2207.2006
Това не е заглавие на поредния катастрофичен филм, а факт, установен от учените, които изследват гигантското срутване от Източната стена на Айгер, за което писахме преди няколко дни.
Тогава около 2 000 000 куб. метра скална маса се сринаха на неколкостотин метра по-долу в долината.
Както съобщава английският “The Times”, в групата от геолози и глациолози на мястото на събитието е и Ханс-Рудолф Койсен (Hans-Rudolf Keusen) – един от най-големите швейцарски специалисти и експерти в тази област. Според него срутването от Източната стена на Айгер е една от най-големите каменни лавини, която е наблюдавана в планините. Единствената утеха е, че стихията не е предизвикала никаква щети и в огромното срутище не са забелязани следи от човешко присъствие.
В планините винаги са съществували подобни явления. Масивите са един от променливите елементи на средата. Те са подвластни на ерозия, на въздействието на водата, снега и останалите атмосферни фактори. Но това, което поразява и предизвиква дълбок размисъл в настоящата ситуация, е скоростта, с която се отдръпват алпийските ледници. Тя зависи пряко от различните аномалии и глобалните промени в климата на Земята..
В последните десетилетия се наблюдава все по-голяма честота на каменните лавини и увеличаване на размера им. Учените обясняват нарастването на интензивността им със споменатото отдръпване на ледниците (като например на глетчера Гринделвалд, Grindelwald, в подножието на Айгер). Но всичко, което може да се направи, е да бъдат наблюдавани обезпокоителните явления – от Доломитите до Западните Алпи. Както и във всички “бели планини”, изградени от варовик или негови метаморфирали форми.
Засега голямата каменна лавина от Източната стена на Айгер – чисто по швейцарски – бе незабавно превърната в туристическа атракция. Редица местни фирми веднага включиха в офертите си “last minute” посещения на гигантското свлачище.
Справка:
Айгер (Eiger) е разположен в Бернер Оберланд (Berner Oberland), Западните Алпи, Швейцария. Висок е 3970 м. Северната му стена е 1800 м и тя е причина за невероятната слава на този връх. Заедно в Реброто Уокър (Walker Pillar) на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) и Северната стена на Матерхорн (Matterhorn) тя има изключително място в историята на алпинизма.
Първото изкачване на Айгер е направено на 11 август 1858 г. Негови автори са местните гидове Кристиан Алмер (Christian Almer) и Петер Борен (Peter Bohren) и англичанинът Чарлз Барингтън (Charles Barrington).
Първи по прочутата Северна стена се изкачват немците Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair) и Лудвиг Фьорг (Ludwig Vörg) и австрийците Хайнрих Харер (Heinrich Harrer) и Фриц Каспарек (Fritz Kasparek) – на 24 юли 1938 г.
Тогава около 2 000 000 куб. метра скална маса се сринаха на неколкостотин метра по-долу в долината.
Както съобщава английският “The Times”, в групата от геолози и глациолози на мястото на събитието е и Ханс-Рудолф Койсен (Hans-Rudolf Keusen) – един от най-големите швейцарски специалисти и експерти в тази област. Според него срутването от Източната стена на Айгер е една от най-големите каменни лавини, която е наблюдавана в планините. Единствената утеха е, че стихията не е предизвикала никаква щети и в огромното срутище не са забелязани следи от човешко присъствие.
В планините винаги са съществували подобни явления. Масивите са един от променливите елементи на средата. Те са подвластни на ерозия, на въздействието на водата, снега и останалите атмосферни фактори. Но това, което поразява и предизвиква дълбок размисъл в настоящата ситуация, е скоростта, с която се отдръпват алпийските ледници. Тя зависи пряко от различните аномалии и глобалните промени в климата на Земята..
В последните десетилетия се наблюдава все по-голяма честота на каменните лавини и увеличаване на размера им. Учените обясняват нарастването на интензивността им със споменатото отдръпване на ледниците (като например на глетчера Гринделвалд, Grindelwald, в подножието на Айгер). Но всичко, което може да се направи, е да бъдат наблюдавани обезпокоителните явления – от Доломитите до Западните Алпи. Както и във всички “бели планини”, изградени от варовик или негови метаморфирали форми.
Засега голямата каменна лавина от Източната стена на Айгер – чисто по швейцарски – бе незабавно превърната в туристическа атракция. Редица местни фирми веднага включиха в офертите си “last minute” посещения на гигантското свлачище.
Справка:
Айгер (Eiger) е разположен в Бернер Оберланд (Berner Oberland), Западните Алпи, Швейцария. Висок е 3970 м. Северната му стена е 1800 м и тя е причина за невероятната слава на този връх. Заедно в Реброто Уокър (Walker Pillar) на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) и Северната стена на Матерхорн (Matterhorn) тя има изключително място в историята на алпинизма.
Първото изкачване на Айгер е направено на 11 август 1858 г. Негови автори са местните гидове Кристиан Алмер (Christian Almer) и Петер Борен (Peter Bohren) и англичанинът Чарлз Барингтън (Charles Barrington).
Първи по прочутата Северна стена се изкачват немците Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair) и Лудвиг Фьорг (Ludwig Vörg) и австрийците Хайнрих Харер (Heinrich Harrer) и Фриц Каспарек (Fritz Kasparek) – на 24 юли 1938 г.
Добави коментар