Историята на Нанга Парбат започва през 1835 г., когато англичанинът Годфри Томъс Вин и кашмирецът Раджа Ахмед Шах изкачили "прохода Гурайс" и на север се открил изумителният връх Диармул или Нанга Парбат (8125 м).

Нанга Парбат (8125 м, на езика кашмири “Голата планина”) се намира в Западните Хималаи. Издига се над долините Рупал (от юг), Диамир (от запад) и Ракхиот (от север). На места разликата във височините възлиза на 7000 м и е най-голяма относителна денивелация в света. Рупалската стена се издига 4500 м над едноименната долина при дължина 5700 м. Тя се смята за най-голяма скална стена в света. Наричат Нанга Парбат “Планината-убиец на немски говорещите алпинисти” и “Немската съдбовна планина”. През 1932 г. върхът отнема живота на Вилхелм Меркл, Вилибалд Велценбах, Улрих Виланд - тримата най-добри немски алпинисти по онова време, и на шестима шерпи. А на 20 юни 1937 г. под белия саван на нощна лавина се оказват спящите в лагер 1 седем немци и шестима шерпи. От групата оцелява единствено шерпа Дава Тхондуп приятел на Т. Норгей (Tenzing Norgay), който е бил в базовият лагер. Истории като горната могат да се разказват безкрай. В началото на списъка с жертвите са англичанинът Алфред Фредерик Мъмъри и носачите гуркхи Рагхубир Тхапа и Таман Сингх – при първата въобще експедиция на осемхилядник точно преди 110 г. – през 1895-а.

Нанга Парбат е девети по височина и трети изкачен осемхилядник в света.

Успех на Ники и Дойчин, които са в подножието му, аклиматизирайки се за предстоящото изкачване.
След това те ще се прехвърлят в Каракорум, където ще направят опит за нов, премиерен маршрут по девственото Югозападно ребро на Гашербрум-1 (8068 м), известен и под името Хидън пик.

Историята на върха накратко:

3-ти юли 1953 г. австриеца Херман Бул достига върха за първи път в самостоятелно изкачване.

22 юли 1962 г. в 17:00 часа след изкачване по Диамирският склон на върха стъпват германците Тони Кинсхофер, Зиги Льов и Андерл Манхардт. Ръководител на експедицията е д-р К. М. Херлигкофер. Зиги Льов загива на слизане, а Тони Кинсхофер и Андерл Манхардт оцеляват, но плащат скъпо за победата си, като изгубват всичките пръсти на краката си.

27 юни 1970 г. братята Райнхолд и Гюнтер Меснер, прокарват нов премиерен маршрут по Южната или Рупалската стена. Гюнтер Меснер загива на слизане при падане на лавина.

9 август 1978 г. Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) прави солово изкачване по нов маршрут по Диамирската стена.

15 юли 1985 г. първото чисто женско изкачване е на полска експедиция по немският път на Диамирският склон. На върха се изкачват Кристина Палмовска, Ана Червинска и Ванда Руткевич.

14 септември 1990 г. Ханс Камерландер прави първо спускане със ски от върха.

18 август 1993 г., в 18:15 часа, първият българин Тончо Тончев, за сега единствен достига върха сам. Ръководител на експедицията е Минко Занковски.

2005 г. американците Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) прокарват нов премиерен маршрут по Рупалската стена. Маршрут е дълъг 4100 м, трудността му има оценка WI4 M5, 5.9. Преминат е в алпийски стил за шест дни.

21 юли 2005 г. корейците Kim Chang Ho и Lee Hyun Jo, направиха втория в историята траверс на Нанга Парбат, в експедиционен стил от Рупалската страна към Диамир, подобно на братята Меснер преди 35 г.