3006.2006
Специално за www.climbingguidebg.com
Дори най-възрастните планинци в Хималаите не помнят толкова дълъг период хубаво време през пролетта. Поради това и въпреки политическата несугурност в Непал, изкачванията на Еверест се сипеха като от рог на изобилието.
Според непалските власти през предмусонния сезон на 2006 г. от ледника Кхумбу на върха са се изкачили 90 чужденци (клиенти на комерсиални експедиции и алпинисти) и 104 шерпи. Все още няма официални данни за стигналите до 8848 м от север, откъм ледника Ронгбук. Но дори според груби пресмятания те са най-малко два пъти повече. Говори се за около 500 души през тази пролет. Хубавото време настъпи след първата десетдневка на май. На 11 и 12 май 11 участници в чилийска експедиция стъпиха на Лхотце (8516 м). Между тях бяха 4 шерпи и госпожа Мария Пас Ибара (Maria Paz Ibarra).
Но в центъра на вниманието – както винаги – бе Еверест. Преобладаваха комерсиалните изкачвания – с кислород, с парапети, с по-голям от друг път брой шерпи. Последното обяснява факта, че напоследък до върха стигат колкото клиенти на комерсиалните експедиции, и толкова представители на “обслужващия персонал”.
Едно от малкото спортни начинания, които предизвикаха интерес, беше опитът на британската военна експедиция да стигне до “Третия полюс” по комбинация от Западния гребен и Кулоара на Хорнбайн. За съжаление той завърши много бързо.
Двете смели спускания със ски по Кулоара на Нортън на 16 май имаха трагичен финал. Шведът Томас Олсон падна от около 8500 м. Тялото му бе намерено 1800 м по-ниско... Това – за съжаление – не беше единственият смъртен случай на Еверест. Броят на жертвите от двете страни на масива стигна 12.
Много се писа за 16-ото поред изкачване на Апа Шерпа. Не по-малко впечатляващо е шестото стигане до Еверест на неговата сънародничка Лхакпа Шерпани, която вече е собственичка на трекинг-агенция и гид, но то остана почти незабелязано. На 17 май японецът Такао Арайяма (на 70 години, 7 месеца и 13 дни) повдигна, макар и незначително, горната възрастова граница за мъжете, изкачили Еверест, установена през май 2003 г. от друг японец - Юичиро Миура. Последният заяви, че се готви за нов рекорд през 2008 г., когато ще бъде на 75 години! Той иска да го посвети на олимпийските игри в Пекин.
Имаше и няколко траверса на Еверест. На 11 май кореецът Парк Йонг-Сеок (на 43 г.) и шерпът Джангбу се изкачиха по Китайския маршрут от север и слязоха по Класическия (на Хилари и Тензинг) от юг. На 20 май италианецът Симоне Моро (формално член на полската експедиция от юг) премина същото разстояние, но в обратна посока. Рекорден траверс направи Дава Шерпа – за 20 часа от Тибет към Непал. На 25 и 26 май австрийският skyrunner Кристиян Щангл пробяга разстоянието от базовия лагер на ледника Ронгбук до Еверест за 16 часа и 42 минути. Още 6 часа му отне слизането до подножието. В Книгата на Гинес ще бъде записано “постижението” на 25-годишния шерп Лхакпа Тхарке, който се съблече гол на 8848 м и престоя така 3 минути. Това предизвика вълна от възмущение особено сред сънародниците му, които възпримат този акт като оскверняване на свещения връх и пълна профанация на алпинизма.
