Сензационно изобретение патентоваха учени от Университета в Инсбрук. Те внесоха радикални промени в конструкцията на преносимата барокамера, известна повече като “Чувал на Гамов*”. През последните 20 г. тя е спасила живота на стотици жертви на височинната болест.

Промяната – но с пълно запазване на идеята на Гамов за увеличаване на въздушното налягане и симулиране по този начин на условия, отговарящи на по-малки надморски височини, което спасява живота на пострадалите – се състои в отказа от трудната за обслужване камера за цялото тяло и замяната и с лек шлем от синтетичен материал, обхващащ главата и шията, използван вече години наред при даване на кислород и неинвазивно изкуствено дишане. Това е т. нар. CPAP-Helm. Модифицираният шлем има в допълнение специален редуцир-вентил и ръчна помпа, позволяваща повишаване на налягането вътре в шлема до желано ниво, евентуално с добавка на кислород от бутилка. Лекият шлем може да бъде взиман на трекинги и да бъде изнасян до високите експедиционни лагери. Не е необходимо запознаването с дълга инструкция и предварители тренировки.

Модифицираното съоръжение е наречено “TAR (Thin Air Rescue)-Helm” и с много голям успех е издържало тестовете в Алпите. Това лято е неговото главно изпитание в Памир, по склоновете на някогашния пик Ленин (сека пик Независимост, 7134 м). Там от няколко дни се намира екип от австрийски алпинисти и учени. Голямото струпване на хора с различна квалификация може да предложи на екипа случаи на автентични заболявания от различни проявления на височинната болест и възможност да проверят резултатността на усилията си в реални условия.

Хипербаричният чувал на Гамов – от името на неговия създател, през последните години се превърна в истинска панацея срещу проблемите с височината по време на експедиции и трекинги. Описаните в литературата примери за резултатна интервенция в случаите на мозъчен (HACE, High Altitude Celebral Edema) и белодробен (HAPE, High Altitude Pulmonary Edema) оток са стотици. Но в същото време някои конструктивни недостатъчци на съоръжението силно ограничават приложението му. То е голямо и обемисто (220 х 65 см), тежко (над 6 кг), скъпо и доста сложно за обслужване. Поради това по време на изкачвания не е част от оборудването на високите лагери, където е най-нужно.

Никак не е без значение и намаляването на цената. Ако всички тестове по склоновете на пик Независимост (7134 м) – в лагерите на 4400, 5300 и 6400 м, бъдат успешни, сигурно в много скоро време “TAR-Helm” (“Thin Air Rescue-Helm”) ще бъде достъпен на пазара.

Като знаем, заболеваемостта и травматизмът при височинния алпинизъм са твърде високи – около дo 25%, а средната смъртност е 3%. Това по убедителен начин беше потвърдено на Еверест през предмусонния сезон на 2006 г. и въобще не беше някакво “Божие наказание” – както произтичаше от тона на средствата за масово осведомяване. Тъй като повечето от починалите бяха жертва на AMS (Acute Mountain Sickness), HACE или HAPE, намаляването на заплахата от тях решително трябва да намали посочените по-горе проценти.

Юзеф НИКА

-----------------------------

*Идеята за “Чувала на Гамов” първоначално няма нищо общо с алпинизма. Тя е формулирана през 80-те години, когато е популярна философията на спортната тренировка “тренирай на ниско, спи на високо”. Когато спортистът тренира на малка надморска височина, неговият организъм получава достатъчно количество кислород и може да понася значителни натоварвания. Когато човек спи на голяма надморска височина, организмът започва да изработва по-голямо количество червени кръвни телца, които са му необходими като компенсация на кислородната недостатъчност. Гамов прави изобретението си за спортисти, които живеят на голяма надморска височина. Но въпреки многобройните статии в пресата и телевизионните шоу-програми, портативната барокамера не намира почти никако търсене – защото повечето от спортистите живеят на “нормална” надморска височина.

Тогава Гамов се обръща към алпинизма или по-скоро алпинистите се обръщат към него. Американският алпийски клуб (The American Alpine Club) поканва Игор Гамов като консултант в борбата срещу висчоинната болест. И много скоро последният започва да продава своите “чували” направо вкъщи, получавайки заявки по телефона. Така продължва до 1989 г., когато продава патента си на компанията “DuPont”.

След като нещата с “чувала” взимат такъв неочакван и благоприятен обрат, Гамов прави следващото си аналогично изобретение – т. нар. височинно легло. Имайки предвид факта, че организмът започва да изработва повече кръвни телца на голяма височина, Гамов преобръща наопаки идеята си за чувала, създавайки устройство, което симулира голяма надморска височина. По този начин спортистите вече могат да тренират на малка надморска височина, а да спят “на високо”. Според Гамов и според други учени, които са изследвали използването на височинното легло, ефектът е същият както при непозволените препарати, считани за допинг, използвани от колоездачите, но за разлика от тях – напълно безвредни, легални и разрешени.

Леглото може да се използва и от алпинисти, които действат на голяма надморска височина, при намалено парциално налягане на кислорода. Но какво представлява леглото? Това е херметически затворен цилиндър, който имитира надморска височина до 5000 м. По такъв начин може да се получи аклиматизация, която е необходима за базовия лагер на Еверест, без специално за това да се ходи до Непал или Тибет. В литературата са описани случаи, когато устройството е използвано за намаляване на престоя във високите планини.

Рустем Игор Гамов е американски учен и изобретател от руски произход, професор по химия в Университета в Боулдър, щата Колорадо. Син е на знаментия учен Георгий Антонович Гамов (1904, Одеса -1968, Боулдър), който създава теорията на бета-разпадането и обяснява т. нар. “тунелен ефект”, въвежда в науката понятието “взаимодействие на Гамов-Телер” и става баща на американската водородна бомба с Едуард (Едвард) Телер, който е емигрант от Унгария. Георгий Гамов е първият съветски учен-невъзвръщенец, който след командировка в Белгия с протекцията на “самия” Вячеслав Молотов, “забравя” да се върне в СССР. Според мнението на редица най-авторитетни учени Гамов е единственият човек в света, чиито поне три откртия са били достойни за Нобелова награда – теорията за квантовите тунелни преходи (въз основа на която са развити представите за работата на квантовите устройства на днешния hi tech), Теорията за Големия всзив и Теорията за генетическия код и начините за предване на наследствена информация.

Майка на Игор Гамов е известната балерина Ро Гамова. Първоначално Игор тръгва по нейните стъпки и на 17 години, след като завършва балетно учлище, се включва в трупата “National Ballet Company”. Но скоро се отказва и завършва химия в University of Colorado, като се увлича от конен спорт, мотоциклетизъм и карате. Игор Гамов притежава 11 патента, регистрирани от Патентното ведомство на САЩ. Пет от тях са за портативни барокамери, а два – за леководолазни дихателни апарати.