1603.2006
Сред алпинистите, които имат намерение да действат в Пакистан през лятото на 2006-а, три екипа се насочват към един рядко красив, изключително труден технически и рядко посещаван връх – Гашербрум-4 (7925 м)*.
Последният опит на този “без 75 м осемхилядник” бе направен през 2004 г. от баските Алберто Инюратеги (Alberto Iñurrategi), Джон Белоки (Jon Beloki) и Хосе Карлос Тамайо (Jose Carlos Tamayo). Въпреки изтощителните усилия триото бе спряно от дълбокия, прясно навалял сняг. Тогава баските атакуваха близкия Гашербрум-3 (7952 м) и записаха второто му изкачване.
Горе-долу по същото време (лятото на 2004-а) друг испанец – Жорди Короминас (Jordi Corominas)**, смая алпийската общественост с успешната си 48-часова атака към К-2 (8611 м) по маршрута “Magic Line”. Сега той се готви за опит на Гашербрум-4. Негов партньор е младият, многообещаващ катерач Ориол Баро (Oriol Baró), който като него е от Пиренеите (Северна Испания).
Освен Жорди и Ориол в подножието на Гашербрум-4 ще бъдат американецът Джон Варкоу (John Varco) и британците Йън Парнъл (Ian Parnell) и Кентън Куул (Kenton Cool). “Ще пристигнем на място в края на юни и ще направим опит да изкатерим маршрута на Куртика-Шауер*** по Западната стена**** и да стигнем до върха” – заяви неотдавна Парнъл.
През 2003 г. американско-британската свръзка направи първо изкачване по югозападното ребро на Анапурна-3 (7555 м) в Непалските Хималаи. Този маршрут, преминат в чист алпийски стил, бе сред номинираните за “Златния пикел” (“Piolet d’Or”) за 2003 г. През 2004-а Варкоу и Парнъл преодоляха премиерно северната стена на Саф Минал (Saf Minal, 6911 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. Миналата година Кентън Куул работи като гид за “Jagged-Globe” и начело на група клиенти изкачи Еверест (8848 м) по класическия маршрут откъм Непал. И през предстоящия предмусонен (пролетен) сезон, преди Гашербрум-4, той отново ще е водач по склоновете “Третия полюс”.
Да премерят сили с Гашербрум-4 желаят и немските гидове Михи Вертл (Michi Wärtl) и Давид Гьотлер (David Göttler), работещи за агенцията “Amical”. Те ще се прехвърлят в подножието му след като изпълнят ангажиментите към клиентите си на недалечния Гашербрум-2 (8035 м). Михи Вертл на 24 г. стъпи на К-2 и бе най-младият алпинист с такова постижение в актива си. Изкачил е също така Нанга Парбат (8125 м), но главно го интересуват трудни микстови и big wall маршрути в Алпите и Патагония. Давид Гьотлер е млад гид (27 г.). През 2002 г. изкатери изключително трудния Чангабанг (Changabang, 6864 м) в Гархвалските Хималаи. На следващата беше част от екипа на Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner) и Ралф Дуймовиц (Ralf Dujmovits), направил опит на Кангчендзьонга (8586 м) от север. Той e много добър скален катерач, със сериозен опит в Патагония.
На този етап не е ясно какви маршрути ще изберат испанците и немците. Много е вероятно те да са различни.
---------------
*Гашербрум-4 (7925 м), на 25-то място в списъка на най-високите, е изкачен за първи път по североизточния гребен на 6 август 1958 г. от италианците Валтер Бонати и Карло Маури, участници в експедиция под ръководството на легендарния Рикардо Касин.
*Жорди Короминас (Jordi Corominas) живее в градчето Бенаске (Benasque), в испанската част на Пиренеите. Там е съсобственик на туристическа агенция с Жорди Тосас (Jordi Tossas) – също участник в експедицията на К-2 през 2004 г. Двамата преподават в местното училище по планинарство и алпинизъм. През 2005 г. направиха серия много сериозни изкачвания в Перуанските Анди.
През лятото на юбилейната за К-2 2004 г. Жорди Тосас, Жорди Короминас, Оскар Кадиах (Oscar Cadiach) и Манел де ла Мата (Manel de la Matta) единствени действаха по маршрут, различен от класическия, заявявайки, че са го избрали, защото по него има повече катерене, отколкото където и да било другаде. Когато всички тържествено отбелязваха 50-годишнината от първото изкачване на К-2, испанците празнуваха рождения ден на Валтер Бонати. В базовия им лагер се развяваше не национален или друг флаг, а “Веселия Роджър” – пиратското знаме с череп и две кръстосани кости. Те бяха единствените, предприели акция за търсене на двама алпинисти, които бяха сметнати за изчезнали в долната част на Реброто Абруци.
