0803.2006
Като участник в световното първенство по ски алпинизъм, искам да внеса няколко уточнение към написаното по-долу.
Лавината всъщност не беше една, а три по-малки. По време на отцепването, на склона са се намирали не повече от 20 човека, като трима остават почти напълно затрупани и около десетина частично. За не повече от 15 минути след инцидента всички биват изровени (благодарение на състезатели, спасители и зрители) и по-сериозно контузените (това с прободно-прорезните рани е по-скоро фикшън) транспортирани в болница. Сред тях нямаше българин. В последствие се проведе пълно претърсване на лавината от спасителите (които ставаха все повече) с идеята да се провери напълно дали случайно под снега няма някой зрител, който да няма пипс (Arva, DVA). Намериха се единствено части от екипировка. С уточнението до тук. Лавината на практика сложи точка на българското участие в световното първенство, но и да не беше паднала, пак нямаше да видим световна титла. Какво се случи седмицата преди това...
Българският отбор се състоеше от трима - Благовест Ангелов- Щуката (категория espoir), Георги Радев (junior) и Росен Босев (espoir). Програмата на пътуването бе следната: участие на Световната (Росен и Благовест) и европейската (Гого) купа в Лагорай (Доломити) на 25 февруари и в последствие (28.02-04.03) участие в III Световен шампионат в Кунео (Пиемонт). В шампионата бяха предвидени общо седем участия - в дисциплината Vertical race (чисто изкачване, без спускане), в отборната надпревара, и в индивидуалния старт.
Резултатите от купата може да видите тук, а от шампионата тук.
Vertical race (заедно с щафетата) е надпреварата, с която ръководните кадри в ски алпинизма се опитват да привлекат интереса на МОК. Чистото качване отчасти се разминава с понятието на повечето хора за ски алпинизъм (следата преминава почти изцяло по ски писти), но за сметка на това може да бъде отразено по перфектен начин в медиите. Стартът се проведе в Крисоло (под Мон Визо). При мъжете спечели французинът Патрик Блан, който изкачи 1000 метра денивелация за 39 минути. При жените първа стана швейцарката Наташа Леонарди, която няколко дена по-рано завърши 16-та в ски-бягането на 30 км в Торино. Всички български състезатели пристигнаха до финала след тях.
Отборното състезание (с маршрут с общо качване от 1940 метра) също се проведе в околностите на Крисоло. При мъжете първи завърши френският тандем Стефан Брос/Патрик Блан ( 1 час и 48 минути), а при жените италианките Педранцини/Мартинели (2 часа и 21 минути). Българският отбор Босев/Ангелов е 30-ти.
Индивидуалното състезание се проведе (макар и за малко) в масива Мондоле. Преди падането на лавината, на чело бе Патрик Блан, следван от Стефан Брос. В последствие и двамата се включиха в спасителната акция.
Шампионатът се закри с щафетата (четири поста, всеки от които, минава два пъти денивелацията от 90 метра). При мъжете се наложиха (най-накрая) италианците, които дръпнаха на вторите (Франция) още на първия пост. Борбата за третото място бе по-оспорвана в началото, когато сходно време имаха четри отбора - Швейцария, Испания, Словакия и Германия. Финално, обаче швейцарците дръпнаха значително.
Ето няколко извода от това световно първенство:
Нивото на най-добрите (Франция, Италия, Швейцария) се качва с все по-бавни темпове (явно е достигнат тавана на физиологичните възможности). За сметка на това нивото на по-средните отбори (Словакия, Испания, Германия) става все по-високо. По-добри стават и състезателите на страни като Полша, Чехия, Словения, Швеция, САЩ, Великобритания, Норвегия, Япония, Румъния и дори Русия.
Ясно се видя нуждата от осигуряването на по-голямо ниво на сигурност по време на състезанията. От ISMC (комисията по ски алпинизъм към UIAA) казаха, че ще преразгледат изцяло правилниците си. Твърде вероятно е да се въведат така очакваните норми за екипировка и да се добавят още неща в списъка със задължителната екипировка (като лавинна сонда), която трябва да се носи по време на състезанието.
