0408.2006
Казваме го на един от най-големите полски спортни катерачи и алпинисти – Александър Лвов, който от утре една седмица ще гостува в България. Среща с него и прожекция на диапозитиви ще има на 7 август, понеделник, 2006 г.
Тя ще започне от 18,00 ч. в Галерията на Полския институт* на ул. “Веслец” № 12.
Входът е свободен.
Алек е роден на 18 септември 1953 г. в Краков. Катери се от 1970 г. От 1971-а е член на Клуб Високогурски във Вроцлав (до моемента на разпускането му през 1998 г.). От 1999 г. е член на Клуб Високогурски в Катовице.
През 1973 г. завършва елитарното авиационно училище във Вроцлав с диплом “Механик на самолетно оборудване”, а през 1983-а (след девет и половина години следване) – Факултета по механика на Вроцлавската политехника. Там защитава дипломна работа на тема “Изисквания към издръжливостта и техниката на осигуряване като основни проблеми в използването на катерачните въжета” и става инженер. Сега не упражнява професията си, тъй като формално е земеделец и землевладелец (частно стопанство 53 в село Конрадув). Занимава се преди всичко с журналистика.
През 1994 г. създава първото в Полша месечно списание за катерене “Гури и алпинизм” (“Планини и алпинизъм”, “Góry i alpinizm”), което редактира и издава до днес – вече дванайста година. Във връзка с това от 1995 г. – винаги последния уикенд на септември – организира “Срещи на приятелите на “Планините и алпинизма”. Досега са проведени 11 срещи.
Автор е на многобройни статии и други материали на алпийска тема. Издал е книгите “Избрах планините” (“Wybrałem góry”, 1990 г.) и “Да победиш – значи да оцелееш” (“Zwyciężyć znaczy przeżyć”, 1994 г.) и учебното помагало “Алпийските въжета” (“Liny alpinistyczne”, 1991 г.).
Катерачната му кариера започва през 1970 г. от скалите в Гури Соколе на масива Рудави Яновские (пещерен курс) и от Карконошите. През 1971 г. завършва курс по алпинизъм в Клуб Високогурски – Вроцлав. В Татрите изкачва през лятото и зимата значителен брой турове. Едно от най-добрите му постижения е първото зимнио изкачване по супердиретисимата на Казалница (с Мариан Пиекутовски). През 1975-79 г. катери в Алпите (през лятото и зимата), в Норвегия, в Памир и Хиндукуш. Участва в международни състезания по спортно катерене в тогавашните СССР и Чехословакия, а така също в България и Унгария. Два пъти – през 1974 и 1975 х. – е шампион на Полша в дисциплината “скорост”.
Два пъти посещава Кавказ (1981 и 1987 г.). Експедициятя в Афганистан, по време на която с Кшиштоф Виелицки и Йежи Пиеткиевич правят първо изкачване по лявото (3000 м) ребро на Кохе Шахаур (Kohe Szachaur, 7116 м) и стигането до пик Революция (6954 м) в Памир с Януш Скорек, Лудвиг Вилчински и Януш Мончка са начало на височинната му кариера. Участник е в експедицията, която през 1979/ 80 г. направи първото зимно изкачване на Еверест.
През следващите години участва в многобройни хималайски експедиции – на К-2 (8611 м, два пъти, един път при опита за първо зимно изкачване), на Дхаулагири (8167 м, два пъти), на Ялунг Канг (или Западна Кангчендзьонга, 8505 м, през зимата), Броуд пик (8047 м, през зимата) и на Еверест (два пъти). Стъпил е на четири осемхилядника – по премиерен маршрут на Манаслу (8163 м, 1984 г., с Кшиштоф Виелицки), Лхотце (8516 м, в чист алпийски стил, 1986 г., с Тадеуш Каролчак), Чо Ойю (8201 м, чист алпийски стил, 1987 г., с Тадеуш Каролчак) и Гашербрум-2 (8035 м, 1993 г., с Пьотр Снопчински и Лари Хол).