Самото изкачване на К-2, за което беше предвиден само един опит, се превърна в истински трилър. Жорди Короминас предварително бе заявил, че ще действа според принципа “to summit or die”. Той успя да оцелее след 48 часа непрекъснато катерене. На върха бе малко след полунощ на 17 август 2004 г. Оскар Кадиах и Манел де ла Мата се отказаха на 8100 м (не тръгнаха нагоре от най-високия лагер на тази височина). Същия ден двамата слязоха до лагер 1 (6400 м), където един час по-късно де ла Мата почина.
***Mаршрутът на Куртика-Шауер по Западната стена на Гашербрум-4 (7925 м) без стигане до връхната точка е прокаран през 1985 г. Полякът Войчиех Хенрик Куртика (син на известния писател Лудвиг Форцел) е един от създателите и най-ярките представители на алпийския стил в най-високите планини. Класически са определенията му за този стил “голи и нощем” и “изкуството да страдаш”. Всичките му изкачвания и особено тези на Чангабанг, Транго Тауър и Гашербрум-4, се смятат за еталони на алпийския стил. Роберт Шауер е бил три пъти на Еверест (3 май 1978 г., 23 май 1996 г. и 17 май 2004 г.). Изкачил е също така Макалу (8463 м), Гашербрум-1 (8068 м), Броуд пик (8047 м) и Нанга Парбат (8125 м). Той е един от най-добрите височинни оператори. На него дължим уникалната 2-минутна кръгова панорама, заснета от Еверест през 1996 г. с 20-килограмова камера IMAX. Роберт е и директор на Международния фестивал на планинарския филм в Грац.
Войчиех Куртика великолепно е описал изкачването в “Гашербрум-4 по Сияйната стена” [“Gasherbrum IV Świetlistą Ścianą”, “Taternik”, 2 (259), Warszawa, 1985, p. 61-62]. Там четем: “Физическото изтощение, гладът, жаждата и недоспиването предизвикаха необичайно психично състояние. Особено поразително беше познатото от най-високите планини усещане за присъствието на “трети човек”. На моменти то беше толкова натрапчиво, че двамата инстинктивно очаквахме реакцията или участието на “този трети” в ставащото. (В специализираната литература това състояние се описва като “out of the body experience” – бел. Петър Атанасов). През дълги периоди чувах необикновени звуци – музика, чуруликане на птици или разговори шепнешком. Понякога успявах да открия техните източници. Оказваха се реални отгласи от обкръжението. Например прекрасното и изпълнено със страст пеене (нещо средно между Барбара Стейзънд и Карлос Сантана) в 5 часа сутринта последния ден произтичаше от триенето на въжето по снежната повърхност, на което нашите крачки придаваха ритъм.
Необикновено интензивна, направо натрапчива беше склонността и способността ни да виждаме във формите на скалите, снега и облаците човешки фигури. Това наподобяване на лица или фигури беше много по-силно, отколкото в нормални, всекидневни условия, създавайки впечатлението за формиране на някаква тайнствена и скрита тенденция. Особено неприятен бе повтарящият се на всяка площадка за осигуряване ефект от липсата на сън, състоящ в неочаквано и неконтролируемо заспиване, след което настъпваше също рязко и неочаквано пробуждане с усещането за пълно сащисване. (О, колко сладък е сънят!). Много подтискащи бяха виденията на неща за ядене и пиене. (О, как мечтаехме за топъл ориз, ароматен хляб и чиста водица!).
В действителност това беше най-прекрасното, най-тайнственото и най-необикновеното изкачване, което съм преживявал. Толкова по-големи бяха горестта и мъката, след като се върнахме към нормалния, спокоен и сигурен живот. Не ни беше писано да стигнем до върха на тази необикновена планина. Наистина, този Връх и неговата Сияйна стена са прекалено съвършени и прекрасни, за да може каквото и да било тяхно изкачване без стигане до най-високата точка да бъде смятано за наистина завършено и пълно.”