Лавината всъщност не беше една, а три по-малки. По време на отцепването, на склона са се намирали не повече от 20 човека, като трима остават почти напълно затрупани и около десетина частично. За не повече от 15 минути след инцидента всички биват изровени (благодарение на състезатели, спасители и зрители) и по-сериозно контузените (това с прободно-прорезните рани е по-скоро фикшън) транспортирани в болница. Сред тях нямаше българин. В последствие се проведе пълно претърсване на лавината от спасителите (които ставаха все повече) с идеята да се провери напълно дали случайно под снега няма някой зрител, който да няма пипс (Arva, DVA). Намериха се единствено части от екипировка. С уточнението до тук. Лавината на практика сложи точка на българското участие в световното първенство, но и да не беше паднала, пак нямаше да видим световна титла. Какво се случи седмицата преди това...
Българският отбор се състоеше от трима - Благовест Ангелов- Щуката (категория espoir), Георги Радев (junior) и Росен Босев (espoir). Програмата на пътуването бе следната: участие на Световната (Росен и Благовест) и европейската (Гого) купа в Лагорай (Доломити) на 25 февруари и в последствие (28.02-04.03) участие в III Световен шампионат в Кунео (Пиемонт). В шампионата бяха предвидени общо седем участия - в дисциплината Vertical race (чисто изкачване, без спускане), в отборната надпревара, и в индивидуалния старт.
Резултатите от купата може да видите тук, а от шампионата тук.
Vertical race (заедно с щафетата) е надпреварата, с която ръководните кадри в ски алпинизма се опитват да привлекат интереса на МОК. Чистото качване отчасти се разминава с понятието на повечето хора за ски алпинизъм (следата преминава почти изцяло по ски писти), но за сметка на това може да бъде отразено по перфектен начин в медиите. Стартът се проведе в Крисоло (под Мон Визо). При мъжете спечели французинът Патрик Блан, който изкачи 1000 метра денивелация за 39 минути. При жените първа стана швейцарката Наташа Леонарди, която няколко дена по-рано завърши 16-та в ски-бягането на 30 км в Торино. Всички български състезатели пристигнаха до финала след тях.
Отборното състезание (с маршрут с общо качване от 1940 метра) също се проведе в околностите на Крисоло. При мъжете първи завърши френският тандем Стефан Брос/Патрик Блан ( 1 час и 48 минути), а при жените италианките Педранцини/Мартинели (2 часа и 21 минути). Българският отбор Босев/Ангелов е 30-ти.
Индивидуалното състезание се проведе (макар и за малко) в масива Мондоле. Преди падането на лавината, на чело бе Патрик Блан, следван от Стефан Брос. В последствие и двамата се включиха в спасителната акция.
Шампионатът се закри с щафетата (четири поста, всеки от които, минава два пъти денивелацията от 90 метра). При мъжете се наложиха (най-накрая) италианците, които дръпнаха на вторите (Франция) още на първия пост. Борбата за третото място бе по-оспорвана в началото, когато сходно време имаха четри отбора - Швейцария, Испания, Словакия и Германия. Финално, обаче швейцарците дръпнаха значително.
Ето няколко извода от това световно първенство:
Нивото на най-добрите (Франция, Италия, Швейцария) се качва с все по-бавни темпове (явно е достигнат тавана на физиологичните възможности). За сметка на това нивото на по-средните отбори (Словакия, Испания, Германия) става все по-високо. По-добри стават и състезателите на страни като Полша, Чехия, Словения, Швеция, САЩ, Великобритания, Норвегия, Япония, Румъния и дори Русия.
Ясно се видя нуждата от осигуряването на по-голямо ниво на сигурност по време на състезанията. От ISMC (комисията по ски алпинизъм към UIAA) казаха, че ще преразгледат изцяло правилниците си. Твърде вероятно е да се въведат така очакваните норми за екипировка и да се добавят още неща в списъка със задължителната екипировка (като лавинна сонда), която трябва да се носи по време на състезанието.
Добави коментар