За щастие примерите за превъзмогване на собствената слабост и болката са много повече. На 15 май на Еверест бе 47-годишният новозеландец Марк Инглис – с протези на двата крака. Това е един от най-големите успехи на хората с недъзи и инвалидност, но също така и на съвременните технологии за производство на протези. Още в началото на 2006 г. писах за намерението на австрийският диабетик Гери Винклер. Той бе решил да изкачи Еверест, като тръгне от брега на Червено море – т. е. да преодолее най-голямата възможна денивелация на Земята. Пътешествието му към Непал с маунтин байк започна на 13 декември 2005 г. Той преодоля 9258 м и в събота, 20 май (при втория си опит), бе на Еверест. Три дни по-късно, на 23 май, друг диабетик – Уил Крос (на 40 г. от САЩ) също бе на върха. Медиите обърнаха по-голямо внимание на втория, дори не забелязвайки австриеца. Тъжна практика стават кражбите в лагерите – дори в тези над 7000 м, както и атмосферата в подвърховите партии, която често напомня бойно поле.
Освен Еверест и масово обсаждания Чо Ойю (8201 м) малко други върхове привлякоха вниманието през този сезон. Някои експедиции разглеждаха Чо Ойю и Шиша Пангма като загрявка преди по-сериозните изкачвания. Максут Жумаев и Василий Пивцов от Алмати (Казахстан) стъпиха на Дхаулагири (8167 м) и Анапурна (8091 м) по класическите им маршрути, като действаха в алпийски стил.
Имаше и 4 Golden Jubilee Expeditions – по две на Лхотце (8516 м) и Манаслу (8163 м). На първия връх изкачванията бяха неочаквано много. На Манаслу, след падане в ледникова пукнатина, загина австралийката Сюзън Ерика Фийър (на 43 г.). На същия връх Денис Урубко и Сергей Самойлов (Казахстан) прокараха нов маршрут по неговия североизточен склон. До 7500 м той е леден, нагоре преодолява скален и микстов терен. Денивелацията му е 2860 м (от 5300 до 8160 м), а трудността – 6A. С изкачването си на Кангчендзьонга (8586 м) на 14 май австрийката Герлинде Калтенбрунер вече има 9 осемхилядника и е на първо място сред дамите по този показател. Тя се отказа от намерението си да атакува Лхотце веднага след това, но през лятото ще пробва късмета си на Броуд пик (8047 м).
На 16 и 17 май Валерий Бабанов се опита да премине соло 1100-метровата западна стена на Чомо Льонцо. Успя само отчасти, стигайки до предвърховото било. За върха, по собствените му думи, не му останаха нито сили, нито време. Решението за отказване – пак по собствените му думи – е било “нелегкий вибор” (“трудеин избор”).
За хит на сезона трябва да приизнаем словенските изкачвания в Джанак Химал (района на Кангчендэьонга). На 28 и 29 април алпинисти от Словения бяха на двата по-ниски върна в масива на Патибара. А на 5 и 6 май Андрей Щремфель и Роб Залокар стъпиха на девствения Джанак Чули (Janak Chuli, 7035 или 7070 м). Изкачването беше направено по красивото му и впечатляващо югозападно ребро (1150 м, IV-V, 60-70 градуса на ледените участъци, един бивак на 6800 м). До подножието двамата се върнаха с 14 рапела. Така броят на неизкачваните седемхилядници, който не е много голям, намаля с още един. В същото време, на 23 май, в индийската част на Хималаите австралийците Глен и Хедър Сингълмен направиха BASE-скок от източната стена на Меру (6604 м), подобрявайки предизвикалия навремето огромна сензация рекорд на Глен, поставен на Транго през 1992 г.
За успеха на “Polish-Russian Falvit Expedition” се изписа и изприказва много. На 18 май на Еверест с трима шерпи стъпиха петима мъже (четирима поляци и един руснак) и третата поред полякиня – Мартина Войчиеховска, на която световните медии отделиха огромно внимание. Но не като на забележителна алпинистка, а като на момиче от корицата на “Плейбой” (“The Observer” от 21 май писа: “there was an ascent by a Polish Playboy Bunny”).
