2805.2006
Този случай ще влезе в историята на Еверест като един от най-редките. В него по невиждан начин се преплитат съвършенно нетипично (хубаво) време на Еверест, съобщение за смърт, страшна самотна нощ на 8700 м. И невероятен късмет на сутринта.
Дан Мейзър по пътя към върха забелязва, че тялото, което се намира край пъртината, издава признаци на живот. Следва организирана с размах спасителна акция, с огромни количества кислород и всичко останало…
50-годишният австралиец Линкълн Хол не е за първи път на Еверест. През 1984 г. той е в състава на австралийската експедиция, която прокарва премиерен маршрут по Северната стена в комбинация с Кулоара на Нортън – без използване на кислород, в лек, почти алпийски стил*.
През тази година Линкълн се върна на Еверест, за да помогне на своя 15-годишен сънародник Кристофър Харис, който заедно със своя безумен баща (безумен, защото одобряваше това намерение) хранеше надеждата да стане най-младият австралиец, стъпил на върха и т. н… Какъв интерес е имал Линкълн? Как е могъл сериозен човек като него да се забърка в толкова съмнителен проект? Сигурно Линкълн е имал своя мотив. След получения припадък (слава Богу на 7000 м!)**. Кристофър тръгна надолу (наистина, дори и след този инцидент баща му беше съгласен на още един опит за изкачване…), а Линкъл реши въпреки всичко да тръгне към върха.
И така, на 24 май в компанията на имащия проблеми със зрението Томас Вебер (още един одиозен клиент на експедицията – при загуба на зрението при всяко натоварване, той все пак тръгна към върха. И умря – наистина, твърде високо), гида Хари Кийкстра и трима шерпи стигна до лагер 3 (8300 м). Оттам след нощувка всички те поеха към върха.
Но да спазим хронологията на събитията около Линкълн.
25 май 2006 г. 18.30 часа московско време. От предния базов лагер (ABC, advance base camp, 6400 м). Новости от експедицията “7 Summits Club” и “Альпиндустрия” под ръководството на Александър Абрамов.
От 21 до 25 август на Еверест се установи изключително хубаво време без вятър. В 00.00 часа на 25 май от лагера на 8300 м към върха тръгна група в състав Линкълн Хол (Австралия), Томас Вебер (Германия), гида Хари Кийкстра (Холандия) и петима височинни носачи шерпи. Групата носеше със себе си голямо количество кислород, тъй като част от участниците се отказаха от атака и в лагера на 8300 м се намираха над 20 бутилки кислород. В 09.00 часа Линкълн Хол, съпровождан от трима шерпи, изкачи върха в добро темпо и радостно съобщи за това по радиостанцията. В 09.15 часа се включи Хари Кийкстра и съобщи, че Томас Вебер, алпинистът с проблеми в зрението, е загубил напълно способността си да вижда и в това състояние не може да траверсира по скалите на височина около 8800 м. В 09.30 часа, след кратко съвещание, Томас, Хари и двамата шерпи започнаха да слизат, само на 50 м денивелация от върха. В 10.00 часа, на спускане, Линкълн Хол стигна до снежния триъгълник на 8800 м. И в този момент шерпите съобщиха, че Линкълн е започнал много несигурно да се движи надолу и е загубил координация. В 10.30 часа Линкълн легна на снега и вече не можеше да слиза самостоятелно. Шерпите се опитаха да го транспортират.
В 11.30 часа от предния базов лагер (АВС, 6400 м) нагоре бяха изпратени двама шерпи с разход 4 литра кислород. Те трябваше да изнесат допълнителен кислород, течности и т. н. Неочаквано в 12.20 Хари Кийкстра предаде, че той, Томас и двамата шерпи са на нивото на Второто стъпало, на височина 8700 м. Томас колабирал, успявайки само да каже: “Умрях”. И загубил съзнание. В 12.40 е констатирана смъртта му. Хари фотографира загиналия и изпрати единия от шерпите нагоре, за да помага при придвижването на Линкълн. След това с другия от шерпите тръгна надолу.
