3004.2006
Бъдещето на нашия спорт е в нашите ръце и ми е болно, че има много катерачи, които нехаят за безценния потенциал – скалите. Ако някога в бъдеще бъдем принудени да се катерим само по изкуствени стени в спортни зали, това ще e само и единствено по наша вина. Но много преди това да се е случило, аз ще съм се отказал от спорта, който обичам.
Хармонията
Катеренето за мене е нещо много повече от спорт. Красивият, изискващ физическо усилие маршрут, не е единственото, което е съществено. Много важни са редица други фактори. Например, ключова е хармонията между катерача и скалата. Не вярвам в принизяването на последната до ролята на гимнастически уред.
Сензациите
Привърженик съм на стила, който следваха Волфганг* и Курт**. Това означава, че не искам да продавам успехите си, преди да съм ги постигнал. Разбира се, ако тръгвам за Каракорум, взимам със себе си фотоапарат и камера, а след връщането работя над разгласата на постигнатото. Но това не значи, че вдигам шум преди нещо да се е случило. Това е особено съществено за алпийското катерене.
“Des Kaisers neue Kleider”
Усилията за изкатерването на този тур ми донесоха толкова голямо удовлетворение, че трябваше да си задам въпроса: “Какво ме интересува най-много?” Когато направих своеобразна равносметка, установих, че все пак най-голяма радост ми доставя катеренето в стила, на който се научих и който практикувах в началото на моя катерачен път. Аз узрявах като катерач, действайки в планината. Т. е. започнах от това да съм алпинист, да използвам въжето не за горна осигуровка, а за изкатерване на различни стени. Това начало беше необикновено важно за мене, тъй като в катеренето виждах не само спорт, но също други – не по-малко съществени – аспекти: пребиваване в лоното на природата, приключение, справяне с рискови ситуации.
Защо се катеря?
Когато бях дете, практически можех да се катеря, преди да съм проходил. Бих могъл да си представя правенето на нещо друго в живота, ако съществуваше спорт, който би могъл да ми предложи толкова много, колкото катеренето. Имам предвид възможностите да пътешествам и специфичната, приятелска атмосфера и житейска философия.
Щефан Гловач е роден на 22 март 1965 г. в Бавария. С жена си и трите си деца живее в Гармиш Партенкирхен. Почитател е на италианската и тайландската кухня. Любимата му банда е “Red Hot Chili Pepper”. Той е рекламно лице на фирмите “Marmot”, “Gore and Associates” и “Red Chili”. Сред неговите спонсори са “Red Bull”, “Lowa”, “Garmin”, “Wild Country”, “Simpert Reiter”, “Cube”, “Powerbar”, “Guesthouse”.
Ето някои от най-сериозните му катерачни постижения (пропуснати са забележителните му експедиции и изкатервания – особено в полярните райони, които са тема на друг разговор, с изключение на последното през 2005-а).
1984 г.
– повтаря “The Face” (10-) на Джери Мофът (Jerry Moffat) и “Reve de Papillon” (8a, една от първите осмици във Франция, Buoux) на Марк льо Менестрел (Marc le Menestrel),
– изкатерва “La Rose et Vampire’ (8b), един от туровете 8b в знаменитата “трилогия на Buoux” (заедно с “Rage de Vivre” и “Le Minimum”).
1985 г.
- победител за мъже на влязлото в историята състезание “Roccia’85” в Бардонечия (Италия), заедно с Катрин Дестивел (Catherine Destivelle), която триумфира при жените.
1986 г.
– преминава премиерно втория по трудност тур в Австралия – “Lord of the Rings” (31/ 32) в Mount Arapiles (след “Punks in the gym” на Волфганг Гюлих през 1985 г.),
– прави второ изкачване по “Punks in the gym” (32), “след литри пот” – както сам казва,
– посещава Япония с Исабел Патисие и Ули Вийсмайер и изкатерва OS “Circus” (5.12a) и “Ninja” (5.14a), както и смятания за най-труден дотогава в Япония “Power” (5.13a),
– “Salathe Wall” на El Cap (Йосемити, Калифорния),
– първо изкатерване по “Desert Gold” (5.13a) в Red Rocks.
1987 г.
- “East Face of Monkey” (5.13d), тогава втори по трудност в Smith Rock [след “To bolt or not to be” на Жан-Батист Трубу (Jibe Tribout)],
- “Papi on sight” (7c+) във Вердон (Verdon), прокаран от Патрик Адленже (Patrick Edlinger) през 1983 г., изкатерен OS от Джери Мофът през 1984 г. (едно от първите постижения в света от тази категория).