В по-ниските планини има първо полско и най-бързо от всички досега изкачване на Пумори (7165 м) – соло за 7, 5 часа. През есента на 1991 г. организира и ръководи международна експедиция по Западния гребен на Еверест – “Polish Jack Wolfskin Everest Expedition '91”. Участва в експедиции на Латок-3 (1984 г.), на Ракапоши (1990 г.), на Диран (1991, американска). През 1995 и 1997 г. е три пъти на Аконкагуа (6959 м), през 2000 г. – на Хан Тенгри (6995 м). Общо 18 пъти е изкачвал върхове над 6000 м в Хиндукуш, Памир, Хималаите, Каракорум, Андите и Тян-Шан.
През 1992-1993 г. е водещ на телевизонното предаване във Втора програма на Полската национална телевизия “Александър Лвов кани...”. По-късно, до 1995 г., на всеки две седмици, води рубриката “Пътешествия с Алек Лвов”. От 1993 г. – освен да се катери – по време на експедициите започва да снима, стигайки с камера до осемхилядника Гашербрум-2. Негови филми са многократно излъчвани от Нациоанлната телевизия и TV Вроцлав. След 1996 г. редовно участва в журитата на междунаодните фестивали на планинарския филм в Попрад, Братислава и Теплице. Като журналист редовно отразява фестивалите на планинарския филм в Тренто (Италия), Теплице, Попрад и Грац.
От 1991 г. е регистриран като земеделски стопанин и собственик на стопанство от 20 хектара в Конрадув, близо до Лондек Здруй. През 2000 и 2001 г. е председател на Управителния съвет на акционерното дружество “Чарна Гура” АД, изграждащо и експлоатиращо големия ски-център в Шиенна, близо до Строние Шльонске, в масива Снежник (Шниежник).
Два пъти е награждаван с почетния златен медал “за изключителни спортни постижения”.
На 12 април 2000 г. в Соколики (на скалите близо Тшчинск) с няколко приятели отбеляза 30-годишнината на заниманията си с катерене и алпинизъм, преминавайки – както преди години – тура “Пшез Бжоске” на Сукиеннице.
Добре дошъл в България, Алек. Отново си сред приятели.
---------------------
*тел. 02/ 981-09-07, 02/ 987-21-59; факс 02/ 981-57-44
instytut.polski@mbox.contact.bg;
www.polinst-bg.org
Тя ще започне от 18,00 ч. в Галерията на Полския институт* на ул. “Веслец” № 12.
Входът е свободен.
Алек е роден на 18 септември 1953 г. в Краков. Катери се от 1970 г. От 1971-а е член на Клуб Високогурски във Вроцлав (до моемента на разпускането му през 1998 г.). От 1999 г. е член на Клуб Високогурски в Катовице.
През 1973 г. завършва елитарното авиационно училище във Вроцлав с диплом “Механик на самолетно оборудване”, а през 1983-а (след девет и половина години следване) – Факултета по механика на Вроцлавската политехника. Там защитава дипломна работа на тема “Изисквания към издръжливостта и техниката на осигуряване като основни проблеми в използването на катерачните въжета” и става инженер. Сега не упражнява професията си, тъй като формално е земеделец и землевладелец (частно стопанство 53 в село Конрадув). Занимава се преди всичко с журналистика.
През 1994 г. създава първото в Полша месечно списание за катерене “Гури и алпинизм” (“Планини и алпинизъм”, “Góry i alpinizm”), което редактира и издава до днес – вече дванайста година. Във връзка с това от 1995 г. – винаги последния уикенд на септември – организира “Срещи на приятелите на “Планините и алпинизма”. Досега са проведени 11 срещи.
Автор е на многобройни статии и други материали на алпийска тема. Издал е книгите “Избрах планините” (“Wybrałem góry”, 1990 г.) и “Да победиш – значи да оцелееш” (“Zwyciężyć znaczy przeżyć”, 1994 г.) и учебното помагало “Алпийските въжета” (“Liny alpinistyczne”, 1991 г.).
