Руснак. На 7900 м. Не можах да направя абсолютно нищо. Еверест е връх, на който е възможно всичко” – това съобщи Сергей Кофанов. Това се случи на 21 май, когато 16 участници в руската комерсиална експедиция “7 вершин” стъпиха на “Третия полюс”.

Това бяха споменатият Сергей Кофанов (Русия), сирдарът Мингма Гелу и още 3 шерпи, Слейт Стърн (САЩ), Хенрик Олсен (Дания), Аркадий Риженко (Русия) и още 2 шерпи. По-късно на върха бяха гидът Игор Свергун (Украйна), Ноел Хана (Ирландия), Кърк Уитли (Англия), Лоренцо Гариано (Италия) и още 2 шерпи.

Ето двете официални съобщения на Александър Абрамов – ръководител на експедицията “7 вершин”.

Първото:

“На 21 май група от 20 алпинисти (9 участници, 2 гидове и 9 височинни носачи) предприе изкачване на Еверест. Изкачването започна от щурмовия лагер на 8300 м. По време на цялото изкачване всички от групата използваха кислород. Около 10.00 часа 16 души бяха на Еверест (8848 м). Останалите четирима алпинисти стигнаха до 8600-8700 м. Сред тях беше и Игор Плюшкин от Краснодар. В 10:30 часа под ръководството на гидовете и с помощта на шерпите цялата група се спусна до лагера на 8300 м. Времето беше хубаво. Приготвяйки чай и почивайки два часа, всички с употреба на кислород слязоха до лагера на по-безопасната височина от 7800 м. Така завърши този 21 май.

На 22 май, след закуска, в 12.00 часа, групата започна слизане от лагера на 7800 м към Северното седло (7000 м) под ръководството на гидовете и с помощта на шерпите. Изминавайки буквално 15 метра от палатката Игор Плюшкин се почувства зле. Той се обърна за помощ към гидовете, оплаквайки се от недостатък на кислород и затруднено дишане, въпреки че той се движеше с кислородна апаратура.

Не помогна увеличеното подаване на кислород от 2 на 4 литра в минута. Дишането на Игор стана повърхностно. Пулсът му започна да се губи. Престана да отговаря на въпроси. Получавайки по радиостанцията консултация от лекаря на експедицията, гидовете му поставиха инжекция от дексаметазон, която обикновено помага на височина. За съжаление състоянието на Игор не се подобри съществено. Сърдечната дейност престана да се забелязва. Липсваше дишане. Всички останали реанимационни действия нямаха ефект. В 13.45 часа беше констатирана смъртта му.

Във връзка с невъзможността тялото на загиналия да бъде транспортирано от 7800 м надолу с наличните сили, беше взето решение да бъде оставено на тази височина. Гидовете го фотографираха. Покриха го със спални чували и го затрупаха с камъни. В 19.00 часа цялата група с шерпите се спусна до предния бязов лагер (АВС, 6400 м).

По време на експедицията Игор Плюшкин навърши 54 г. Той беше опитен планинар и беше направил голям брой изкачвания. В това число и на всичките седемхилядници в бившия Съветски съюз. Т. е. официално бе носител на званието “Снежен барс”.

Нашите съболезнования към роднините и близките...”

Второто съобщение:

“Искам да разкажа за събитията на 21-22 май не в района на върха и лагер 2. На 21 май втората група предвиждаше излизане на Северното седло. В състава и бяха четирима австралийски алпинисти, между които бащата и синът Ричард и Кристофър Харис.

При тръгването от предния базов лагер (АВС) синът Крис, който е на 15 г., се почувства зле. Той припадна в резултат на рязко понижаване на кръвното му налягане и цялата група се върна обратно в лагера. Бяха предприети съответните мерки. Момчето прекара с кислородна маска няколко часа. Кръвното му налягане се нормализира. През остатъка от деня австралийската група се съвещаваше, за да вземе решение дали да продължи изкачването. Беше взето решение за още един опит.

На 22 май групата отново тръгна нагоре. И пак, след 300 метра, Кристофър се почувства много зле. След това беше взето решение за отказване от изкачването. В АВС отново бяха предприети лечебни мероприятия. Крис се почувства по-добре…

Също така в деня, когато нагоре се водеше борба за живота на Игор Плюшкин, зле в предния базов лагер се почувства Сергей Чистяков. И на него беше даден кислород. Щом се почувства малко по-добре, той незабавно се отправи към междинния лагер (между базовия и предния базов лагер, middle camp, intermediate base camp – бел. прев.). Така 22 май стана съдбоносен ден за нас. Разболяха се няколко души наведнъж. Надяваме се, че Кристофър и Сергей вече са извън опасност.

Експедициите на Еверест са много сериозно изпитание и организмите на много хора просто не издържат на продължителните натоварвания. Решение за продължаване на изкачването взеха Хари Кийкстра, Томас Уебър и най-силният от австралийците – Линкълн Хол.

Ръководител на експедицията “7 Summits Club” на Еверест:
Александър Абрамов