От 09.30 до 19.20 часа продължиха усилията за сваляне на Линкълн Хол, в които участваха четирима шерпи. Поради техническата трудност на гребена и тежкото състояние на Линкълн за 9 часа шерпите успяха да го придвижат само около 300 метра по гребена и да го спуснат през Второто стъпало. По време на спускането Линкълн два пъти води разговори с приятелите си по радиостанцията. Разговорът беше объркан, на лице беше загуба на ориентация във времето и пространството. На 17-ия час от тръгването му към върха Линкълн престана да отговаря на въпросите. Шерпите продължваха опитите да го преместват по гребена. В 19.20 часа беше констатирана неговата смърт. По всяка вероятност тя беше предизвикана от хипоксично поражение на главния мозък, мозъчен оток и сърдечно-белодробна недостатъчност. Сега, в 21.30 часа, шерпите слязоха от гребена и стигнаха до лагера на 8300 м. Те са вън от опасност, макар и страшно уморени. Хари Кийкстра е в лагера на 7000 м, на Северното седло.
Изводи:
През предмусонния сезон на 2006 г. в района на Еверест загинаха рекорден брой алпинисти, по наши сведения – 15 души. Колкото и да е странно, причина за това е изключително хубавото, без никакъв вятър време, неестествено за Еверест и продължило от 10 до 25 май. Това благоприятно време позволи стигане до върха на голям брой алпинисти, които при по-тежки условия вероятно биха прекратили опитите си за изкачване на далеч по-малка височина. Върхът се превърна в капан за хората със скрити здравословни проблеми.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 07.00 часа китайско време, информация от сайта MountEverest.net:
В 07.00 часа вечерта смазаните от изтощение, почти ослепели шерпи, помагащи при слизането на Линкълн, получиха нареждане от Абрамов да оставят починалия и да започнат спускане към лагер 3. Те стигнаха до палатките около 09.00 часа вечерта. На сутринта продължиха надолу – вече с чужда помощ.
Днес, 26 май, сутринта, Дан Мейзър и групата му по време на атака към върха откриха ОЩЕ ЖИВИЯ Линкълн в района на Второто стъпало, дадоха му няколко глътки кислород и горещ чай и се свързаха с Абрамов.
След това Дан продължи към върха с клиентите си. А Абрамов веднага изпрати нагоре група от 12 шерпи при пълен разход на кислород. Джейми Макгинис също тръгна нагоре (засега към Северното седло). Общо в акцията се включиха 14 алпинисти и 12 шерпи.
26 май 2006 г., 15.30 часа китайско време: Линкълн беше спуснат до Първото стъпало (8680 м). Работата бе много тежка.
Нека припомним, че Бек Уитърз също беше оставен умрял на Южното седло през 1996 г., но след това той допълзя до лагер 4. Беше оставен като умрял и там, но допълзя до лагер 3 жив. Той е жив и до днес (подробности в книгите на книгите на Кракауър и Букреев***).
26 май 2006 г., 14.00 часа московско време: писмо от Александър Абрамов от АВС:
На 25 май в 19:20 шерпите прекратиха спасително-транспортните работи, които продължиха девет часа на височина 8700 метра и констатираха смъртта на Линкълн Хол, на основание на факта, че от 17.00 до 19.20 часа той не проявява никакви признаци на живот. Петимата крайно изтощени шерпи слязоха до лагера на 8300 м.