1987, 1988, 1992 г.
Неизменен победител в състезанието “Rock Master” в Арко (Италия), наричано “Катерачния Уимбълдън”.
1992 г.
Победител в състезанието по катерене, включено неофициално в програмата на XVI зимни олимпийски игри в Албервил (Франция).
1994 г.
- “Des Kaisers neue Kleider” (8b+), премиерно, RP, по източната стена на Флайшбанкпфайлер (Fleschbankpfeiler) във Вилдер Кайзер (Wilder Kaiser), 300 м, осем въжета – 7а, 7с, 8b, 7b+, 8b+, 8a, 6b, 8b+.
1998 г.
- “Silbergeier” (8b+), 200-метровата линия (6 въжета) на Беат Камерландер (Beat Kammerlander) по южната стена на четвъртата кула Кирхлишпице (Kirchlispitze) от 1994 г. – 8b, 7c+, 8a+, 7a+, 8b+, 7c+/ 8a.
2000 г.
- първо повторение на “Hotel Supramonte” (8b) в Гола ди Горопу (Gola di Gorropu) на остров Сардиния, дело на Роландо Лархер (Rolando Larcher) и Роберто Виджиани (Roberto Vigiani), 11 въжета – 7c, 8a, 8b, 8a+, 7c+ (3 x A0), 7c, 7a/ b, 7b+, 7b, 7b, 6b+. Прави три опита за чисто изкатерване на петото въже и изказва категорично мнение, че преминаването му без изкуствени опорни точки е напълно възможно, потвърдено същата есен от Пиетро дал Пра (Pietro dal Pra).
2001 г.
- “End of Silence” (8b-) на Томас Хубер (Thomas Huber) от 1994 г., 350 м, 11 въжета – 7a+, 6a, 6c+, 6c, 7b+, 7c+, 7b+, 8b, 8b+, 7c+, 7a+. Щефан става първият човек в света, преминал знаменитата трилогия от “Des Kaisers neue Kleder” (8b+), “Silbergeier” (8b+), “End of Silence” (8b-).
2005 г.
- в първата половина на ноември 2005 г. с Роберт Яспер (Robert Jasper) завършва маршрута по северната стена на Ел Муралон (El Murallón), който е започнат през 2004 г. Новият тур е 27 въжета, а трудността му е 9+/ A2.
В България Щефан е познат от материала “Одисея 2000” в списание “На ръба” (брой 4/ 2001) и от филмите “Вик от камък” (“Schrei aus Stein”) на режисьора Вернер Херцог (Werner Herzog, по сценарна идея на Райнхолд Меснер, с участието на такива филмови и алпийски знаменитости, като Доналд Съдърланд, Виторио Мезоджорно, Ванеса Мей, Ханс Камерландер – прожектиран на Първия международен фестивал на планинарския филм в Троян (1998 г.), и “Последният изход – Титлис” (реж. Йохен Шмол, 2004/2005, Германия/ Швейцария, 17’, “Last exit Titlis”, Jochen Schmoll), показан на Петия международен фестивал на планинарския филм в Банско миналата година. През 1991 г., по време на снимките на "Вик от камък", с него се срещат Николай Петков, Иван Масларов, Владимир Нешев и Кирил Тафраджийски, които правят първите български изкачвания в Патагония - на Фицрой.
В близко бъдеще ще ви предложим обширно интервю със Щефан Гловач – за катеренето, неговите разновидностите и бъдещето им.
-----------------
* Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich, род. на 24 октомври 1960 г. във Лудвигсхафен, загинал при автомобилна катастрофа на 29 август 1992 г. в околностите на Мюнхен) – един от най-големите катерачи за всички времена [“Kanal im Rücken” (X), 1984, “Punks in the Gym” (X+), 1985, “Wall Street” (XI-), 1987, “Action Direct” (XI), 1991, “Eternal Flame” на Trango Tower, първо въобще free solo на “Separate Reality” (VIII+/ IX-) в националния парк “Йосемити”]. Познат у нас от публикации и от филма “Умираш млад, когато Боговете те обичат. Краткият живот на катерача Волфганг Гюлих” (автори Малте Рьопен, Йохен Шмол, 60’, Германия, 2002), показан на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през 2003 г..
