групата беше в лагер 4. Времето беше ужасно. Дълго уговарях момчетата, буквално ги молех да слизат, но никой не искаше да слуша. В един момент им се стори, че времето се подобрява, и тръгнаха нагоре... Първа се е движела свръзката Кулбаченко – Гапонов. След тях – Фойгт, Кузнецов, Утешев, Кувакин. Накрая – Богомолов, Банън и Телер. Дъска тръгнала, повличайки първата и втората свръзка. Кулбаченко и Гапонов успели да се откопаят и веднага се опитали да търсят останалите. Стигналата до тях трета свръзка също веднага се включила в търсенето. Под алпинистите имало огромни пукнатини, предвещаващи нови лавини. Не успелли да намерят и следа от момчетата и отчитайки огромната лавинна опасност, решили да слизат надолу …
“Советский спорт”, 19 авгист 2006 г.
– Кого от кузбаската експедиция познавахте лично?
– Почти всички, но по-добре от останалите – Юрий Утешев, Александър Фойгт и Пьотр Кузнецов. Мога да кажа, че бяха Професионалисти с главна буква. Те бяха едни от най-силните алпинисти на нашата страна. Особено Кузнецов, който бе участник в две от моите експедиции. През 2001 г. направихме първо изкачване на най-високата по това време точка в света – Средния връх на Лхотце (Lhotce Middle, Lhotce Ta, 8414 м – бел. ред.). А през 2004 г. стигнахме до Еверест по средната част на неговата северна стена – маршрут, койти никой преди нас не бе успял да изкачи. Със съжаление трябва да призная, че такива хора в нашата страна останаха съвсем малко – не повече от петнадесетина души. След три-четири години те ще престанат да ходят по планините и край. Те нямат достойна смяна.
– Защо?
- След разпадането на Съветския съюз правителството на страната почти не поддържа своите алпинисти. Ако постигнем успех – няма да пропуснат да ни похвалят. Даже да ни наградят с ордени и медали. Както през 2001 г., когато Путин поздрави моята група за изкачването на Лхотце. Но е почти невъзможно да се получи помощ от държавата за организирането на експедиция. При което, дори ако успеем да намерим спонсори, алпинистите тренират и се подготвят за своя сметка.
– След трагедията в Пакистан чувал ли сте се с някой от оцелелите участници в експедицията?
- С мене се свърза Сергей Богомолов. Както знаете, той реализира програмата си за изкачване на всички осемхилядници. Според неговите думи, на 13 август сутринта нищо не е предвещавало бедата. За нещастие решението за продължаване на атаката е било съдбоносно. Но никой няма право да съди нашите момчета затова, че са го взели.
- Как мислите – можело ли е да се предвиди трагедията>
– По-скоро е можело да не бъде провокирана, случайно подсичайки снежната дъска. Но не мисля, че алпинистите имат вина за случилото се. А да се предвижда стихията, още повече в планината, е невъзможно.
- Имало ли е макар и теоретическа възможност за спасявне на групата на Утешев?
- Ни най-малък шанс. Трябва добре да се знае, че над 8000 м започва “Зоната на смъртта”. Дотам не летят хеликоптери – техният таван е 6000 м. Оцелелите участници в групата, разбира се, са направили опит да намерят изчезналите, но при конкретните условия това е било нереално. При това е съществувала опасност от падане на нова лавина, така че е било взето решение за незабавно спускане в базовия лагер. За да бъдат намерени хора на такава височина, трябва да се организира отделна, пълноценна спасителна експедиция. Но това е невъзможно технически, защото просто няма време. За да се задейства подобно начинание, са необходими няколко дни, а през това време на тази височина не може да оцелее нито един човек. Може да се издържи максимум един ден.
– Защо К-2 се смята за най-трудният връх в света?
- Това е най-северният осемхилядник, с тежки метеорологчини условия, които трудно се прогнозират. А организирането на експедиции на този връх е твърде трудно. Ако в околностите на Еверест има признаци на цивилизация, а до базовия лагер от север се стига с джипове, в подножието на К-2 или Чогори просто не живеят хора. До стартовата точка експедициите трябва да се добират няколко дни наред. Това е една от причините – заедно с огромните тенически трудности и непредвидимите метеорологични условия - на К-2 да не се организират комерсиални експедиции, както на Еверест. Т. е. не е възможно, дори и да си платиш скъпо и прескъпо, да те доставят на върха по предварително оборудван, осигурен и подготвен маршрут. Впрочем, в рамките на комерсиалните експедиции загиват най-много хора. Планините не са за продан. Те не могат да се купят. Трябва да си страшно нагъл, за да твърдиш, че си “покорил” някой връх. Просто можеш да го помолиш да те допусне до себе си и – това е най-важното – да те пусне да си ходиш.
- Какво според вас се чувстват сега оцелелите членове на експедицията?
– Не знам. Виждал съм смъртта в планината, но за щастие в моите експедиции не са загивали хора. Мога само да кажа, че Сергей Богомолов е железен и няма да се огъне.
– А какво според вас кара хората да рискуват живота си, тръгвайки към планинските върхове?
- Трябва да е ясно, че алпинизмът не е спорт като останалите. Това не е футбол, нито хокей, където се играе пред пълни трибуни. При алпинистите всичко е различно. Когато си сам със себе си някъде далеко в планината, извън пределите на цивилизацията, оставаш насаме с Бог. Никой няма да те съди, ако тръгнеш назад. Но и никой няма да те похвали, ако решиш да продължиш напред. Разбира се, никой от нас не се нуждае от похвали. Алпинизмът е начин на живот. И още – своеобразен патриотизъм. Независимо от това, че държавата не ни поддпдържа – ние винаги носим със себе си флага на Русия. И всеки път се прегръщаме на върха, защото сме доказали, че сме между най-добрите в света. Жалко, че групата на Утешев не успя да направи това на К-2.