Сутринта на 26 май, в 07.00 часа, се получи съобщение от Дан Мейзър, който с група клиенти тръгна към върха. Той съобщи, че е намерил Линкълн Хол, който макар и неподвижен, проявява слаби признаци на живот. Незабавно на тринадсет шерпи, които нощуваха на Северното седло (7000 м), беше поставена задача да тръгнат нагоре с пълен разход на кислород и да се включат в акцията на 8700 метра. Същата задача получиха и петима шерпи, които нощуваха на 8300 м. За съжаление двама от тези петима бяха ослепели през вчерашния ден и самите се нуждаеха от помощ за слизане. По този начин около 11.00 часа преди обед трима шерпи стигнаха до мястото, където се намираше Линкълн с течности, кислород и лекарства. След поглъщане на огромно количество течности Линкълн започна да разговаря, макар че думите му бяха несвързани и той трудно се придвижваше сам. Без да чакат идването на основната група, тримата шерпи започнаха придвижването му по гребена. Към настоящия момент те успяха да го придвижат само на 50 м по трудния скален участък. Сега на помощ вече им се притече и втората група от осем шерпи със всичко необходимо. Ако времето позволи, акцията ще продължи и през нощта. Благодаря за помощта и подръжката от страна на Дан Мейзър, Ръсъл Браис и Джейми Макгинис.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 16.00 часа московско време: УНИКАЛНАТА АКЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА…
В 16.45 местно време след връзка по радиостанцията групата спасители съобщи, че е започнала спускане по скалния пояс и се надява скоро да стигне до лагера на 8300 м. Дотам от предния базов лагер (АВС, 6400 м) се изкачи сирдарът на експедицията Мингма Гелу**** и изнесе пластмасова акия, която ни беше предоставена от Джейми Макгинис (Everest Peace Project). Дават на Линкълн големи количества чай и се приготвят са слизане по следващия труден участък – скалния гребен. От около 7500 м слизането ще е вече по снежния гребен и шерпите се надяват късно през нощта да свалят Линкълн до лагера на Северното седло. Там лекарят Андрей Селиванов очаква пострадалия.
Тринадесетт шерпи, които участват в транспортните работи, действат под ръководството на Мингма Гелу. Те се надяват след стигането до Северното седло най-после да имат възможност малко да поспят и да отдъхнат.
Слизането към лагер АВС (6400 м) ще започне на разсъмване на 27 май. В АВС за по-натаъшен транспорт се готви група шерпи, предоставени от Ръсъл Брайс. Благодаря на него, на Макгинис, на Мейзър и на всички, които участват в уникалната спасителна акция.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 19.00 часа московско време: в 10.00 часа вечерта местно време Линкълн Хол и всички съпровождащи го шерпи се спуснаха до лагера на Северното седло (7000 м). Не е за вярване, но Линкълн Хол измина самостоятелно целия снежен склон от 7500 надолу! В лагера на Седлото го посрещна лекарят Андрей Селиванов, който превърна палатката-столова в истинска полева болница. По думите му Линкълн има остра психоза, дезориентация в пространството и оказва съпротива на съпровождащите го и на лекаря. Първата грижа е успокояването му. Причините за това състояние са мозъчният оток и острата хипоксия. Прегледът на ръцете му показва измръзвания от 2-3 степен. Към момента на радиовръзката краката му още не бяха прегледани. На въпроса “Какви са перпективите?”, Андрей отговори: “Ще се борим…”
Сега Линкълн Хол се намира в затоплената, просторна палатка с електрическо осветление. С обслужването му се занимават 10 души. Спускането надолу е предвидено за следващата сутрин, но не рано, а когато огрее слънце и се стопли.
Happy end
27 май 2006 г., 12.30 часа китайско време, информация от ръководителя на експедицията “7Summits Club” Александър Абрамов: На 27 май в 12.30 часа групата от десетима шерпи и лекарят на експедицията Андрей Селиванов придружиха Линкълн Хол от Северното седло до предния лагер (АВС, 6400 м). През цялото време Линкълн се движеше сам. Предната нощ той спа с кислорд на Северното седло.
Веднага след слизането до АВС продължиха лекарските грижи за него. В резултат на малката надморска височина почти отзвучават симптомите на белодробния оток. Възстановява се способността му да възприема адекватно обкръжението. В следващите два дни Линкълн планира да се спусне до базовия лагер. Оттам ще стигне до Катманду, а после ще отлети за Австралия.