На 11 май на Централния връх на Шиша Пангма бе Пьотр Снопчински от HiMountain Team. Поздравления и възхищение заслужава Анна Червинска за изкачването й на Макалу на 25 май. Експедицията на Пьотр Пустелник изкачи най-напред Чо Ойю. После се прехвърли в южното подножие на Анапурна (8091 м) и преодоля дългото източно било на върха. До Главния връх (8091 м) на 21 май (в 20.45 часа) стигна. словакът Петер Хамор. Пьотр Моравски и Пьотр Пустелник спряха на Източния връх на Анапурна (Annapurna NE, 8010 м) и се отказаха от близката цел, за да помогнат на тибетски алпинист, пострадал от снежна слепота. Пьотр Пустелник загуби поредния си двубой с Анапурна, но с Пьотр Моравски със сигурност заслужават награда “Fair Play”.
На Еверест имаше многобройни нещастни случаи. Имаше и направо невероятни оцелявания и “възкръсвания”. Корейката Джеонг Хие Куак (на 25 г.) преживя 300-метрово падане от 8600 м. Нейният персонален шерп я намери след шест часа с леки контузии, но със сериозни измръзвания. С помощта на неколцина шерпи тя слезе до подножието, където своята полезност потвърди малката полева болница на американката д.р Луън Фрийър на ледника Кхумбу.
Заключителен акорд на сезона беше приключението на австралиеца Линкълн Хол. С необикновения си драматизъм то заслужи място в списъка на най-невероятните случаи в историята на височинния алпинизъм. Сметнат за умрял, Хол прекара нощта на 25 срещу 26 май на 8600 м, на ръба на 3000-метровата пропаст – неосигурен, без кислород, без бивачни съоръжения (палатка, спален чувал, постелка), без очила, с частично разкопчани дрехи. На сутринта бе намерен от група клиенти на една от комерсиалните експедиции, водена от гида Дан Мейзър. След като бе установено, че Хол е жив, започна спасителна акция. В хода й Хол до такава степен се възстановир че започна да се движи със собствени сили, за да стигне до базовия лагер в напълно приемлива форма. Дори имаше сили да се шегува, задавайки въпроса: “Сигурно сте изненадани, че ме виждате тук?” Има сериозни измръзвания. Но е жив е вече е у дома. Кой казва, че не трябва да вярваме на чудеса?
Юзеф НИКА
Дори най-възрастните планинци в Хималаите не помнят толкова дълъг период хубаво време през пролетта. Поради това и въпреки политическата несугурност в Непал, изкачванията на Еверест се сипеха като от рог на изобилието.
Според непалските власти през предмусонния сезон на 2006 г. от ледника Кхумбу на върха са се изкачили 90 чужденци (клиенти на комерсиални експедиции и алпинисти) и 104 шерпи. Все още няма официални данни за стигналите до 8848 м от север, откъм ледника Ронгбук. Но дори според груби пресмятания те са най-малко два пъти повече. Говори се за около 500 души през тази пролет. Хубавото време настъпи след първата десетдневка на май. На 11 и 12 май 11 участници в чилийска експедиция стъпиха на Лхотце (8516 м). Между тях бяха 4 шерпи и госпожа Мария Пас Ибара (Maria Paz Ibarra).
Но в центъра на вниманието – както винаги – бе Еверест. Преобладаваха комерсиалните изкачвания – с кислород, с парапети, с по-голям от друг път брой шерпи. Последното обяснява факта, че напоследък до върха стигат колкото клиенти на комерсиалните експедиции, и толкова представители на “обслужващия персонал”.
Едно от малкото спортни начинания, които предизвикаха интерес, беше опитът на британската военна експедиция да стигне до “Третия полюс” по комбинация от Западния гребен и Кулоара на Хорнбайн. За съжаление той завърши много бързо.
Двете смели спускания със ски по Кулоара на Нортън на 16 май имаха трагичен финал. Шведът Томас Олсон падна от около 8500 м. Тялото му бе намерено 1800 м по-ниско... Това – за съжаление – не беше единственият смъртен случай на Еверест. Броят на жертвите от двете страни на масива стигна 12.
