1604.2006
Изключително опитните катерачи по лед Харалд Бергер (Harald Berger) и Алберт Лайхтфрийд (Albert Leichtfried) плюс фотографа Херман Ербер (Hermann Erber) бяха в Чили и прокараха невероятния тур “Senda Real (WI7+).
Той е дълъг 6 въжета и преминава по южната стена на Серо Мармолехо (Cerro Marmolejo, 6100 м). Първоначално те се насочиха към западната стена на този връх, където вече има един маршрут. Това е “The Nook” (WI6+, 5 въжета), дело на канадците Бен Фърт (Ben Firth) и Иймън Уолш (Eamonn Walsh). За съжаление в средата на лятото в Южното полукълбо на тази стена беше твърде топло. Затова австрийците избраха южната стена и там откриха споменатия невероятен лед.
Те преминаха OS първите три въжета (WI5, WI6-, WI7-), но на четвъртото бяха спрени от 6-метров таван, образуван от твърд ледников лед. Това въже беше преодоляно след завиване на няколко цеви, издълбаване на дупки за сечивата и предварително проучване на терена. “Но и така това въже беше на границата на нашите възможности” – отбелязва Лайхтфрийд.
Коментарът на Бергер е малко по-подробен: “Преминавал съм и по-трудни технически къси турове в района, където тренирам – на ледника Питцталер (Pitztaler). Но никога не съм катерил, дори никога не съм виждал такъв маршрут по лед. Понастоящем при катеренето със сечива прехващането на Янироу (повече известно с английското figure four, от името на Тони Янироу, Tony Yaniro, през 1979 г. изкатерил първото 8a или 5.13b – “Grand Illusion”, Lake Tahoe, USA – бел. П. А.) не е нищо особено. Но изпълнявано на 4500 метра надморска височина с нормални пластмасови обувки е истинско предизвикателство.”
След ключовото въже следват две “по-лесни” – WI5 и WI6-. Накрая, за да стигнат до върха, Бергер, Лайхтфрийд и Ербер трябваше да си пробиват път през ледено поле с остри пенитенти*, което покрива върховия купол.
Нека припомним, че Харалд Бергер е носител на Световната купа за катерене по лед през 2006 г. А Алберт Лайхтфрийд е автор на редица “ледени” и dry-tool маршрути, между които “Game Over” и “Illuminati”.
-----------------
* От исп. Nieve de los penitentes (penitente – каещ се, разкайващ се, исп., ит.) – една от специфичните форми на снежната повърхност в резултат на селективното топене на свободни снежни и ледени повърхности при ниска температура и сухо, слънчево време. Полетата от пенитенти се състоят от редици правилни снежни или ледени игли и пирамиди, наклонени по посока на падането на слънчевите лъчи, и напомнят приведени каещи се в бели роби (оттам и името). Над границата на вечния сняг могат да се запазват години наред, придобивайки, с топенето на снега или леда, все по-голяма височина – понякога до 2-3 метра. Характерни са за планини в тропическите и районите с континентален климат. Една от особеностите на Андите (бел. П. А.).
Той е дълъг 6 въжета и преминава по южната стена на Серо Мармолехо (Cerro Marmolejo, 6100 м). Първоначално те се насочиха към западната стена на този връх, където вече има един маршрут. Това е “The Nook” (WI6+, 5 въжета), дело на канадците Бен Фърт (Ben Firth) и Иймън Уолш (Eamonn Walsh). За съжаление в средата на лятото в Южното полукълбо на тази стена беше твърде топло. Затова австрийците избраха южната стена и там откриха споменатия невероятен лед.
Те преминаха OS първите три въжета (WI5, WI6-, WI7-), но на четвъртото бяха спрени от 6-метров таван, образуван от твърд ледников лед. Това въже беше преодоляно след завиване на няколко цеви, издълбаване на дупки за сечивата и предварително проучване на терена. “Но и така това въже беше на границата на нашите възможности” – отбелязва Лайхтфрийд.
Коментарът на Бергер е малко по-подробен: “Преминавал съм и по-трудни технически къси турове в района, където тренирам – на ледника Питцталер (Pitztaler). Но никога не съм катерил, дори никога не съм виждал такъв маршрут по лед. Понастоящем при катеренето със сечива прехващането на Янироу (повече известно с английското figure four, от името на Тони Янироу, Tony Yaniro, през 1979 г. изкатерил първото 8a или 5.13b – “Grand Illusion”, Lake Tahoe, USA – бел. П. А.) не е нищо особено. Но изпълнявано на 4500 метра надморска височина с нормални пластмасови обувки е истинско предизвикателство.”
След ключовото въже следват две “по-лесни” – WI5 и WI6-. Накрая, за да стигнат до върха, Бергер, Лайхтфрийд и Ербер трябваше да си пробиват път през ледено поле с остри пенитенти*, което покрива върховия купол.
Нека припомним, че Харалд Бергер е носител на Световната купа за катерене по лед през 2006 г. А Алберт Лайхтфрийд е автор на редица “ледени” и dry-tool маршрути, между които “Game Over” и “Illuminati”.
-----------------
* От исп. Nieve de los penitentes (penitente – каещ се, разкайващ се, исп., ит.) – една от специфичните форми на снежната повърхност в резултат на селективното топене на свободни снежни и ледени повърхности при ниска температура и сухо, слънчево време. Полетата от пенитенти се състоят от редици правилни снежни или ледени игли и пирамиди, наклонени по посока на падането на слънчевите лъчи, и напомнят приведени каещи се в бели роби (оттам и името). Над границата на вечния сняг могат да се запазват години наред, придобивайки, с топенето на снега или леда, все по-голяма височина – понякога до 2-3 метра. Характерни са за планини в тропическите и районите с континентален климат. Една от особеностите на Андите (бел. П. А.).
Добави коментар