Ето и интервюто на “Советский спорт” с Любов Зуева – ръководител на алпийския клуб “Ирбис” в град Кемерово. През миналата година тя загуби съпруга си Сергей – при лавинен инцидент по склоновете на пик Победа (7439 м) в Тян-Шан. Тогава той беше в една свръзка с Александър Фойгт и Аркадий Кувакин. Като по чудо последните двама оцеляха.
– Любов Петровна, как мислите – оправдан ли беше рискът на нашите алпинисти?
– Рискът е напълно разбираем. Повече от месец те се бяха борили при много тежки условия, по много труден технически маршрут. След това стигнаха до лагер 4, където изчакваха да мине лошото време. А К-2 беше съвсем наблизо. И когато се проясни, когато започна да се отваря “прозорец”, те се опитаха да стигнат до върха. Съвсем естствен е стремежът да се използва хубавият ден и да се довърши започнатото. Преди да тръгнат, ние всички казвахме на момчетата, че не трябва да се се опитват да стигнат до върха на всяка цена, че планините са вечни и остават на местата си, но по склоновете им загиват хора. По принцип, алпинистите отлично разбират това. Но понякога стремежът към върха измества здравия разум.
– Имаше информация, че храната на алпинистите е на привършване...
– Трябва да се знае, че когато се оборудват лагерите, алпинистите не вземат със себе си много храна, защото всичко трябва да се носи на гръб. А на тази експедиция се случи ситуация, при която момчетата трябваше да останат на едно място цели шест дни. А що се отнася до осигуряването на експедицията, всичко беше на най-високо ниво. В базовия лагер имаше достатъчно продукти. Екипировката и съоръженията бяха най-добрите. Съставът – блестящ. Истинските звезди Утешев и Фойгт, изгряващите звезди Кувакин и Гапонов. Но пред стихията на природата всички са равни, там няма “големи” и “малки”. Отцепи се снежна дъска (с размери 120 на 80 метра – бел. ред.) и само за един миг помете и четиримата. Връщането на оживелите беше много трудно и опасно – заради лошото време и минималната видимост. Обикновено базовият лагер се разваля напълно. А това, което се намира в подножието на К-2, е изнесено от над 100 носачи. Но както съобщиха момчетата, до тях не са стигнали никакви носачи – по всяка вероятност не са могли да си пробият път нагоре, пак заради лошото време. Те няма да чакат повече. Ще тръгнат надолу с необходимото за прехода.
– Все пак – остава ли някаква надежда за спасение на алпинистите?
- Както сами разбирате, вертолетът не е панацея. Той не може да стигне до такава височина. В базовия лагер има само шест души. Ако имаше аклиматизирани алпинисти от други експедиции, можеше да се организира група, която да излезе нагоре. Сега там просто няма такива хора, които са способни да направят такова нещо. Планината изсмуква силите докрай. Ако си слязъл, няма как да тръгнеш отново нагоре.
- Роднини на загиналите алпинисти са се обръщали към ясновидци... Те са им казали, че най-малко двама са живи, че се намират с ледена пукнатина, от която не могат да излязат...
– Извинете ме, но ми е трудно да говоря на тази тема – Любов Зуева се обръща настрани, може би за да видя пълните й със сълзи очи, но бързо се овладява и продължава: - Самата съм била в Хималаите и зная колко е тежко там. Разбирам какво е да загубиш близък човек в планината. Аркадий Кувакин има приятелка, с която искаха да се оженят след експедията. Човек не може да се примири със загубата на най-близък, когато съществува надежда – макар и съвсем илюзорна... Това е всичко, което мога да кажа...
Ако не бях побързал да си тръгна, тя сигурно щеше да се разплаче. Както плачат и се молят вече пети ден роднините и близките на загиналите алпинисти.
ДОСЛОВНО
Съпругата на Юрий Утешев – Татяна:
– Изкачването на К-2 беше мечта на мечтите в живота на Юрий, макар че имаше изкачване на Еверест през 2001 г… Последен път разговарях с него, когато беше в лагер 2. В него те живяха шест дни, без да могат да мръднат нагоре. След това разбрах, че момчетата са стигнали до лагер 3. Повече вести нямаше. Именно Юра решаваше повечето от проблемите в подготвителния период. Именно той “зарази” с тази идея хората, които помогнаха за организирането на експедицията, която изискваше много сериозни разходи…
Сергей Науменко, лекар на експедицията:
– Групата беше в лагер 4. Времето беше ужасно. Дълго уговарях момчетата, буквално ги молех да слизат, но никой не искаше да слуша. В един момент им се стори, че времето се подобрява, и тръгнаха нагоре... Първа се е движела свръзката Кулбаченко – Гапонов. След тях – Фойгт, Кузнецов, Утешев, Кувакин. Накрая – Богомолов, Банън и Телер. Дъска тръгнала, повличайки първата и втората свръзка. Кулбаченко и Гапонов успели да се откопаят и веднага се опитали да търсят останалите. Стигналата до тях трета свръзка също веднага се включила в търсенето. Под алпинистите имало огромни пукнатини, предвещаващи нови лавини. Не успелли да намерят и следа от момчетата и отчитайки огромната лавинна опасност, решили да слизат надолу …
“Советский спорт”, 19 авгист 2006 г.
Добави коментар