Много се писа за 16-ото поред изкачване на Апа Шерпа. Не по-малко впечатляващо е шестото стигане до Еверест на неговата сънародничка Лхакпа Шерпани, която вече е собственичка на трекинг-агенция и гид, но то остана почти незабелязано. На 17 май японецът Такао Арайяма (на 70 години, 7 месеца и 13 дни) повдигна, макар и незначително, горната възрастова граница за мъжете, изкачили Еверест, установена през май 2003 г. от друг японец - Юичиро Миура. Последният заяви, че се готви за нов рекорд през 2008 г., когато ще бъде на 75 години! Той иска да го посвети на олимпийските игри в Пекин.
Имаше и няколко траверса на Еверест. На 11 май кореецът Парк Йонг-Сеок (на 43 г.) и шерпът Джангбу се изкачиха по Китайския маршрут от север и слязоха по Класическия (на Хилари и Тензинг) от юг. На 20 май италианецът Симоне Моро (формално член на полската експедиция от юг) премина същото разстояние, но в обратна посока. Рекорден траверс направи Дава Шерпа – за 20 часа от Тибет към Непал. На 25 и 26 май австрийският skyrunner Кристиян Щангл пробяга разстоянието от базовия лагер на ледника Ронгбук до Еверест за 16 часа и 42 минути. Още 6 часа му отне слизането до подножието. В Книгата на Гинес ще бъде записано “постижението” на 25-годишния шерп Лхакпа Тхарке, който се съблече гол на 8848 м и престоя така 3 минути. Това предизвика вълна от възмущение особено сред сънародниците му, които възпримат този акт като оскверняване на свещения връх и пълна профанация на алпинизма.
За щастие примерите за превъзмогване на собствената слабост и болката са много повече. На 15 май на Еверест бе 47-годишният новозеландец Марк Инглис – с протези на двата крака. Това е един от най-големите успехи на хората с недъзи и инвалидност, но също така и на съвременните технологии за производство на протези. Още в началото на 2006 г. писах за намерението на австрийският диабетик Гери Винклер. Той бе решил да изкачи Еверест, като тръгне от брега на Червено море – т. е. да преодолее най-голямата възможна денивелация на Земята. Пътешествието му към Непал с маунтин байк започна на 13 декември 2005 г. Той преодоля 9258 м и в събота, 20 май (при втория си опит), бе на Еверест. Три дни по-късно, на 23 май, друг диабетик – Уил Крос (на 40 г. от САЩ) също бе на върха. Медиите обърнаха по-голямо внимание на втория, дори не забелязвайки австриеца. Тъжна практика стават кражбите в лагерите – дори в тези над 7000 м, както и атмосферата в подвърховите партии, която често напомня бойно поле.
Освен Еверест и масово обсаждания Чо Ойю (8201 м) малко други върхове привлякоха вниманието през този сезон. Някои експедиции разглеждаха Чо Ойю и Шиша Пангма като загрявка преди по-сериозните изкачвания. Максут Жумаев и Василий Пивцов от Алмати (Казахстан) стъпиха на Дхаулагири (8167 м) и Анапурна (8091 м) по класическите им маршрути, като действаха в алпийски стил.
Имаше и 4 Golden Jubilee Expeditions – по две на Лхотце (8516 м) и Манаслу (8163 м). На първия връх изкачванията бяха неочаквано много. На Манаслу, след падане в ледникова пукнатина, загина австралийката Сюзън Ерика Фийър (на 43 г.). На същия връх Денис Урубко и Сергей Самойлов (Казахстан) прокараха нов маршрут по неговия североизточен склон. До 7500 м той е леден, нагоре преодолява скален и микстов терен. Денивелацията му е 2860 м (от 5300 до 8160 м), а трудността – 6A. С изкачването си на Кангчендзьонга (8586 м) на 14 май австрийката Герлинде Калтенбрунер вече има 9 осемхилядника и е на първо място сред дамите по този показател. Тя се отказа от намерението си да атакува Лхотце веднага след това, но през лятото ще пробва късмета си на Броуд пик (8047 м).