**Курт Алберт (Kurt Albert, род. на 18 януари 1954 г.), немски спортен катерач, алпинист и планински фотограф с изключителни качества, партньор на Волфганг Гюлих, Щефан Гловач, Хайнц Цак по време на най-големите изкачвания в Алпите, Патагония, Каракорум (напр. “Eternal Flame” на Транго).
Хармонията
Катеренето за мене е нещо много повече от спорт. Красивият, изискващ физическо усилие маршрут, не е единственото, което е съществено. Много важни са редица други фактори. Например, ключова е хармонията между катерача и скалата. Не вярвам в принизяването на последната до ролята на гимнастически уред.
Сензациите
Привърженик съм на стила, който следваха Волфганг* и Курт**. Това означава, че не искам да продавам успехите си, преди да съм ги постигнал. Разбира се, ако тръгвам за Каракорум, взимам със себе си фотоапарат и камера, а след връщането работя над разгласата на постигнатото. Но това не значи, че вдигам шум преди нещо да се е случило. Това е особено съществено за алпийското катерене.
“Des Kaisers neue Kleider”
Усилията за изкатерването на този тур ми донесоха толкова голямо удовлетворение, че трябваше да си задам въпроса: “Какво ме интересува най-много?” Когато направих своеобразна равносметка, установих, че все пак най-голяма радост ми доставя катеренето в стила, на който се научих и който практикувах в началото на моя катерачен път. Аз узрявах като катерач, действайки в планината. Т. е. започнах от това да съм алпинист, да използвам въжето не за горна осигуровка, а за изкатерване на различни стени. Това начало беше необикновено важно за мене, тъй като в катеренето виждах не само спорт, но също други – не по-малко съществени – аспекти: пребиваване в лоното на природата, приключение, справяне с рискови ситуации.
Защо се катеря?
Когато бях дете, практически можех да се катеря, преди да съм проходил. Бих могъл да си представя правенето на нещо друго в живота, ако съществуваше спорт, който би могъл да ми предложи толкова много, колкото катеренето. Имам предвид възможностите да пътешествам и специфичната, приятелска атмосфера и житейска философия.
Щефан Гловач е роден на 22 март 1965 г. в Бавария. С жена си и трите си деца живее в Гармиш Партенкирхен. Почитател е на италианската и тайландската кухня. Любимата му банда е “Red Hot Chili Pepper”. Той е рекламно лице на фирмите “Marmot”, “Gore and Associates” и “Red Chili”. Сред неговите спонсори са “Red Bull”, “Lowa”, “Garmin”, “Wild Country”, “Simpert Reiter”, “Cube”, “Powerbar”, “Guesthouse”.
Ето някои от най-сериозните му катерачни постижения (пропуснати са забележителните му експедиции и изкатервания – особено в полярните райони, които са тема на друг разговор, с изключение на последното през 2005-а).
1984 г.
– повтаря “The Face” (10-) на Джери Мофът (Jerry Moffat) и “Reve de Papillon” (8a, една от първите осмици във Франция, Buoux) на Марк льо Менестрел (Marc le Menestrel),
– изкатерва “La Rose et Vampire’ (8b), един от туровете 8b в знаменитата “трилогия на Buoux” (заедно с “Rage de Vivre” и “Le Minimum”).
1985 г.
- победител за мъже на влязлото в историята състезание “Roccia’85” в Бардонечия (Италия), заедно с Катрин Дестивел (Catherine Destivelle), която триумфира при жените.
1986 г.
– преминава премиерно втория по трудност тур в Австралия – “Lord of the Rings” (31/ 32) в Mount Arapiles (след “Punks in the gym” на Волфганг Гюлих през 1985 г.),
– прави второ изкачване по “Punks in the gym” (32), “след литри пот” – както сам казва,
– посещава Япония с Исабел Патисие и Ули Вийсмайер и изкатерва OS “Circus” (5.12a) и “Ninja” (5.14a), както и смятания за най-труден дотогава в Япония “Power” (5.13a),
– “Salathe Wall” на El Cap (Йосемити, Калифорния),
– първо изкатерване по “Desert Gold” (5.13a) в Red Rocks.
1987 г.
- “East Face of Monkey” (5.13d), тогава втори по трудност в Smith Rock [след “To bolt or not to be” на Жан-Батист Трубу (Jibe Tribout)],
- “Papi on sight” (7c+) във Вердон (Verdon), прокаран от Патрик Адленже (Patrick Edlinger) през 1983 г., изкатерен OS от Джери Мофът през 1984 г. (едно от първите постижения в света от тази категория).
1987, 1988, 1992 г.
