“Никога не ме е интересувало това подобие на Бронкс – катеренето по труден маршрут с дупчене. Смятам, че създавайки “изкуствени” маршрути, никога няма да бъдем толкова творчески, градивни и съзидателни, колкото природата”.

Това казва по-младият от знаменитите братя, роденият през 1968 г. Алекс Хубер*. И продължава за:

Целите
Никога не си поставям пет цели наведнъж. Стремя се да си избирам ЕДНА и да я преследвам докрай.

Днешното поколение
Струва ми, че днес липсват спортни катерачи с харизмата на Волфганг Гюлих, Бен Муун, Джери Мофът… Какъв смисъл има правенето на хиляда или две хиляди “осмици а” OS? Кой го интересува дали си преминал в този стил петдесет или шестдесет тура 8a+? Има ли някакво предизвикателство във всичко това? Не казвам, че е лошо. Но не разбирам каква мотивация стои зад всичко това. Има толкова много неща, които могат да се правят. Затова какъв е смисълът да се ограничаваш само с едно? От друга страна непрекъснато се случват новаторски постижения, както да кажем изкатерването от Крис Шарма на най-трудния тур в света – “Realization”.

Любимите места
Йосемити е истинската катерачна Мека. С великолепната си природа, с невероятно здравия си гранит и стабилното време “Долината” е едно от любимите ми места на света. Моето друго любимо място е Каракорум в Пакистан. Потенциалът на този район за прокарване на нови маршрути по девствени стени е практически неограничен.

Вдъхновението
Когато през 1993 г. Лин Хил първа премина Носа (The Nose) свободно и произнесе знаменитата си фраза “It goes, boys”, някои я възприеха като провокация и предизвикателство. За мене това беше източник на мотивация. Реших да отида там и на място да видя как изглежда всичко това. Започнах да размишлявам дали самият бих могъл да изкатеря такъв тур без изкуствени опорни точки.

Мотивацията
Да бъдеш години наред “икона” в спортното катерене, значи да полагаш огромни физически и психически усилия. След тежки тренировки години наред е трудно да поддържаш съответното ниво на мотивация за постигане на цели, които в по-голяма или по-малка степен са повторение на постигнатото преди. Подобни мисли тровят мотивацията на катерача. Затова, след 10 години спортно катерене и алпинизъм в Алпите, реших да потърся нови хоризонти. Затова през 1995 г. напуснах Европа.

Категорията 9A
“Action Directe” трябва да се разглежда като образец на маршрут от 9a категория. Нещо повече – непрекъснато ми се струва, че е един от най-трудните, които са се появявали. Без съмнение е много по-труден от разните там underground-и, kinematix-и, “Ground Zero” и т. н. Някои от тях бяха повтаряни само след един или два дни. Но никой не повтори толкова бързо “Action Directe”. Никой! Трудно ми е да оценявам собствените си маршрути, но съм почти сигурен че тяхната оценка не е така “разтеглива”, както се случва с много нови турове от тази категория.

Силата на младото поколение
Струва ми се, че Шарма притежава същия необикновен самороден талант както Гюлих. Но американецът е започнал да се катери доста по-рано и затова е по-силен. За да станеш истински силен, трябва да започнеш да се катериш много млад – на 10-12 години. Ако започнеш на 16 г., никога няма да постигнеш необходимото равнище на силата. Това обяснява защо катерачите от младото поколение са далеч по-силни отколкото ние някога.

Към личния сайт на братя Хубер

-----------------------------
* Алекс (Александър) Хубер [Alex (Alexander) Huber] е роден през 1968 г. в Тростберг (Trostberg), Горна Бавария (Oberbayern), Германия.

Ето и някои от най-важните му постижения:
1992 г. – първи маршрут за спортно катерене XI/ 9a, придобива правоспособност на планински водач и ски-учител,
1994 г. – първи изкачвания по три тура XI/ 8c+,
1995 г. – първо изкачване в стил RP по “Salathé” 5.13b/8a+, El Capitan, първо изкачване на “Freerider” 5.12d/7c, El Cap, соло,
1997 г. – завършва следването си с диплом по физика, първо изкачване по западната стена на Латок 2 (Latok-2, 7108 м) в Каракорум,
1998 г. – първо изкачване на “El Niño” 5.13c/8a+, El Capitan, изкатерване в стил RP по “Freerider” 5.12d/7c, El Cap, за 15 часа и 25 мин,
2000 г. – първо изкачване по “Bellavista” IX-/A4 по северната стена на Чима Овест ди Лаваредо (Cima Ovest di Laverado – ит., Westliche Zinne – нем.), соло, през зимата,
2000 г. – нов тур без изкуствени опорни точки на El Capitan: “Golden Gate”, 5.13.b,
2001 г., 18 юли – “Bellavista”, първо XI в Алпите.

Снимка Ивайло Нинов