На 25 май т. г. австриецът Кристиян Щангл (Christian Stangl) успя да стигне от базовия лагер в тибетското подножие на Еверест до връхната му точка за 16 часа и 42 минути. При това без употреба на кислород!

Спускането му беше също толкова стремително – 6 часа.

Кристиян напусна базовия лагер в 05.00 часа. Беше облечен в лек пухен костюм. Носеше половин литър течност, няколко енергетични блокчета и солени бисквити. През цялото време използва само щеки, без ледокоп и жумари. Също така нямаше радиостанция или сателитен телефон.

Първият му опит за скоростно изкачване на Еверест от север беше направен на 15 май. Тогава, тръгвайки в 03.00 часа, стигна до 8200 м. Загубата на чувствителност в стъпалата го накара да спре и да опъне палатка, под чиято закрила можеше да се погрижи за ходилата си. Опитът беше преустановен, но Кристиян получи потвърждение, че се намира в много добра форма.

При следващия си опит 10 дни по-късно на върховата пирамида той видя човек, който се изкачваше с две бутилки на гърба. За да скъси разстоянието между себе и него, увеличи скоростта до краен предел и го задмина. Никъде по скалните участъци не използва парапети. Другият атакуващ Еверест стигна до върха 1 минута след австриеца. Свали маската си и само успя да каже: “Мили Боже, ти катериш без кислород!”

“Не позволих еуфорията да замъгли съзнанието ми. Трябваше бързо да слизам надолу” – казва Кристиян пред австрийския сайт MountEverest.au. В района на първото стъпало задмина около 10 души. Забеляза и няколко мъртви тела…”Истинско гробище” – отбелязва на същото място.

На същия ден – 25 май, в който Кристиян реализира едно от най-големите спортни постижения в Хималаите през този сезон, Еверест беше атакуван от две групи клиенти на комерсиални експедиции. Едната беше ръководена от Скот Уулъмз (Scott Woolums), другата беше на Александър Абрамов (“Семь вершин”). Както е известно, този ден на Еверест бяха австралиецът Линкълн Хол (Lincoln Hall) и трима шерпи. Немецът Томас Вебер (Thomas Weber) умря в ръцете на двамата придружаващи го шерпи и гида Хари Кийкстра (Harry Kikstra), на които до върха не стигнаха само 50 м денивелация. По-късно започна цялата история с мнимата смърт на Линкълн и спасяването му по чудо, след като на следващата сутрин бе намерен от Дан Мейзър (Dan Mazur) и клиентите на друга комерсиална експедиция.

Досега няма официална статистика за скоростните изкачвания от север. Постижения се регистрират от юг, при това всички в последните години са реализирани с употреба на кислород. Актуалният рекорд принадлежи на Пемба Дорджи Шерпа (Pemba Dorjie Sherpa). Поставен е на 21 май 2004 г. и възлиза на 8 часа и 10 мин. Успехът на Щангл е с много по-висока стойност. Първо – защото е без кислород. Второ – защото бе постигнат по убийствено дългия Китайски маршрут от север, който предполага прекалено дълго оставане в “Зоната на смъртта”.

Първото изкачване на Еверест в рамките на едно денонощие бе дело на французина Марк Батар (Marc Batard) на 5 октомври 1990 г. То бе без кислород и възлиза на 22 часа и 29 мин от базовия лагер на ледника Кхумбу до върха и обратно.

Първото в историята изкачване на осемхилядник и слизане от него за по-малко от 24 часа е дело на легендарния Кшиштоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), петият човек в света, стъпил на всичките 14 осемхилядника. На 14 юли 1984 г. той стигна до Главния връх на Броуд пик (Broad peak Main, 8047 м) и се спусна до базовия лагер за 22 часа и 19 мин.