Неизменен победител в състезанието “Rock Master” в Арко (Италия), наричано “Катерачния Уимбълдън”.
1992 г.
Победител в състезанието по катерене, включено неофициално в програмата на XVI зимни олимпийски игри в Албервил (Франция).
1994 г.
- “Des Kaisers neue Kleider” (8b+), премиерно, RP, по източната стена на Флайшбанкпфайлер (Fleschbankpfeiler) във Вилдер Кайзер (Wilder Kaiser), 300 м, осем въжета – 7а, 7с, 8b, 7b+, 8b+, 8a, 6b, 8b+.
1998 г.
- “Silbergeier” (8b+), 200-метровата линия (6 въжета) на Беат Камерландер (Beat Kammerlander) по южната стена на четвъртата кула Кирхлишпице (Kirchlispitze) от 1994 г. – 8b, 7c+, 8a+, 7a+, 8b+, 7c+/ 8a.
2000 г.
- първо повторение на “Hotel Supramonte” (8b) в Гола ди Горопу (Gola di Gorropu) на остров Сардиния, дело на Роландо Лархер (Rolando Larcher) и Роберто Виджиани (Roberto Vigiani), 11 въжета – 7c, 8a, 8b, 8a+, 7c+ (3 x A0), 7c, 7a/ b, 7b+, 7b, 7b, 6b+. Прави три опита за чисто изкатерване на петото въже и изказва категорично мнение, че преминаването му без изкуствени опорни точки е напълно възможно, потвърдено същата есен от Пиетро дал Пра (Pietro dal Pra).
2001 г.
- “End of Silence” (8b-) на Томас Хубер (Thomas Huber) от 1994 г., 350 м, 11 въжета – 7a+, 6a, 6c+, 6c, 7b+, 7c+, 7b+, 8b, 8b+, 7c+, 7a+. Щефан става първият човек в света, преминал знаменитата трилогия от “Des Kaisers neue Kleder” (8b+), “Silbergeier” (8b+), “End of Silence” (8b-).
2005 г.
- в първата половина на ноември 2005 г. с Роберт Яспер (Robert Jasper) завършва маршрута по северната стена на Ел Муралон (El Murallón), който е започнат през 2004 г. Новият тур е 27 въжета, а трудността му е 9+/ A2.
В България Щефан е познат от материала “Одисея 2000” в списание “На ръба” (брой 4/ 2001) и от филмите “Вик от камък” (“Schrei aus Stein”) на режисьора Вернер Херцог (Werner Herzog, по сценарна идея на Райнхолд Меснер, с участието на такива филмови и алпийски знаменитости, като Доналд Съдърланд, Виторио Мезоджорно, Ванеса Мей, Ханс Камерландер – прожектиран на Първия международен фестивал на планинарския филм в Троян (1998 г.), и “Последният изход – Титлис” (реж. Йохен Шмол, 2004/2005, Германия/ Швейцария, 17’, “Last exit Titlis”, Jochen Schmoll), показан на Петия международен фестивал на планинарския филм в Банско миналата година. През 1991 г., по време на снимките на "Вик от камък", с него се срещат Николай Петков, Иван Масларов, Владимир Нешев и Кирил Тафраджийски, които правят първите български изкачвания в Патагония - на Фицрой.
В близко бъдеще ще ви предложим обширно интервю със Щефан Гловач – за катеренето, неговите разновидностите и бъдещето им.
-----------------
* Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich, род. на 24 октомври 1960 г. във Лудвигсхафен, загинал при автомобилна катастрофа на 29 август 1992 г. в околностите на Мюнхен) – един от най-големите катерачи за всички времена [“Kanal im Rücken” (X), 1984, “Punks in the Gym” (X+), 1985, “Wall Street” (XI-), 1987, “Action Direct” (XI), 1991, “Eternal Flame” на Trango Tower, първо въобще free solo на “Separate Reality” (VIII+/ IX-) в националния парк “Йосемити”]. Познат у нас от публикации и от филма “Умираш млад, когато Боговете те обичат. Краткият живот на катерача Волфганг Гюлих” (автори Малте Рьопен, Йохен Шмол, 60’, Германия, 2002), показан на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през 2003 г..
**Курт Алберт (Kurt Albert, род. на 18 януари 1954 г.), немски спортен катерач, алпинист и планински фотограф с изключителни качества, партньор на Волфганг Гюлих, Щефан Гловач, Хайнц Цак по време на най-големите изкачвания в Алпите, Патагония, Каракорум (напр. “Eternal Flame” на Транго).
Добави коментар