Линкълн успя да се обади по телефона на съпругата си Барбара. Той й каза за тежките измръзвания на първите фаланги на пръстите си. Барбара му отговори, че ще го обича толкова, колкото преди да ги загуби.
Големи благодарности на шерпите от експедицията “7 Summits Club”, на лекаря Андрей Селиванов, който с риск за живота си се включи в уникалната спасителна акция. Никога досега спасителна група не е успявала да свали някого от височина 8800 метра.
Александър Абрамов, ръководител на експедицията
По информация от:
MountEverest.Net
Risk.Ru
RussianClimb.com
---------------------
* Този маршрут е завършен от Тим (Тимоти) Маккартни-Снейп (познат от великолепния филм на Майкъл Дилън “Everest – Sea to Summit”, показан в София, в рамките на прегледа на филми за Еверест по случай 50-годишнината от първото му изкачване, и на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през 2003 г.), Анди (Андрю) Хендерсън и Грег Мортимър на 3 октомври 1984 г. Нарича се Австралийски или “White limbo” (“Белия пъкъл” или “Бялото предверие на ада”). “White limbo” е и заглавието на книгата на Линкълн Хол за тази експедиция.
** В предишно съобщение на Александър Абрамов ставаше дума за височината на предния базов лагер от 6400 м.
*** Става дума за книгите на Джон Кракауър (Jon Krakauer) “In the thin air” (New York, 1997 г.), излязла на български (“В разредения въздух”, изд. “Кибеа”) през 2000 г. и днес библиографска рядкост, и на Анатолий Букреев (под редакцията на Гари Уестън де Уолт, Gary Weston De Walt) – “The Climb” (November 1997, New York), издадена на руски през 2002 г. по частна инициатива на Владимир и Сергей Богданови под заглавие “Восхождение”.
**** Мингма Гелу Шерпа (Mingma Gelu Sherpa) е роден през 1980 г. Досега е бил пет пъти на Еверест. През миналата година беше в Русия като гост на Александър Абрамов и направи изкачване на Елбрус в Кавказ. Брат е на Лхакпа Шерпани – единствената жена, която има пет изкачвания на “Третия полюс”.
Дан Мейзър по пътя към върха забелязва, че тялото, което се намира край пъртината, издава признаци на живот. Следва организирана с размах спасителна акция, с огромни количества кислород и всичко останало…
50-годишният австралиец Линкълн Хол не е за първи път на Еверест. През 1984 г. той е в състава на австралийската експедиция, която прокарва премиерен маршрут по Северната стена в комбинация с Кулоара на Нортън – без използване на кислород, в лек, почти алпийски стил*.
През тази година Линкълн се върна на Еверест, за да помогне на своя 15-годишен сънародник Кристофър Харис, който заедно със своя безумен баща (безумен, защото одобряваше това намерение) хранеше надеждата да стане най-младият австралиец, стъпил на върха и т. н… Какъв интерес е имал Линкълн? Как е могъл сериозен човек като него да се забърка в толкова съмнителен проект? Сигурно Линкълн е имал своя мотив. След получения припадък (слава Богу на 7000 м!)**. Кристофър тръгна надолу (наистина, дори и след този инцидент баща му беше съгласен на още един опит за изкачване…), а Линкъл реши въпреки всичко да тръгне към върха.
И така, на 24 май в компанията на имащия проблеми със зрението Томас Вебер (още един одиозен клиент на експедицията – при загуба на зрението при всяко натоварване, той все пак тръгна към върха. И умря – наистина, твърде високо), гида Хари Кийкстра и трима шерпи стигна до лагер 3 (8300 м). Оттам след нощувка всички те поеха към върха.
Но да спазим хронологията на събитията около Линкълн.
25 май 2006 г. 18.30 часа московско време. От предния базов лагер (ABC, advance base camp, 6400 м). Новости от експедицията “7 Summits Club” и “Альпиндустрия” под ръководството на Александър Абрамов.
