На 12 юли т. г. Исо Планич (Iso Planic) и Горан Ферлан (Goran Ferlan) от експедицията “Serbia Kararakorum 2006” стъпиха на Гашербрум-2 (8035 м). При влошаващо се време двамата успяха да слязат до лагер 2 (6500 м).

Там, заедно с местните височинни носачи Садик (Sadik) и Саид (Said), прекараха тежка нощ, опитвайки се да задържат палатката, която бесният вятър се мъчеше да изтръгне от ръцете им.

На следващанта сутрин четиримата се отправиха към лагер 1 (5900 м) и – ако е възможно – към базовия лагер. Парапетите бяха покрити от новия сняг и намирането им беше невъзможно. Така слизането бе направено без фиксираните въжета.

Последното влошаване на времето промени до неузнаваемост и по драматичен начин ситуацията. Върху ледника се отвориха многобройни нови пукнатини. Плюс това те бяха скрити под дебел пласт нов сняг. Така разстоянието между лагер 2 и лагер 1, което на слизане нормално се преминава за 90 минути, отне на Планич, Ферлан, Садик и Саид цели 6 часа.

Преодолявайки лабиринта от ледени клопки и стигайки до мястото на лагер 1, те изгубиха около час и половина, за да го открият в снежната буря. На другия ден пътят от лагер 1 до базовия лагер им костваше нови 7 часа пълзене и “плуване” в масите бял пух. На всеки от тях се случи да попадне в ледена пукнатина. Горан Ферлан хлътна в ледена бездна с дълбочина 30 метра. С общите усилия на тримата останали той бе измъкнат за около час. В базовия лагер Горан слезе щастлив и в добра “психо-телесна кондиция” – по думите на ръководитуля на експедицията Миливой Ерделджан (Milivoj Erdeldjan). Той няма нищо счупено – само няколко натъртвания и охлузвания.