0707.2006
Украинските състезатели се върнаха от Европейското първенство по състезателно катерене морално травмирани. В регламента не са предвидени правила за психологическа безопасност и материални компенсации за тяхното нарушаване. А жалко.
Отмяната на състезанието в дисциплината боулдъринг се оказа именно такава тежка травма за състезателите.
Григорий Иванович Чуб, заслужил треньор на Украйна:
Лично за мене това наистина беше тежка психологическа травма. Основната част от участниците в Европейското първенство беше пристигнала за състезанието по боулдъринг: При това на собствени разноски. Що се отнася до маршрутите, то според мене профилът на стената, по която бяха наредени, беше – меко казано - старичък. Освен това бяха доста по-дълги от нормалното. Никой не можеше да предвиди и да се подготви за това положение, което изискваше от състезателите много голяма издръжливост.
Максим Стенковой (шести резултат в “скоростта”):
В Русия напоследък се появиха много силни състезатели и конкуренцията с тях става все по-трудна. И попадането в друга часова зона също не беше в наша ползя. Стартът на “скоростта” беше в 7 часа сутринта наше време, така че беше трудно да се настроиш. А финалите бяха чак вечерта – прекъсването беше прекалено голямо. Т. е. началото можеше да бъде насрочено за по-късен и час.
Маршрутите, според мене, бяха нормални, макар че на стената бяха поставени релефни хватки, нещо, което много рядко се използва в “скоростта”. По принцип знаех, че руснаците тренират на трудни маршрути за скорост и се готвих именно за това. А тук маршрутите се оказаха “бързи” – по тях просто трябваше да се “тича”. И точно това –мисля – повлия на представянето ми. Аз и останалите се готвихме за нещо съвършено различно. Маршрутите за “скоростта” бяха подредени от местни момчета, които не бяха попаднали в отбора за европейското първенство. Т. е. стана така, че бяха подготвили маршрутите за своите хора. Макар че състезателят трябва да е готов за всичко...
Олга Бежко:
В нашия отбор нямаше желаещи да участват в комерсиалното състезание по боулдъринг, защото не искахме да подкрепяме Пиратинский – бяхме дошли на Европейско първенство. Всеки отрано се готви за стартовете.Изразходва много физически и морални сили. Отначало въобще не повярвахме, че боулдърингът може да бъде отменен. Официалната версия беше, че “покривката върху местата, където се допират скочищата, не отговаря на изискванията за безопасност”. Макар че скочищата не бяха чак толкова лоши. Те просто бяха малко и недостатъчни. А маршрутите бяха прекалено високи и при финиширане можеше да се приземиш извън скочището. Такава опасност действително съществуваше. Но и на други състезания са се случвали различни ситуации. В Екатеринбург очевидно се появи някакъв стар конфликт. И още нещо, което много ме учуди – стената за “трудността” беше по-ниска от тази за “скоростта”.
Людмила Мелник
© ExtremeUa.com
Отмяната на състезанието в дисциплината боулдъринг се оказа именно такава тежка травма за състезателите.
Григорий Иванович Чуб, заслужил треньор на Украйна:
Лично за мене това наистина беше тежка психологическа травма. Основната част от участниците в Европейското първенство беше пристигнала за състезанието по боулдъринг: При това на собствени разноски. Що се отнася до маршрутите, то според мене профилът на стената, по която бяха наредени, беше – меко казано - старичък. Освен това бяха доста по-дълги от нормалното. Никой не можеше да предвиди и да се подготви за това положение, което изискваше от състезателите много голяма издръжливост.
Максим Стенковой (шести резултат в “скоростта”):
В Русия напоследък се появиха много силни състезатели и конкуренцията с тях става все по-трудна. И попадането в друга часова зона също не беше в наша ползя. Стартът на “скоростта” беше в 7 часа сутринта наше време, така че беше трудно да се настроиш. А финалите бяха чак вечерта – прекъсването беше прекалено голямо. Т. е. началото можеше да бъде насрочено за по-късен и час.
Маршрутите, според мене, бяха нормални, макар че на стената бяха поставени релефни хватки, нещо, което много рядко се използва в “скоростта”. По принцип знаех, че руснаците тренират на трудни маршрути за скорост и се готвих именно за това. А тук маршрутите се оказаха “бързи” – по тях просто трябваше да се “тича”. И точно това –мисля – повлия на представянето ми. Аз и останалите се готвихме за нещо съвършено различно. Маршрутите за “скоростта” бяха подредени от местни момчета, които не бяха попаднали в отбора за европейското първенство. Т. е. стана така, че бяха подготвили маршрутите за своите хора. Макар че състезателят трябва да е готов за всичко...
Олга Бежко:
В нашия отбор нямаше желаещи да участват в комерсиалното състезание по боулдъринг, защото не искахме да подкрепяме Пиратинский – бяхме дошли на Европейско първенство. Всеки отрано се готви за стартовете.Изразходва много физически и морални сили. Отначало въобще не повярвахме, че боулдърингът може да бъде отменен. Официалната версия беше, че “покривката върху местата, където се допират скочищата, не отговаря на изискванията за безопасност”. Макар че скочищата не бяха чак толкова лоши. Те просто бяха малко и недостатъчни. А маршрутите бяха прекалено високи и при финиширане можеше да се приземиш извън скочището. Такава опасност действително съществуваше. Но и на други състезания са се случвали различни ситуации. В Екатеринбург очевидно се появи някакъв стар конфликт. И още нещо, което много ме учуди – стената за “трудността” беше по-ниска от тази за “скоростта”.
Людмила Мелник
© ExtremeUa.com
Добави коментар