Предлагаме ви интервюто на Веселина Петракиева с Николай Петков и Дойчин Боянов, които на 8 юли, събота, изкачиха връх Нанга Парбат в Хималаите (8125 м). То бе излъчено по Дарик радио в понеделник, на 10 юли.

Веселина Петракиева: Поздравления, Николай! Как протече изкачването? Как се чувствате сега след трудния път нагоре и обратно?

Николай Петков: Това ни е първият ден, след като пристигнахме в базовия лагер. В момента се възстановяваме. Същевременно подготвяме багажа за отпътуване от тук, от района. Сега за изкачването. Нас ни нямаше около една седмица и напредвахме лагер след лагер. Във върховата пирамида, където продължава да е достатъчно трудно, няма никакви възможности за осигуряванел Всеки от нас трябваше сам да напредва и да разчита на себе си, тъй като склонът е изключително опасен. Имахме 1 ден забавяне спрямо предварителния план, който се породи от факта, че се наложи с Дойчин да избием невероятно дълга пъртина в тежък снягл Това ни изцеди до последно между лагер 3 и щурмовия лагер 4. Радостното е, че успяхме в този един ден, на тази височина от 7400 м, да възстановим част от силите си и те ни стигнаха да щурмуваме на следващия ден.

Веселина Петракиева: Какво се случи на върха, Николай? Как го изживяхте?

Николай Петков: Невероятна е панорамата от този връх. Просто той е така разположен, че в едната посока се открива целият Каракорум с К-2, с Броуд Пик до него и всичките осемхилядници. В другата посока се вижда Хиндукуш, в третата – Хималаите. Това е нещо невероятно. Не знам дали някъде по света може да се види подобно нещо.

Веселина Петракиева: Дойчине, ти как се чувстваш като първия човек, който стъпи на Нанга Парбат за този сезон, човекът, който е проправил пъртината до тези 8125 м?

Дойчин Боянов: Аз не искам никой да остава с впечатлението, че аз съм човекът, който е проправял пъртината до върха. Просто в последната част на изкачването така се стекоха обстоятелствата, че аз бях отпред. Другото, което може да остане като някакво грешно впечатление, е, че ние сме прокарвали пъртина на някакво равно място. В горната си част върхът на места наближава 60 градуса наклон. Снегът е пръхкав като захар и когато нагазиш в него, стига до колене. А когато котките ти срещнат твърдата скала отдолу и драскат, оставаш като без опора. Един много особен момент, в който не чувстваш сигурност. Това беше 20 часа от нашето пребиваване на върховата пирамида на Нанга Парбат. Разчиташ на собствените си възможности.
Как се чувствах на върха или какво заварих там, тъй като пристигнах първи? Това беше в 1.30 на обяд. Малко преди върха намерих една “ледена ръка” – съоръжение, което се използва в алпинизма. Имаше и едно скатано въже - може би около 80 или 100 метра. От него отрязах парче. За един фирнов клин завързах българското знаме. Освен него на върха оставих една икона на Светите братя Кирил и Методий. Направих снимки във всички посоки. Имахме чудесно време, страхотен късмет. Видимостта беше чудесна. Както каза Николай – от една точка наблюдаваш три релефни карти на трите най-високи планини на света. Много особен момент. Трудно бих го описал с думи.

Веселина Петракиева: Какво ви предстои в следващите дни? Експедицията не приключва с този успех. Май ви остава по-трудната част?

Дойчин Боянов: Това беше много важен етап и аз не мога да преценя дали това беше по-трудната, или по-лесната част. Само ще кажа, че върхът беше изключително труден. И аз, и Николай оценяваме маршрута като технически, чието преодоляване зависи донякъде – не донякъде, а изцяло – от психологическата устойчивост на катерача. Какво ни предстои? Утре рано сутринта поемаме от базовия лагер към Чилас. Там ще се разделим с доктор Станева. Тя беше изключително важна за тази част на експедицията, през която с Николай осъществихме много пълноценна аклиматизациял На нея ще разчитаме във втората част на експедицията. Сега ни предстои една седмица възстановяване в град Скарду, който е административен център и столица на пакистанската провинция Балтистан. Там ще се срещнем с трекинг-група, която ще пристигне от България. В нея влизат около 6 човека наши приятели. С тях след седемдневен преход ще стигнем до Конкордия – уникално място в сърцето на Каракорум. Там се свързват три големи ледника. От него се виждат четири осемхилядника, между които е и втората ни цел – Хидън Пик (8068 м). Разчитайки на аклиматизация от Нанга Парбат, с Николай сме си поставили за цел да прокараме български маршрут на този връх. Както е известно, досега той не е изкачван от българи, няма дори и български опит. С Николай ще имаме между 2-3 дни, през които ще наблюдаваме бъдещия маршрут, ще следим за опасните места по него, за пътя на лавините. Очакваме на Хидън пик да бъдем не повече от 10 дни. Пожелаваме си живот и здраве и да имаме успех.

Национално Дарик Радио©
Веселина Петракиева©