На 16 и 17 май Валерий Бабанов се опита да премине соло 1100-метровата западна стена на Чомо Льонцо. Успя само отчасти, стигайки до предвърховото било. За върха, по собствените му думи, не му останаха нито сили, нито време. Решението за отказване – пак по собствените му думи – е било “нелегкий вибор” (“трудеин избор”).
За хит на сезона трябва да приизнаем словенските изкачвания в Джанак Химал (района на Кангчендэьонга). На 28 и 29 април алпинисти от Словения бяха на двата по-ниски върна в масива на Патибара. А на 5 и 6 май Андрей Щремфель и Роб Залокар стъпиха на девствения Джанак Чули (Janak Chuli, 7035 или 7070 м). Изкачването беше направено по красивото му и впечатляващо югозападно ребро (1150 м, IV-V, 60-70 градуса на ледените участъци, един бивак на 6800 м). До подножието двамата се върнаха с 14 рапела. Така броят на неизкачваните седемхилядници, който не е много голям, намаля с още един. В същото време, на 23 май, в индийската част на Хималаите австралийците Глен и Хедър Сингълмен направиха BASE-скок от източната стена на Меру (6604 м), подобрявайки предизвикалия навремето огромна сензация рекорд на Глен, поставен на Транго през 1992 г.
За успеха на “Polish-Russian Falvit Expedition” се изписа и изприказва много. На 18 май на Еверест с трима шерпи стъпиха петима мъже (четирима поляци и един руснак) и третата поред полякиня – Мартина Войчиеховска, на която световните медии отделиха огромно внимание. Но не като на забележителна алпинистка, а като на момиче от корицата на “Плейбой” (“The Observer” от 21 май писа: “there was an ascent by a Polish Playboy Bunny”).
На 11 май на Централния връх на Шиша Пангма бе Пьотр Снопчински от HiMountain Team. Поздравления и възхищение заслужава Анна Червинска за изкачването й на Макалу на 25 май. Експедицията на Пьотр Пустелник изкачи най-напред Чо Ойю. После се прехвърли в южното подножие на Анапурна (8091 м) и преодоля дългото източно било на върха. До Главния връх (8091 м) на 21 май (в 20.45 часа) стигна. словакът Петер Хамор. Пьотр Моравски и Пьотр Пустелник спряха на Източния връх на Анапурна (Annapurna NE, 8010 м) и се отказаха от близката цел, за да помогнат на тибетски алпинист, пострадал от снежна слепота. Пьотр Пустелник загуби поредния си двубой с Анапурна, но с Пьотр Моравски със сигурност заслужават награда “Fair Play”.
На Еверест имаше многобройни нещастни случаи. Имаше и направо невероятни оцелявания и “възкръсвания”. Корейката Джеонг Хие Куак (на 25 г.) преживя 300-метрово падане от 8600 м. Нейният персонален шерп я намери след шест часа с леки контузии, но със сериозни измръзвания. С помощта на неколцина шерпи тя слезе до подножието, където своята полезност потвърди малката полева болница на американката д.р Луън Фрийър на ледника Кхумбу.
Заключителен акорд на сезона беше приключението на австралиеца Линкълн Хол. С необикновения си драматизъм то заслужи място в списъка на най-невероятните случаи в историята на височинния алпинизъм. Сметнат за умрял, Хол прекара нощта на 25 срещу 26 май на 8600 м, на ръба на 3000-метровата пропаст – неосигурен, без кислород, без бивачни съоръжения (палатка, спален чувал, постелка), без очила, с частично разкопчани дрехи. На сутринта бе намерен от група клиенти на една от комерсиалните експедиции, водена от гида Дан Мейзър. След като бе установено, че Хол е жив, започна спасителна акция. В хода й Хол до такава степен се възстановир че започна да се движи със собствени сили, за да стигне до базовия лагер в напълно приемлива форма. Дори имаше сили да се шегува, задавайки въпроса: “Сигурно сте изненадани, че ме виждате тук?” Има сериозни измръзвания. Но е жив е вече е у дома. Кой казва, че не трябва да вярваме на чудеса?
Юзеф НИКА
Добави коментар