****Западната стена на Гашербрум-4, наричана “Сияйна”, заради начина по който изглежда на залез, е една от най-красивите не само в Каракорум. Снимката на Николай Рашев, която е я запечатала, е в “Топ10” на тазгодишния фотоконкурс на сайта www.climbingguidebg.com в категорията “Природа” – https://www.climbingguidebg.com/image/articleimages/1000/00001118-034_05_07_25_1858_IMG_7481.jpg
Последният опит на този “без 75 м осемхилядник” бе направен през 2004 г. от баските Алберто Инюратеги (Alberto Iñurrategi), Джон Белоки (Jon Beloki) и Хосе Карлос Тамайо (Jose Carlos Tamayo). Въпреки изтощителните усилия триото бе спряно от дълбокия, прясно навалял сняг. Тогава баските атакуваха близкия Гашербрум-3 (7952 м) и записаха второто му изкачване. Горе-долу по същото време (лятото на 2004-а) друг испанец – Жорди Короминас (Jordi Corominas)**, смая алпийската общественост с успешната си 48-часова атака към К-2 (8611 м) по маршрута “Magic Line”. Сега той се готви за опит на Гашербрум-4. Негов партньор е младият, многообещаващ катерач Ориол Баро (Oriol Baró), който като него е от Пиренеите (Северна Испания).
Освен Жорди и Ориол в подножието на Гашербрум-4 ще бъдат американецът Джон Варкоу (John Varco) и британците Йън Парнъл (Ian Parnell) и Кентън Куул (Kenton Cool). “Ще пристигнем на място в края на юни и ще направим опит да изкатерим маршрута на Куртика-Шауер*** по Западната стена**** и да стигнем до върха” – заяви неотдавна Парнъл.
През 2003 г. американско-британската свръзка направи първо изкачване по югозападното ребро на Анапурна-3 (7555 м) в Непалските Хималаи. Този маршрут, преминат в чист алпийски стил, бе сред номинираните за “Златния пикел” (“Piolet d’Or”) за 2003 г. През 2004-а Варкоу и Парнъл преодоляха премиерно северната стена на Саф Минал (Saf Minal, 6911 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. Миналата година Кентън Куул работи като гид за “Jagged-Globe” и начело на група клиенти изкачи Еверест (8848 м) по класическия маршрут откъм Непал. И през предстоящия предмусонен (пролетен) сезон, преди Гашербрум-4, той отново ще е водач по склоновете “Третия полюс”.
Да премерят сили с Гашербрум-4 желаят и немските гидове Михи Вертл (Michi Wärtl) и Давид Гьотлер (David Göttler), работещи за агенцията “Amical”. Те ще се прехвърлят в подножието му след като изпълнят ангажиментите към клиентите си на недалечния Гашербрум-2 (8035 м). Михи Вертл на 24 г. стъпи на К-2 и бе най-младият алпинист с такова постижение в актива си. Изкачил е също така Нанга Парбат (8125 м), но главно го интересуват трудни микстови и big wall маршрути в Алпите и Патагония. Давид Гьотлер е млад гид (27 г.). През 2002 г. изкатери изключително трудния Чангабанг (Changabang, 6864 м) в Гархвалските Хималаи. На следващата беше част от екипа на Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner) и Ралф Дуймовиц (Ralf Dujmovits), направил опит на Кангчендзьонга (8586 м) от север. Той e много добър скален катерач, със сериозен опит в Патагония.
На този етап не е ясно какви маршрути ще изберат испанците и немците. Много е вероятно те да са различни.
---------------
*Гашербрум-4 (7925 м), на 25-то място в списъка на най-високите, е изкачен за първи път по североизточния гребен на 6 август 1958 г. от италианците Валтер Бонати и Карло Маури, участници в експедиция под ръководството на легендарния Рикардо Касин.
*Жорди Короминас (Jordi Corominas) живее в градчето Бенаске (Benasque), в испанската част на Пиренеите. Там е съсобственик на туристическа агенция с Жорди Тосас (Jordi Tossas) – също участник в експедицията на К-2 през 2004 г. Двамата преподават в местното училище по планинарство и алпинизъм. През 2005 г. направиха серия много сериозни изкачвания в Перуанските Анди.
През лятото на юбилейната за К-2 2004 г. Жорди Тосас, Жорди Короминас, Оскар Кадиах (Oscar Cadiach) и Манел де ла Мата (Manel de la Matta) единствени действаха по маршрут, различен от класическия, заявявайки, че са го избрали, защото по него има повече катерене, отколкото където и да било другаде. Когато всички тържествено отбелязваха 50-годишнината от първото изкачване на К-2, испанците празнуваха рождения ден на Валтер Бонати. В базовия им лагер се развяваше не национален или друг флаг, а “Веселия Роджър” – пиратското знаме с череп и две кръстосани кости. Те бяха единствените, предприели акция за търсене на двама алпинисти, които бяха сметнати за изчезнали в долната част на Реброто Абруци.
