Британците Ник Бълък* (Nick Bullock) и Мат Хеликър (Matt Helliker) преодоляха девственото севроизточно ребро на Южен Уантсан (Huantsan Sur, 5919 м) в Кордилера Бланка (Cordillera Blanca), Перу.

До този момент по стените, които обкръжават долината Кебрада Алуина (Quebrada Alhuina), до която Бълък и Хеликър стигнаха от отдалеченето градче Чавин, имаше само два тура.

Отначало двамата планираха изкатерване по кулоара между Южен (Huantsan Sur) и Западен (Huantsan Oeste, 6270 м) Уантсан. Но условията не им позволиха да тръгнат по него. Тогава те се насочиха към 1000-метровото североизточно ребро на Южен Уантсан.

Новата линия се състои от три части. Първата е ронлив скален терен, преодолян от двамата без никаква осигуровка. Втората – и най-трудната – се състои от невероятни снежно-ледени формации (“чадъри”, ледени надвеси и сераци). Тя бе премината по следите, оставени от наскоро паднали лавини. Третата част е малко по-лесна и има снежно-леден характер и извежда до снежните полета под Южен Уантсан.

Ник и Мат започнаха изкачването си на 25 юни в 10.00 часа. Катериха до 17.30 часа и бивакуваха. На следващия ден бяха на върха. До базовия лагер в подножието слязоха в 13.00 часа на 27 юни – след още един бивак по пътя на изкачването

Новият тур бе наречен “Death or Glory”. Оценката му е TD/ ED. Бълък реши да не оценява маршрута от гледна точка на техническите трудности, защото – както казва – “цифричките не могат да отразят психическата заангажираност при преодоляването на “Death or Glory”.

Няколко дни след това забележително изкачване нов маршрут се появи на друг връх в масива – Северен Уантсан (Huanstan Norte, 6113 м). Негови автори станаха перуанците Бето Пинто (Beto Pinto), Мигел Кито (Miguel Quito), Кристиан Щол (Christian Stoll) и Роландо Морале (Rolando Morale). Те тръгнаха по него на 11 юли и след пет дни бяха на Северен Уатсан.

Тяхната линия носи името “The Wayquis way” (“wayquis” на езика кечуа означава “братя”). Тя следва западния гребен и малко преди финала си се включва в маршрута по северното ребро, преминат през 1952 г. от френско-холандската свръзка Лионел Тере-де Боои-Егелер (Lionel Terray, de Booy, Egeler). Последните трима през същата 1952 г. правят първото изкачване на главния връх в масива Уантсан (Huantsan, 6369 м).

Оценката на перуанците за трудностите по 620-метровия “The Wayquis way” е MD+ 70-90° VI. За съжаление те не успяха да стигнат до Главния връх на Уантсан (Huantsan, 6369 м), на който човешки крак не е стъпвал от 1999 г.

--------------------------

*Името на Ник Бълък (Nick Bullock) придоби световна известност след като прокара премиерно тура “Edge of Darkness” на Тенгканг Поче (Tengkang Poche, 6500 м), в района на Кхумбу Химал (Khumbu Himal), Непал. Това стана след тридневно изкачване в алпийски стил със сънародника му Ник Картър (Nick Carter). То започна в 02.00 часа след полунощ на 23 октомври 2004 г. За 10 часа двамата преодоляха 1300 м по снежни кулоари (65-70°), на места пресечени от скални прагове. Когато до върховия гребен им оставаха 300 м, но теренът не предлагаше удобно място за бивак, двамата решиха да останат на 5900 м.

На следващия ден тръгнаха в 07.00 сутринта. Стената над тях с наклон 70-80° наложи катерене с илюзорна осигуровка по пръхкав сняг или по скали с тънка ледена “заливка”. Катеренето допълнително бе затруднено от силния студ. След 12 часа, в 19.00 часа вечерта, стигнаха до гребена, където прекараха нощта в снежна пещера. Пътят към крайния успех – стигането до отдалечения на 1 км Тенгканг Поче, бе препречен от трудния гребен. При това положение Бълък и Ник Картър решиха да започнат спускане по пътя на изкачването. В основата на стената бяха след 12 часа.

Според тях новият маршрут “Edge of Darkness” има трудност TD+/ED1 и IV според шотландската категоризация. .

По www.ukclimbing.com и www.barrabes.com