От 21 до 25 август на Еверест се установи изключително хубаво време без вятър. В 00.00 часа на 25 май от лагера на 8300 м към върха тръгна група в състав Линкълн Хол (Австралия), Томас Вебер (Германия), гида Хари Кийкстра (Холандия) и петима височинни носачи шерпи. Групата носеше със себе си голямо количество кислород, тъй като част от участниците се отказаха от атака и в лагера на 8300 м се намираха над 20 бутилки кислород. В 09.00 часа Линкълн Хол, съпровождан от трима шерпи, изкачи върха в добро темпо и радостно съобщи за това по радиостанцията. В 09.15 часа се включи Хари Кийкстра и съобщи, че Томас Вебер, алпинистът с проблеми в зрението, е загубил напълно способността си да вижда и в това състояние не може да траверсира по скалите на височина около 8800 м. В 09.30 часа, след кратко съвещание, Томас, Хари и двамата шерпи започнаха да слизат, само на 50 м денивелация от върха. В 10.00 часа, на спускане, Линкълн Хол стигна до снежния триъгълник на 8800 м. И в този момент шерпите съобщиха, че Линкълн е започнал много несигурно да се движи надолу и е загубил координация. В 10.30 часа Линкълн легна на снега и вече не можеше да слиза самостоятелно. Шерпите се опитаха да го транспортират.
В 11.30 часа от предния базов лагер (АВС, 6400 м) нагоре бяха изпратени двама шерпи с разход 4 литра кислород. Те трябваше да изнесат допълнителен кислород, течности и т. н. Неочаквано в 12.20 Хари Кийкстра предаде, че той, Томас и двамата шерпи са на нивото на Второто стъпало, на височина 8700 м. Томас колабирал, успявайки само да каже: “Умрях”. И загубил съзнание. В 12.40 е констатирана смъртта му. Хари фотографира загиналия и изпрати единия от шерпите нагоре, за да помага при придвижването на Линкълн. След това с другия от шерпите тръгна надолу.
От 09.30 до 19.20 часа продължиха усилията за сваляне на Линкълн Хол, в които участваха четирима шерпи. Поради техническата трудност на гребена и тежкото състояние на Линкълн за 9 часа шерпите успяха да го придвижат само около 300 метра по гребена и да го спуснат през Второто стъпало. По време на спускането Линкълн два пъти води разговори с приятелите си по радиостанцията. Разговорът беше объркан, на лице беше загуба на ориентация във времето и пространството. На 17-ия час от тръгването му към върха Линкълн престана да отговаря на въпросите. Шерпите продължваха опитите да го преместват по гребена. В 19.20 часа беше констатирана неговата смърт. По всяка вероятност тя беше предизвикана от хипоксично поражение на главния мозък, мозъчен оток и сърдечно-белодробна недостатъчност. Сега, в 21.30 часа, шерпите слязоха от гребена и стигнаха до лагера на 8300 м. Те са вън от опасност, макар и страшно уморени. Хари Кийкстра е в лагера на 7000 м, на Северното седло.
Изводи:
През предмусонния сезон на 2006 г. в района на Еверест загинаха рекорден брой алпинисти, по наши сведения – 15 души. Колкото и да е странно, причина за това е изключително хубавото, без никакъв вятър време, неестествено за Еверест и продължило от 10 до 25 май. Това благоприятно време позволи стигане до върха на голям брой алпинисти, които при по-тежки условия вероятно биха прекратили опитите си за изкачване на далеч по-малка височина. Върхът се превърна в капан за хората със скрити здравословни проблеми.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 07.00 часа китайско време, информация от сайта MountEverest.net:
В 07.00 часа вечерта смазаните от изтощение, почти ослепели шерпи, помагащи при слизането на Линкълн, получиха нареждане от Абрамов да оставят починалия и да започнат спускане към лагер 3. Те стигнаха до палатките около 09.00 часа вечерта. На сутринта продължиха надолу – вече с чужда помощ.
Днес, 26 май, сутринта, Дан Мейзър и групата му по време на атака към върха откриха ОЩЕ ЖИВИЯ Линкълн в района на Второто стъпало, дадоха му няколко глътки кислород и горещ чай и се свързаха с Абрамов.