Самото изкачване на К-2, за което беше предвиден само един опит, се превърна в истински трилър. Жорди Короминас предварително бе заявил, че ще действа според принципа “to summit or die”. Той успя да оцелее след 48 часа непрекъснато катерене. На върха бе малко след полунощ на 17 август 2004 г. Оскар Кадиах и Манел де ла Мата се отказаха на 8100 м (не тръгнаха нагоре от най-високия лагер на тази височина). Същия ден двамата слязоха до лагер 1 (6400 м), където един час по-късно де ла Мата почина.
***Mаршрутът на Куртика-Шауер по Западната стена на Гашербрум-4 (7925 м) без стигане до връхната точка е прокаран през 1985 г. Полякът Войчиех Хенрик Куртика (син на известния писател Лудвиг Форцел) е един от създателите и най-ярките представители на алпийския стил в най-високите планини. Класически са определенията му за този стил “голи и нощем” и “изкуството да страдаш”. Всичките му изкачвания и особено тези на Чангабанг, Транго Тауър и Гашербрум-4, се смятат за еталони на алпийския стил. Роберт Шауер е бил три пъти на Еверест (3 май 1978 г., 23 май 1996 г. и 17 май 2004 г.). Изкачил е също така Макалу (8463 м), Гашербрум-1 (8068 м), Броуд пик (8047 м) и Нанга Парбат (8125 м). Той е един от най-добрите височинни оператори. На него дължим уникалната 2-минутна кръгова панорама, заснета от Еверест през 1996 г. с 20-килограмова камера IMAX. Роберт е и директор на Международния фестивал на планинарския филм в Грац.
Войчиех Куртика великолепно е описал изкачването в “Гашербрум-4 по Сияйната стена” [“Gasherbrum IV Świetlistą Ścianą”, “Taternik”, 2 (259), Warszawa, 1985, p. 61-62]. Там четем: “Физическото изтощение, гладът, жаждата и недоспиването предизвикаха необичайно психично състояние. Особено поразително беше познатото от най-високите планини усещане за присъствието на “трети човек”. На моменти то беше толкова натрапчиво, че двамата инстинктивно очаквахме реакцията или участието на “този трети” в ставащото. (В специализираната литература това състояние се описва като “out of the body experience” – бел. Петър Атанасов). През дълги периоди чувах необикновени звуци – музика, чуруликане на птици или разговори шепнешком. Понякога успявах да открия техните източници. Оказваха се реални отгласи от обкръжението. Например прекрасното и изпълнено със страст пеене (нещо средно между Барбара Стейзънд и Карлос Сантана) в 5 часа сутринта последния ден произтичаше от триенето на въжето по снежната повърхност, на което нашите крачки придаваха ритъм.
Необикновено интензивна, направо натрапчива беше склонността и способността ни да виждаме във формите на скалите, снега и облаците човешки фигури. Това наподобяване на лица или фигури беше много по-силно, отколкото в нормални, всекидневни условия, създавайки впечатлението за формиране на някаква тайнствена и скрита тенденция. Особено неприятен бе повтарящият се на всяка площадка за осигуряване ефект от липсата на сън, състоящ в неочаквано и неконтролируемо заспиване, след което настъпваше също рязко и неочаквано пробуждане с усещането за пълно сащисване. (О, колко сладък е сънят!). Много подтискащи бяха виденията на неща за ядене и пиене. (О, как мечтаехме за топъл ориз, ароматен хляб и чиста водица!).
В действителност това беше най-прекрасното, най-тайнственото и най-необикновеното изкачване, което съм преживявал. Толкова по-големи бяха горестта и мъката, след като се върнахме към нормалния, спокоен и сигурен живот. Не ни беше писано да стигнем до върха на тази необикновена планина. Наистина, този Връх и неговата Сияйна стена са прекалено съвършени и прекрасни, за да може каквото и да било тяхно изкачване без стигане до най-високата точка да бъде смятано за наистина завършено и пълно.”
****Западната стена на Гашербрум-4, наричана “Сияйна”, заради начина по който изглежда на залез, е една от най-красивите не само в Каракорум. Снимката на Николай Рашев, която е я запечатала, е в “Топ10” на тазгодишния фотоконкурс на сайта www.climbingguidebg.com в категорията “Природа” – https://www.climbingguidebg.com/image/articleimages/1000/00001118-034_05_07_25_1858_IMG_7481.jpg
Добави коментар