Катерачната му кариера започва през 1970 г. от скалите в Гури Соколе на масива Рудави Яновские (пещерен курс) и от Карконошите. През 1971 г. завършва курс по алпинизъм в Клуб Високогурски – Вроцлав. В Татрите изкачва през лятото и зимата значителен брой турове. Едно от най-добрите му постижения е първото зимнио изкачване по супердиретисимата на Казалница (с Мариан Пиекутовски). През 1975-79 г. катери в Алпите (през лятото и зимата), в Норвегия, в Памир и Хиндукуш. Участва в международни състезания по спортно катерене в тогавашните СССР и Чехословакия, а така също в България и Унгария. Два пъти – през 1974 и 1975 х. – е шампион на Полша в дисциплината “скорост”.
Два пъти посещава Кавказ (1981 и 1987 г.). Експедициятя в Афганистан, по време на която с Кшиштоф Виелицки и Йежи Пиеткиевич правят първо изкачване по лявото (3000 м) ребро на Кохе Шахаур (Kohe Szachaur, 7116 м) и стигането до пик Революция (6954 м) в Памир с Януш Скорек, Лудвиг Вилчински и Януш Мончка са начало на височинната му кариера. Участник е в експедицията, която през 1979/ 80 г. направи първото зимно изкачване на Еверест.
През следващите години участва в многобройни хималайски експедиции – на К-2 (8611 м, два пъти, един път при опита за първо зимно изкачване), на Дхаулагири (8167 м, два пъти), на Ялунг Канг (или Западна Кангчендзьонга, 8505 м, през зимата), Броуд пик (8047 м, през зимата) и на Еверест (два пъти). Стъпил е на четири осемхилядника – по премиерен маршрут на Манаслу (8163 м, 1984 г., с Кшиштоф Виелицки), Лхотце (8516 м, в чист алпийски стил, 1986 г., с Тадеуш Каролчак), Чо Ойю (8201 м, чист алпийски стил, 1987 г., с Тадеуш Каролчак) и Гашербрум-2 (8035 м, 1993 г., с Пьотр Снопчински и Лари Хол).
В по-ниските планини има първо полско и най-бързо от всички досега изкачване на Пумори (7165 м) – соло за 7, 5 часа. През есента на 1991 г. организира и ръководи международна експедиция по Западния гребен на Еверест – “Polish Jack Wolfskin Everest Expedition '91”. Участва в експедиции на Латок-3 (1984 г.), на Ракапоши (1990 г.), на Диран (1991, американска). През 1995 и 1997 г. е три пъти на Аконкагуа (6959 м), през 2000 г. – на Хан Тенгри (6995 м). Общо 18 пъти е изкачвал върхове над 6000 м в Хиндукуш, Памир, Хималаите, Каракорум, Андите и Тян-Шан.
През 1992-1993 г. е водещ на телевизонното предаване във Втора програма на Полската национална телевизия “Александър Лвов кани...”. По-късно, до 1995 г., на всеки две седмици, води рубриката “Пътешествия с Алек Лвов”. От 1993 г. – освен да се катери – по време на експедициите започва да снима, стигайки с камера до осемхилядника Гашербрум-2. Негови филми са многократно излъчвани от Нациоанлната телевизия и TV Вроцлав. След 1996 г. редовно участва в журитата на междунаодните фестивали на планинарския филм в Попрад, Братислава и Теплице. Като журналист редовно отразява фестивалите на планинарския филм в Тренто (Италия), Теплице, Попрад и Грац.
От 1991 г. е регистриран като земеделски стопанин и собственик на стопанство от 20 хектара в Конрадув, близо до Лондек Здруй. През 2000 и 2001 г. е председател на Управителния съвет на акционерното дружество “Чарна Гура” АД, изграждащо и експлоатиращо големия ски-център в Шиенна, близо до Строние Шльонске, в масива Снежник (Шниежник).
Два пъти е награждаван с почетния златен медал “за изключителни спортни постижения”.
На 12 април 2000 г. в Соколики (на скалите близо Тшчинск) с няколко приятели отбеляза 30-годишнината на заниманията си с катерене и алпинизъм, преминавайки – както преди години – тура “Пшез Бжоске” на Сукиеннице.
Добре дошъл в България, Алек. Отново си сред приятели.
---------------------
*тел. 02/ 981-09-07, 02/ 987-21-59; факс 02/ 981-57-44
instytut.polski@mbox.contact.bg;
www.polinst-bg.org
Добави коментар