След това Дан продължи към върха с клиентите си. А Абрамов веднага изпрати нагоре група от 12 шерпи при пълен разход на кислород. Джейми Макгинис също тръгна нагоре (засега към Северното седло). Общо в акцията се включиха 14 алпинисти и 12 шерпи.
26 май 2006 г., 15.30 часа китайско време: Линкълн беше спуснат до Първото стъпало (8680 м). Работата бе много тежка.
Нека припомним, че Бек Уитърз също беше оставен умрял на Южното седло през 1996 г., но след това той допълзя до лагер 4. Беше оставен като умрял и там, но допълзя до лагер 3 жив. Той е жив и до днес (подробности в книгите на книгите на Кракауър и Букреев***).
26 май 2006 г., 14.00 часа московско време: писмо от Александър Абрамов от АВС:
На 25 май в 19:20 шерпите прекратиха спасително-транспортните работи, които продължиха девет часа на височина 8700 метра и констатираха смъртта на Линкълн Хол, на основание на факта, че от 17.00 до 19.20 часа той не проявява никакви признаци на живот. Петимата крайно изтощени шерпи слязоха до лагера на 8300 м.
Сутринта на 26 май, в 07.00 часа, се получи съобщение от Дан Мейзър, който с група клиенти тръгна към върха. Той съобщи, че е намерил Линкълн Хол, който макар и неподвижен, проявява слаби признаци на живот. Незабавно на тринадсет шерпи, които нощуваха на Северното седло (7000 м), беше поставена задача да тръгнат нагоре с пълен разход на кислород и да се включат в акцията на 8700 метра. Същата задача получиха и петима шерпи, които нощуваха на 8300 м. За съжаление двама от тези петима бяха ослепели през вчерашния ден и самите се нуждаеха от помощ за слизане. По този начин около 11.00 часа преди обед трима шерпи стигнаха до мястото, където се намираше Линкълн с течности, кислород и лекарства. След поглъщане на огромно количество течности Линкълн започна да разговаря, макар че думите му бяха несвързани и той трудно се придвижваше сам. Без да чакат идването на основната група, тримата шерпи започнаха придвижването му по гребена. Към настоящия момент те успяха да го придвижат само на 50 м по трудния скален участък. Сега на помощ вече им се притече и втората група от осем шерпи със всичко необходимо. Ако времето позволи, акцията ще продължи и през нощта. Благодаря за помощта и подръжката от страна на Дан Мейзър, Ръсъл Браис и Джейми Макгинис.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 16.00 часа московско време: УНИКАЛНАТА АКЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА…
В 16.45 местно време след връзка по радиостанцията групата спасители съобщи, че е започнала спускане по скалния пояс и се надява скоро да стигне до лагера на 8300 м. Дотам от предния базов лагер (АВС, 6400 м) се изкачи сирдарът на експедицията Мингма Гелу**** и изнесе пластмасова акия, която ни беше предоставена от Джейми Макгинис (Everest Peace Project). Дават на Линкълн големи количества чай и се приготвят са слизане по следващия труден участък – скалния гребен. От около 7500 м слизането ще е вече по снежния гребен и шерпите се надяват късно през нощта да свалят Линкълн до лагера на Северното седло. Там лекарят Андрей Селиванов очаква пострадалия.
Тринадесетт шерпи, които участват в транспортните работи, действат под ръководството на Мингма Гелу. Те се надяват след стигането до Северното седло най-после да имат възможност малко да поспят и да отдъхнат.
Слизането към лагер АВС (6400 м) ще започне на разсъмване на 27 май. В АВС за по-натаъшен транспорт се готви група шерпи, предоставени от Ръсъл Брайс. Благодаря на него, на Макгинис, на Мейзър и на всички, които участват в уникалната спасителна акция.
Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов,
Отговорен секретар:
Людмила Коробешко
26 май 2006 г., 19.00 часа московско време: в 10.00 часа вечерта местно време Линкълн Хол и всички съпровождащи го шерпи се спуснаха до лагера на Северното седло (7000 м). Не е за вярване, но Линкълн Хол измина самостоятелно целия снежен склон от 7500 надолу! В лагера на Седлото го посрещна лекарят Андрей Селиванов, който превърна палатката-столова в истинска полева болница. По думите му Линкълн има остра психоза, дезориентация в пространството и оказва съпротива на съпровождащите го и на лекаря. Първата грижа е успокояването му. Причините за това състояние са мозъчният оток и острата хипоксия. Прегледът на ръцете му показва измръзвания от 2-3 степен. Към момента на радиовръзката краката му още не бяха прегледани. На въпроса “Какви са перпективите?”, Андрей отговори: “Ще се борим…”
Сега Линкълн Хол се намира в затоплената, просторна палатка с електрическо осветление. С обслужването му се занимават 10 души. Спускането надолу е предвидено за следващата сутрин, но не рано, а когато огрее слънце и се стопли.
Happy end
27 май 2006 г., 12.30 часа китайско време, информация от ръководителя на експедицията “7Summits Club” Александър Абрамов: На 27 май в 12.30 часа групата от десетима шерпи и лекарят на експедицията Андрей Селиванов придружиха Линкълн Хол от Северното седло до предния лагер (АВС, 6400 м). През цялото време Линкълн се движеше сам. Предната нощ той спа с кислорд на Северното седло.
Веднага след слизането до АВС продължиха лекарските грижи за него. В резултат на малката надморска височина почти отзвучават симптомите на белодробния оток. Възстановява се способността му да възприема адекватно обкръжението. В следващите два дни Линкълн планира да се спусне до базовия лагер. Оттам ще стигне до Катманду, а после ще отлети за Австралия.
Линкълн успя да се обади по телефона на съпругата си Барбара. Той й каза за тежките измръзвания на първите фаланги на пръстите си. Барбара му отговори, че ще го обича толкова, колкото преди да ги загуби.
Големи благодарности на шерпите от експедицията “7 Summits Club”, на лекаря Андрей Селиванов, който с риск за живота си се включи в уникалната спасителна акция. Никога досега спасителна група не е успявала да свали някого от височина 8800 метра.
Александър Абрамов, ръководител на експедицията
По информация от:
MountEverest.Net
Risk.Ru
RussianClimb.com
---------------------
* Този маршрут е завършен от Тим (Тимоти) Маккартни-Снейп (познат от великолепния филм на Майкъл Дилън “Everest – Sea to Summit”, показан в София, в рамките на прегледа на филми за Еверест по случай 50-годишнината от първото му изкачване, и на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през 2003 г.), Анди (Андрю) Хендерсън и Грег Мортимър на 3 октомври 1984 г. Нарича се Австралийски или “White limbo” (“Белия пъкъл” или “Бялото предверие на ада”). “White limbo” е и заглавието на книгата на Линкълн Хол за тази експедиция.
** В предишно съобщение на Александър Абрамов ставаше дума за височината на предния базов лагер от 6400 м.
*** Става дума за книгите на Джон Кракауър (Jon Krakauer) “In the thin air” (New York, 1997 г.), излязла на български (“В разредения въздух”, изд. “Кибеа”) през 2000 г. и днес библиографска рядкост, и на Анатолий Букреев (под редакцията на Гари Уестън де Уолт, Gary Weston De Walt) – “The Climb” (November 1997, New York), издадена на руски през 2002 г. по частна инициатива на Владимир и Сергей Богданови под заглавие “Восхождение”.
**** Мингма Гелу Шерпа (Mingma Gelu Sherpa) е роден през 1980 г. Досега е бил пет пъти на Еверест. През миналата година беше в Русия като гост на Александър Абрамов и направи изкачване на Елбрус в Кавказ. Брат е на Лхакпа Шерпани – единствената жена, която има пет изкачвания на “Третия полюс”.
Добави коментар